Майкъл Крайтън
Щамът Андромеда (10)

X. ПЪРВИ ЕТАЖ

Хол кацна по обед, в най-голямата горещина. Нямаше нито едно облаче по бледосиньото небе. Слънцето грееше безмилостно. Слезе от самолета и тръгна към малката желязна барака. Краката му затъваха в размекнатия асфалт и той си мислеше, че може би това летище е направено да се ползва само през нощта. Сигурно само тогава асфалтът е твърд.

Вътре в бараката беше прохладно. Климатичната инсталация работеше с пълна сила. Наредбата беше скромна: масичка за игра на карти в единия ъгъл, където стояха двама пилоти — играеха покер и пиеха кафе. В другия ъгъл часовоят с автомат през рамо говореше по телефона. Той даже не вдигна поглед, когато Хол влезе.

Близо до телефона имаше машина за кафе. Хол и пилотът на неговия самолет се приближиха до нея и си наляха. Хол отпи една глътка и попита:

— И къде е този град? Аз не го забелязах, докато летяхме.

— Не знам, сър.

— Идвали ли сте тук друг път?

— Не, сър. Това летище е встрани от основните маршрути.

— Кого всъщност обслужва то?

В този момент Ливит влезе и извика Хол. Бактериологът го изведе пак навън на жегата, към един светлосин автомобил, паркиран зад бараката. На колата нямаше никакви номера, нямаше и шофьор. Ливит седна зад кормилото и повика Хол да влезе вътре.

Когато Ливит запали мотора, Хол каза:

— Тук май не ни ценят много.

— О, ценят ни и още как, но няма шофьори. Изобщо тук се използват точно толкова хора, колкото е необходимо. Броят на бъбривците е намален до минимум.

Караха през една пустинна, хълмиста местност. В далечината се синееха планини — очертанията им се губеха в маранята на пустинята. Пътят беше прашен и целият в дупки сякаш с години не е бил използван.

Хол забеляза това.

— Така ти се струва. Колко усилия ни струваше строежът му! Почти пет хиляди долара.

— Защо ви беше?

Ливит сви рамене.

— Трябваше да премахнем следите от тракторите. Огромно количество тежки съоръжения трябваше да се пренесат по тези пътища. А не бихме искали хората да се чудят какво ли е минавало оттук.

— Предпазни мерки — продължи Хол след известна пауза. — А, да, нали четох там в онази папка, някакво самоунищожаващо се атомно устройство…

— Е, и какво?

— То съществува ли в действителност?

— Съществува.

Инсталирането на устройството беше доста уязвима точка в началните планове на програмата „Уайлдфайър“. Стоун и другите настояваха правото на последно решение — да взривят или да не взривят — да бъде тяхно. Но комисията по ядрена енергия, както и правителството, се противопоставиха. Дотогава правителството не бе изпускало контрола над ядрените устройства от ръцете си. Стоун доказа, че в случай на авария в лабораторията може да няма време да се допитват до Вашингтон, за да получат заповед за взривяване от Президента.

— В папката пишеше също, че това устройство има някаква връзка с „Хипотезата за решаващия глас“.

— Да, така е.

— Какво значи това? Нали знаете, че страницата е иззета от папката?

— Знам — потвърди Ливит. — После ще говорим пак.

 

Колата сви от нащърбения асфалт по един прашен път. Вдигна се пушилка и въпреки горещината бяха принудени да затворят прозорците. Хол запали цигара.

— Това ти е последната — каза Ливит.

— Знам. Нека да й се насладя.

От дясната страна те подминаха надпис:

ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ

ВХОД ЗАБРАНЕН

Но никъде нямаше нито ограда, нито пазач, нито кучета — само този олющен, поизтрит знак.

— Страшни мерки за безопасност — забеляза Хол.

— Нали разбираш, не искаме да предизвикаме подозрение. Мерките за безопасност са по-добри, отколкото изглеждат, не се безпокой.

Минаха още около половин километър. Колата подскачаше по лошия път. Когато превалиха хълма, пред Хол се откри една огромна кръгла ограда, може би сто метра в диаметър. Висока беше три метра, много здрава и на определени места покрита с бодлива тел. Вътре имаше обикновена дървена постройка, а около нея — царевица.

— Каква е тази царевица? — попита Хол.

— Много хитро, нали?

Стигнаха до входа. Един мъж с груби фермерски панталони и памучна фланелка им отвори вратата. Той държеше сандвич и енергично дъвчеше. Усмихна се и им намигна. После им махна с ръка, като продължаваше да дъвче. Надписът на вратата гласеше:

ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ

МИНИСТЕРСТВО НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО — САЩ

ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО УСВОЯВАНЕ НА ПУСТИННИ ЗЕМИ

Ливит мина през входа и спря пред дървената сграда. Остави ключовете в колата и излезе. Хол го последва.

— Сега какво ще правим?

— Ще влезем — отговори Ливит.

Влязоха направо в малка стая. Вътре до разклатено бюро седеше един мъж с каубойска шапка, карирана спортна риза и вратовръзка. Четеше вестник и обядваше сандвичи, както и мъжът на вратата. Той ги погледна и се усмихна любезно.

— Здрасти.

— Здравейте — отвърна Ливит.

— С какво мога да ви бъда полезен?

— Само минаваме оттук, на път за Рим — каза Ливит.

Мъжът кимна.

— Знаете ли колко е часът?

— Часовникът ми спря вчера — отговори Ливит.

— Дявол да го вземе — изруга мъжът.

— Сигурно от горещината.

Ритуалът свърши и мъжът отново кимна. Тогава те минаха покрай него и излязоха от преддверието в един коридор. На вратите имаше табелки: „Инкубатори за семена“, „Контрол на влажността“, „Анализ на почвата“. В сградата работеха пет-шест души, всички облечени небрежно, но явно много заети.

— Това е истински селскостопански институт — обясни Ливит. — Даже, ако поискаш, човекът, когото видяхме преди малко, може да те разведе из лабораториите и да ти обясни целта на експериментите. Тези хора се опитват главно да отгледат различни видове царевица в почва с ниска влажност и висока алкалност.

— А инсталацията „Уайлдфайър“?

— Тука е — отвърна Ливит. Той отвори вратата с надпис „Склад“ и те се намериха в тясна стаичка, пълна с мотики, гребла и маркучи.

— Влизай — нареди Ливит.

Хол влезе. Ливит затвори вратата след себе си. Изведнъж Хол почувства, че подът под краката му потъва и те започнаха да се спускат надолу, заедно с греблата и маркучите.

След малко се озоваха в модерна празна стая, залята от студена флуоресцентна светлина. Стените бяха боядисани в червено. Единственият предмет в стаята беше правоъгълна, висока до кръста кутия, която Хол оприличи на катедра. Беше покрита със светещо, зеленикаво стъкло.

— Ела при анализатора — каза Ливит. — Постави си ръцете на стъклото, с дланите надолу.

Хол изпълни всичко. Той почувства леко бодване по пръстите и после чу бръмченето на машината.

— Добре. Сега се отмести.

След това Ливит сам се доближи, сложи ръцете си върху кутията, почака да чуе бръмченето и после обясни:

— Това е всичко. Ти спомена за мерките за сигурност: ще ти ги покажа преди да влезем в лабораториите.

Той кимна към вратата на отсрещната страна на стаята.

— Какво е това?

— Анализатор на отпечатъците от пръстите и дланите — отвърна Ливит. — Всичко е напълно автоматично. Отчита до десет хиляди дерматографски линии, така че грешките са почти изключени. В блока на паметта са заложени сведения за всеки, който има достъп до „Уайлдфайър“.

Ливит бутна вратата в ъгъла. Зад нея се оказа още една с надпис: „Охрана“, която безшумно се плъзна встрани. Влязоха в затъмнена стая. Пред пулта с множество светещи зелени скали стоеше само един-единствен човек.

— Здравейте, Джон — поздрави Ливит. — Как сте?

— Добре, доктор Ливит. Видях ви като идвахте.

Ливит запозна Хол с дежурния. Той стана и започна да му показва всички съоръжения.

— На хълмовете близо до станцията — обясни той — виждате добре замаскирани два радиолокатора. Те контролират влизането в базата. До оградата са закопани датчици, които сигнализират за приближаването на всяко живо същество, по-тежко от четиридесет килограма.

— Нищо не пропускаме — каза дежурният. — А ако това се случи… — Той сви рамене и се обърна към Ливит: — Да му покажем ли кучетата?

— Добре — съгласи се Ливит.

Минаха в съседната стая. Там имаше девет големи клетки. Стаята миришеше силно на животни. Хол видя девет огромни немски овчарки — през живота си не беше виждал такива големи.

Те започнаха да го лаят, а не се чуваше никакъв звук. Той гледаше удивено животните, зинали срещу него с беззвучна паст.

— Тези кучета са със специална военна дресировка — обясни дежурният. — Учат ги да бъдат свирепи. Когато човек ги води на разходка, трябва да носи кожени дрехи и ръкавици. Изрязани са им гласните струни и затова не се чува нищо. Тихи и свирепи.

— А налагало ли се е да ги използвате?

— Не. За щастие, още не — отговори дежурният.

Влязоха в малка стая с шкафчета. Хол видя името си на едно от тях.

— Тук ще се преоблечем — поясни Ливит. Той кимна към купа розови комбинезони в единия ъгъл. — Съблечи всичко и облечи само това.

Хол се преоблече бързо. Дрехите представляваха широки комбинезони със страничен цип. Щом се приготвиха, те тръгнаха по коридора.

Изведнъж се чу алармен звън и една решетка пред тях рязко се плъзна и се затвори. Над тях замига бяла лампа. Хол се обърка. Едва много по-късно той си спомни, че Ливит веднага бе отместил погледа си от ослепителните припламвания на лампата.

— Нещо не е както трябва. Всичко ли свали от себе си?

— Да — отговори Хол.

— Пръстени, часовник, всичко?

Хол погледна ръцете си. Беше забравил часовника.

— Връщай се — заповяда Ливит. — Остави го в шкафчето си.

Хол се върна. После пак тръгнаха по коридора. Решетка се отвори, не се чу никакъв алармен звън.

— Всичко е автоматизирано, а? — забеляза Хол.

— Да. Всеки чужд предмет се засича. Отначало се страхувахме, че решетката регистрира и такива неща като изкуствено око, сърдечни стимулатори, изкуствени зъби — изобщо всичко. Но за щастие, никой от нашия екип не притежава такива неща.

— А пломби?

— Пломбите не. Програмирано е да не реагира на пломби.

— Как е устроено?

— Нещо на базата на съпротивленията, но аз много не разбирам.

Минаха край надпис, който гласеше:

ВЛИЗАТЕ В ПЪРВИЯ ЕТАЖ

МИНЕТЕ В КАБИНАТА ЗА ИМУНИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ

Хол забеляза, че стените са червени и го сподели с Ливит.

— Да — каза Ливит. — Всеки етаж е боядисан в различен цвят. Първият е червен, вторият — жълт, третият — бял, четвъртият — зелен, а петият — син.

— Придържахте ли се към някаква система при избора на цветовете?

— Преди няколко години за флотата бяха събрани данни за психологическия ефект на цвета на заобикаляща среда. Изглежда именно тези данни са използвани.

Приближиха се до кабината. Вратата се плъзна и пред тях се появиха три стъклени кабини.

— Седни, в която искаш — предложи Ливит.

— И тук пълна автоматика.

— Разбира се.

Хол влезе в едната кабина и затвори вратата след себе си. Вътре имаше кушетка и някаква сложна апаратура. Пред кушетката беше поставен телевизионен монитор, на който светеха няколко точки.

— Седнете — раздаде се равен металически глас. — Седнете. Седнете.

Хол седна на кушетката.

— Наблюдавайте екрана пред вас. Разположете се така, че всички точки по него да загаснат.

Хол погледна екрана и видя, че точките сега съответстваха на формата на човешкото тяло.

      ¤

    ¤   ¤

  ¤       ¤

¤   ¤   ¤   ¤

    ¤   ¤

    ¤   ¤

    ¤   ¤

Той започна да се наглася. Една по една точките изчезнаха.

— Много добре — каза гласът. — Сега по-нататък. Кажете името си. Първо фамилното, после собственото.

— Марк Хол — отвърна той.

— Кажете името си: първо фамилното, после собственото.

Изведнъж на екрана се появиха думите:

ОТГОВОРЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ КОДИРА

— Хол, Марк.

— Благодаря за съдействието — продължи металическият глас. — Сега кажете стиха:

МЕРИ АГЪНЦЕ СИ ИМАШЕ

— Вие се шегувате — каза Хол.

Пауза и отново тихото щракане и писукане на релетата. На екрана се появи пак същият текст:

ОТГОВОРЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ КОДИРА

МОЛЯ, ПОВТОРЕТЕ СТИХА

Хол се почувства кръгъл глупак, но повтори:

„Мери агънце си имаше

с руно бяло като сняг

тя, където и да идеше,

следваше я неговият бяг.“

Пак пауза. Отново същият глас:

— Благодаря за съдействието.

На екрана се появи следният надпис:

АНАЛИЗАТОРЪТ УДОСТОВЕРЯВА

САМОЛИЧНОСТТА ХОЛ, МАРК.

— Моля за внимание — разнесе се металическият глас. — Ще отговаряте с „да“ или „не“. Въздържайте се от други отговори. Ваксинирани ли сте против дребна шарка през последните дванадесет месеца?

— Да.

— Дифтерит?

— Да.

— Тифус или паратиф? А и В?

— Да.

— Тетанус?

— Да.

— Жълтеница?

— Да, да, да. Против всичко съм ваксиниран.

— Моля отговаряйте само на въпросите. Ненужните думи само губят ценно време на компютъра.

— Добре — подчини се Хол. Когато го включиха в програмата „Уайлдфайър“, имунизираха го против всички възможни болести: даже против чума и холера, за които всеки шест месеца трябваше да го реимунизират. Биха му и гама-глобулин за устойчивост при вирусни инфекции.

— Боледували ли сте някога от туберкулоза или друго мико-бактериално заболяване, имали ли сте положителни реакции при проверка за туберкулоза?

— Не.

— Боледували ли сте от сифилис или някое друго спирохетно заболяване, причинено от грам-положителни бактерии като стрептококи, стафилококи, пневмококи?

— Не.

— Болести, предизвикани от гонококи, менингококи, протеуси, псевдомони, салмонела, шигела?

— Не.

— Имали ли сте някакво скорошно или по-старо заболяване на кожата като бластомикоза, хистоплазмоза, кокцидомикоза или позитивна реакция на някой вид гъбички?

— Не.

— Имали ли сте напоследък някакво вирусно заболяване от рода на полиомиелит, хепатит, мононуклеоза, шарка, скарлатина, варицела, херпес?

— Не.

— Брадавици имате ли?

— Не.

— Някакви алергии?

— Към прашеца на полската детелина.

На екрана се появиха думите:

ПОЛСКА ДЕТЕЛИНА

И след един момент:

ОТГОВОРЪТ НЕ СЕ КОДИРА

— Моля повторете още веднъж за блока памет.

Хол повтори отчетливо:

— Полска детелина.

На екрана блесна надписът:

ПОЛСКА ДЕТЕЛИНА — КОДИРАНО

— Алергичен ли сте към албумин?

— Не.

— С това се свършват официалните въпроси. Моля, съблечете се, легнете пак така, че да изчезнат светлите точки на екрана.

Хол се подчини. Миг след това една ръчка с ултравиолетова лампа се спусна близко до тялото му. До лампата беше прикрепено нещо като обектив. Хол видя на екрана отпечатъците, които оставяше обективът от неговото тяло. Започна с краката.

— Това е изследване за гъбични заболявания — обясни гласът.

След няколко минути му заповядаха да се обърне по корем. Същата процедура се повтори. После отново го накараха да легне по гръб и да угаси точките на екрана.

— Сега ще бъдат изследвани физическите ви параметри. Умолявате се да лежите спокойно, докато се направят необходимите изследвания.

Към тялото му бяха прикрепени всевъзможни жички с датчици и манипулатори. Той разбираше за какво служат някои — шестте на гърдите му — за електрокардиограма, другите двадесет и една на главата за електоенцефалограма. Имаше обаче още много по стомаха и краката.

— Моля вдигнете си лявата ръка — нареди гласът.

Хол я вдигна. Отгоре се протегна механична ръка с по едно електронно око от двете страни. Механичната ръка опипа ръката на Хол.

— Сложете я сега на поставката вляво. Не се движете. Ще почувствате леко убождане от иглата, която влиза във вената.

Хол погледна екрана. На него се появи цветен образ на ръката му — на син фон се виждаха зелените разклонения на вените. Машината сигурно работеше на принципа на топлинната чувствителност. Тъкмо имаше намерение да протестира, когато почувства леко убождане.

Погледна назад. Иглата беше във вената.

— Моля, легнете спокойно. Отпуснете се.

В продължение на петнадесет секунди машината жужеше и тракаше. После всички проводници отидоха по местата си. Внимателни механични пръсти поставиха лепенка на убоденото място.

— Изследванията за физическите ви параметри завършиха.

— Мога ли да се облека?

— Моля, седнете с дясното рамо към телевизора. Ще получите пневмоинжекция.

От стената на дебел кабел излезе нещо, прилично на пистолет, притисна кожата на рамото му и стреля. Хол чу свистене и усети кратка болка.

— Сега се обличайте — отговори гласът. — Предупреждаваме ви, че може да ви се вие свят няколко часа. Получихте принудителна имунизация и гама-глобулин. Ако ви се завие свят, седнете. Ако почувствате гадене, повръщане, треска, съобщете в контролния пункт на първия етаж. Ясно ли е всичко?

— Да.

— Изходът е вдясно. Благодаря ви за съдействието. Изследването свърши.

 

Хол вървеше по дългия червен коридор с Ливит; ръката леко го наболяваше.

— Ама че машина — говореше Хол. — Дано медицинската асоциация не разбере за нея.

— Няма да разбере — отговори Ливит.

Фактически електронният анализатор беше конструиран от фирмата „Сандеман Индъстрийз“ през 1965 година по правителствена поръчка, за да почне тяхното производство, необходимо за полетите в космоса. Правителството разбираше, че въпреки високата цена (около осемдесет и седем хиляди долара) той можеше да замести лекаря като диагностик. Всички знаеха, разбира се, че и пациентите, и лекарите трудно щяха да свикнат с него.

Правителството нямаше намерение да го пусне на пазара поне до 1971 година, освен за някои големи болници.

Като вървяха по коридора, Хол забеляза, че стените постепенно завиват.

— Къде се намираме?

— На територията на първия етаж. Отляво са лабораториите. Отдясно няма нищо друго освен здрава скала.

Няколко души минаха по коридора. Всички бяха облечени в розови комбинезони: изглеждаха сериозни и заети.

— Къде са другите от нашата група?

— Ето тук — отговори Ливит и отвори врата с надпис „ЗАЛА ЗА КОНФЕРЕНЦИИ №7“. Влязоха в стая с огромна дъбова маса. Стоун беше вече там. Стоеше изправен и бодър, като че ли току-що бе взел студен душ. До него Бъртън изглеждаше жалък и объркан. В погледа му се четеше умора и страх.

Поздравиха се и седнаха. Стоун бръкна в джоба си и извади два ключа. Единият беше сребърен, а другият — червен. Червеният беше закачен на верижка. Той го подаде на Хол.

— Сложете си го на врата — каза Стоун.

— Какво е това? — попита Хол.

— Страхувам се, че на Марк още не му е ясно за решаващия глас — намеси се Ливит.

— Аз мислех, че той вече е прочел това в самолета.

— Неговият екземпляр беше редактиран.

— Така ли? И вие не знаете нищо за решаващия глас? — обърна се Стоун към Хол.

— Нищо не знам — каза Хол намръщено и погледна ключа.

— И никой не ви е казал, че главната причина, поради която сте в нашата група, е, че сте ерген?

— Но какво общо има това с…

— Това, че всъщност вие сте този решаващ глас. Вие сте ключът към това дело, в буквалния смисъл на думата.

Стоун взе своя ключ и се отправи към ъгъла на стаята. Той натисна един скрит бутон. Дървената ламперия се плъзна и пред тях се откри блестящ метален пулт. Той постави ключа в ключалката и го завъртя. Светна зелена светлина на пулта и Стоун отстъпи назад. Ламперията се затвори.

— Под нивото на последния етаж на тази лаборатория се намира автоматично атомно самоунищожаващо се устройство — започна разказа си Стоун. — То се контролира оттук, от лабораторията. Аз току-що поставих своя ключ и завъртях на бойна готовност. Устройството е готово да избухне. Ключът ми не може да се извади. Докато вашият може да се постави и после пак да се извади. Детонаторът на бомбата се включва с три минути закъснение. Това е именно времето, през което вие можете да мислите и евентуално да го извадите.

Хол все още се мръщеше.

— Но защо именно аз?

— Защото сте ерген и трябваше да имаме в групата поне един ерген.

Стоун отвори една чанта и извади папка. Подаде я на Хол и му каза:

— Прочетете това.

Това беше пак папката на „Уайлдфайър“.

— Страница 255 — уточни Стоун.

Хол разлисти папката.

— Прочетете.

ПРОГРАМА „Уайлдфайър“

Изменения

1. Микропорести филтри за поставяне във вентилационната система, по първоначалния проект — еднослойно полистиролови филтри с максимално действие 97,4%. Сменени през 1966 година, когато Апджон конструира филтри, способни да задържат организми с размер до един микрон. При действие до 90% трислойният филтър осигурява пречистване до 99,9%. Остатъчната възможност за заразяване е равна на 0,1%, но това няма практическо значение. Цената на четири– или петслойните филтри, които намаляват възможността до 0,001%, се смята за несъразмерна с увеличаването на надеждността. Допустимите 1/1,000 се смятат за достатъчни. Монтажът е привършен на 8.12.1966 година.

2. Атомно самоунищожаващо се устройство, реконструкция на забавящото устройство на взрива. Виж дело КАЕ/МО 77–12 0918.

3. Атомно самоунищожаващо се устройство — изменение на графика на техническото обслужване на активната зона. Вж. дело КАЕ/Уорбърг 77-14-0014.

4. Атомно самоунищожаващо се устройство — последни изменения и окончателни решения. Вж. дело КАЕ/МО 77-14-0023.

 

СПРАВКА ЗА ХИПОТЕЗАТА ЗА РЕШАВАЩИЯ ГЛАС: Първо се разглежда като нулева хипотеза от съвета при „Уайлдфайър“. Сформира се въз основа на проведените от ВВС (Обединено командване ПВО на Северноамериканския континент) тестове за определяне способността на командирите да вземат решения на живот и смърт. Опитите включват взимане на решения при десет случая с предписани алтернативи, разработени от психиатричното отделение на Уолтър Рийд въз основата на многократни анализи на тестовете, извършени от отдела по биостатика към Националния институт по здравеопазване в Бетезда.

Тестът беше зададен на летци от стратегическата авиация, обслужващия персонал, офицери от щаба на ПВО и други лица, длъжни да вземат решения или да предприемат самостоятелни действия. Сценариите са изработени от Хъдзъновия институт. По всеки от сценариите лицата трябва да вземат решение от типа „да“ или „не“. Решенията винаги включват термоядрено или химикобактериологично унищожение на вражески обекти.

Данните от 7420 души изпитани са обработени по Х1X2 многофакторен и дисперсионен анализ, следваща обработка по програмата „АНОВАР“, окончателна обработка по програмата „Класификация“, чиято същност е охарактеризирана от отдела по биостатика към Националния институт по здравеопазване по следния начин:

Целта на тази програма e да се определи ефективността на разпределението на отделните лица по различни групи въз основа на обективни количествени оценки. Програмата позволява да се установят границите на групите и вероятността на класификацията на отделните лица като функция на определените данни.

Програмата предвижда: средни оценки по групи, граници за достоверност, оценки на отделните изпитвани лица.

 

К.Г. Боргранд

доктор на науките

Национален институт по здравеопазване

 

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗУЧАВАНЕ НА ХИПОТЕЗАТА ЗА РЕШАВАЩИЯ ГЛАС: Изследването показва, че женените хора са се държали различно от неженените по няколко точки. Хъдзъновият институт даде средни отговори, т.е. теоретически „правилните“ решения, направени от компютъра въз основа на данните от сценария. След като бяха сравнени отговорите, дадени от изследваните групи, бе установен индекс на ефективността, показател за броя на правилните решения.

 

Група, Индекс на ефективността

женени мъже: 0.343

омъжени жени: 0.399

неомъжени жени: 0.402

неженени мъже: 0.824

 

Данните показват, че женените мъже вземат правилно решение само веднъж на три пъти, докато неженените вземат правилно решение четири пъти от възможните пет. Групата на неженените мъже беше разделена на подгрупи за по-точна класификация.

 

Подгрупа, Индекс на ефективността

неженени мъже: 0.824

Военнослужещи офицери: 0.655

младши команден състав: 0.624

Инженерно-технически работници и инженери: 0.877

надземен персонал: 0.901

Обслужващ персонал ремонт и служба битово обслужване: 0.758

Професионалисти научни работници: 0.946

 

От дадената таблица не трябва да се правят прибързани изводи за способността или неспособността на хората от различни категории да вземат решения. Макар и според тези данни да изглежда, че портиерите могат да вземат по-добри решения от генералите, положението всъщност е много по-сложно. Дадените от машината оценки са сумарни числа от резултатите при теста и индивидуалните вариации. Това трябва да се има предвид при тълкуването им.

В противен случай може да се стигне до грешни и опасни изводи.

По искане на Комисията по атомната енергия в периода на монтажа на ядрения самоунищожител, съгласно гореописаната методика, се подлага на тест командният състав на базата, а така също и целият персонал, свързан с програмата „Уайлдфайър“. Материалите по теста се намират в самата програма: тест „Класификация“, „Персонал“ (вж. 77-14-0023).

Тест за командната група.

 

Фамилия, Индекс на ефективността

Бъртън: 0.543

Рейнълдс: 0.601

Кърк: 0.614

Стоун: 0.687

Хол: 0.899

 

Резултатите от специалния тест потвърждават хипотезата за решаващия глас, съгласно която окончателните решения, включващи и термоядрено, и химикобактериологично унищожение, трябва да се взимат от неженен мъж.

— Това е някакво безумие — промълви Хол, като прочете текста.

— Ни най-малко — отговори Стоун, — това беше единственият начин да накараме правителството да ни предостави контрола над това оръжие.

— И вие мислите, че аз ще мога да поставя ключа и да го взривя?

— Страхувам се, че нищо не разбирате. Детониращото устройство е напълно автоматично. Ако в лабораторията избухне инфекция и целият пети етаж бъде заразен, след три минути устройството се взривява. Но това ще стане именно ако вие не поставите своя ключ и не отмените тази заповед.

— А, така ли… — изрече тихо Хол.