Джеймс Клавел
Тай-пан (46)

Четиридесет и първа глава

„Чайна клауд“ се завърна в пристанището на Макао малко след разсъмване. Докато корабът се приближаваше до кея, Струан бързаше към пристана. Неговият катер го очакваше.

— Дърк!

Той се обърна изненадан.

— Добро утро, Лайза.

Лайза Брок изглеждаше бледна и сломена.

— Ще дойда с вас.

— Разбира се.

Струан й подаде ръка, за да й помогне, но тя отказа да я поеме.

— Потегляйте! — заповяда той.

Гребците дръпнаха силно. Денят бе чудесен, морето — спокойно, видя малката фигура на капитан Орлов на квартердека на кораба и разбра, че е наблюдаван. Добре, помисли той.

— Ще пренеса трупа на Горт в Хонконг утре — каза Лайза.

Струан не отговори. Той само кимна с глава и погледна към кораба си.

Когато стигнаха до мостика, той остави Лайза да се качи първа на палубата.

— Добро утро — каза капитан Орлов.

— Мис Брок на борда ли е? — попита Струан.

— Да.

— Вие… вие оженихте ли ги? Кълъм и моята Тес? — попита Лайза.

— Да. — Орлов се обърна към Струан. — Вие ме поставихте на неговите заповеди. Той ми заповяда да ги оженя. Началникът си е началник — това е законът. Аз изпълнявах заповеди.

— Така е — отвърна Струан кротко. — Вие бяхте отговорен само по въпросите на навигацията. Аз изясних това на Кълъм.

Лайза се нахвърли яростно върху Струан.

— Тогава това е било преднамерено. Вие го направихте. Вие сте знаели, че те заминават, за да се оженят!

— Не, мисис Брок — каза Кълъм, като излезе на мостика самоуверен, но напрегнат. — Това бе моя идея. Здравей, тай-пан. Аз заповядах на Орлов да ни ожени. Това е моя отговорност.

— Да, хайде да слизаме, момчето ми.

Пребледняла, Лайза сграбчи Кълъм за раменете.

— Имаш ли сифилис?

— Разбира се, че не. Откъде се взе пък това? Мислите ли, че бих се оженил за Тес, ако имах?

— Моля се на Бога, дано казваш истината! Къде е Тес?

— В каютата. Ние… сега ще слезем.

— Тя… добре ли е?

— Разбира се, мисис Брок!

— Това не е място за семейни спорове — каза Струан. Той тръгна надолу по мостика и Лайза го последва.

— Здравейте — каза Тес смутено, като излезе от главната каюта. — Здравей, мамо.

— Добре ли си, любов моя?

— О, да, да!

Майка и дъщеря се прегърнаха. Струан повика Кълъм от каютата.

— Съжалявам, тай-пан, но решихме, че така ще бъде най-добре.

— Слушай, момчето ми. Имаше тревожни събития, докато теб те нямаше. — Той разказа на Кълъм за Горт. — Няма съмнение, че той бе човекът, който те нареди така.

— Дали пък… след седем дни…

— Не. Но най-добре да отидеш при доктора на Брок. Това ще успокои Лайза.

— Ти бе съвършено прав. Ти ме предупреди. Бога ми, предупреди ме. Защо Горт направи това?

„Как може човек да направи това на друг човек“, помисли той.

— Не зная. Всичко наред ли е между тебе и Тес?

— О, да. Проклетият Горт! Той развали всичко. — Той извади две писма от джоба си. — Ето отговорите на Скинър и Гордън.

— Благодаря, момчето ми. Не се тревожи за…

— Ние отиваме на брега — каза Лайза. — Вземам Тес с мене, след това…

Кълъм я прекъсна.

— Никъде няма да вземате жена ми, мисис Брок. Що се отнася до слуховете за сифилиса, ние ще отидем веднага при вашия доктор и ще уредим този въпрос.

— Тайлър ще разтрогне тази женитба. Тя бе извършена без разрешение.

— Ние се оженихме пред Бога законно, това е всичко.

Кълъм казваше това, което той и Тес предварително бяха уточнили. Но смелостта му изглеждаше разколебана — заради Горт.

— Съжалявам, че заминахме… не, не съжалявам. Ние се оженихме и аз ще направя всичко, което зависи от мене, да бъда добър зет, но Тес ще бъде с мене и ще прави това, което аз кажа.

— Тайлър ще те пребие!

— О, не, мамо! О, не, мамо! — извика Тес и изтича при Кълъм. — Ние сме женени и това е. Кажете й, тай-пан, кажете й, че не е права.

— Сигурен съм, че баща ти ще бъде разярен, Тес. Така е. Но също съм сигурен, че ще прости и на двама ви. Лайза, не можете ли да им простите тук, веднага?

— Не аз трябва да простя, Дърк Струан.

— Хайде, мамо! — каза Тес. Нищо не може да се случи сега, помисли тя. Сега, когато сме мъж и жена и сме се любили, пак боли както преди, но по различен начин. Той е доволен, толкова внимателен, чудесен.

Тя завинаги бе отхвърлила Нагрек.

— Хайде да закусим заедно — добави Тес.

Лайза избърса изпотените си устни.

— Най-добре елате вкъщи. Аз ще съобщя на баща ти.

— Ние ще бъдем в английския хотел — каза Кълъм.

— Не е нужно това, Кълъм — каза Струан. — В нашата резиденция има апартамент за вас.

— Благодаря, но ние решихме, че така ще бъде най-добре. Смятаме да се върнем в Хонконг незабавно, за да видим мистър Брок и да му поискаме да ни прости. Моля ви, мисис Брок, нека останем приятели. Баща ми ми каза какво се е случило с Горт. Това не бе по негов избор.

— Аз мисля, че бе, момчето ми. А вие не можете да заминете веднага. Утре трябва да вземем ковчега.

— Какво? — попита Тес.

— Горт е убит, мила — каза Кълъм. — Вчера.

— Какво?

— Той бе жестоко заклан от убийци! — извика Лайза.

— О, Боже, не!

Струан й разказа всичко. Освен това, което Горт се опита да направи на Кълъм.

— Не можех да постъпя по друг начин, освен да му се противопоставя — завърши Струан. — Но ръцете ми не са изцапани с кръвта му. Мисля, че ще е най-добре всички да слезем на брега.

Тес плачеше тихо. Кълъм я прегръщаше.

— Хайде, мила, изтрий сълзите си. Това не е по наша вина, нито по вина на татко.

Той я изведе от каютата. Струан наруши тишината.

— Те са женени и щастливи, Лайза. Защо не приемеш този факт?

— Ако е до мене, бих казала да. Ако това, което казва Кълъм, е истина. Но Тайлър няма да се примири — ти го познаваш и той те познава. Аз знаех, че ти си планирал това, Дърк. И той ще го разбере. Той ще те убие… или ще се опита да те убие. Аз мисля, че ти планира това да стане по този начин. Тайлър и ти ще се самоунищожите, щом той се нахвърли върху тебе или ти върху него. Защо избърза, а не изчака три месеца? Не бе много време да се изчака. А сега — о, боже!

* * *

Струан вдигна глава от писмата, когато Кълъм отчаяно влезе в кабинета му и седна.

— Всичко наред ли е?

— Да. Докторът каза, че съм чист.

— Обядва ли?

— Не. Никой от нас не бе гладен. О, господи, всичко вървеше толкова добре. Проклетият Горт и проклетата му лудост!

— Как е мисис Брок?

— Толкова добре, колкото може да се очаква — както биха писали вестниците. Получихте ли синкона?

— Да. Тя сега е много добре.

— О, това е чудесно!

— Да.

Ала независимо че се чувстваше добре, Струан бе смутен от смътно, но остро предчувствие. То не бе нещо, което той можеше точно да определи. Просто осъзнаваше, че го дебне някаква опасност. От писмата не можеше да разбере каква би могла да бъде тя. Гордън Чен пишеше, че той още се надява да намери синкона. А Скинър казваше, че ще му съобщи веднага и че го очаква днес.

Но това не може да стане днес. За бога, трябваше да бъда твърд и да кажа на Мей-мей, че ще остане тук.

— Утре се връщам в Хонконг. Най-добре и двамата да дойдете с мене.

— Мисля, че би било по-добре да отидем на „Уайт уич“ с мисис Брок и Лилибет — каза Кълъм. — Мисис Брок изпрати съобщение на Брок по една лорча тази сутрин. За нас и за Горт.

— Не се тревожи, момчето ми. Лайза Брок ще дойде и Тайлър също няма да ви смущава. Той се закле, не си ли спомняш?!

Кълъм погледна въпросително към баща си.

— Знаеше ли, че аз ще взема Тес на „Чайна клауд“?

— Е, добре, момчето ми, след като тя бе изчезнала, надявах се, че си я взел със себе си — каза Струан благоразумно.

Кълъм взе в ръцете си тежкия бял нефрит, който притискаше листата хартия на бюрото.

— Постъпих много глупаво.

— Не мисля така. Това бе най-доброто, което можеше да се на прави. Сега всичко е наред.

— Постъпих глупаво, защото се оказах една кукла.

— А?

— Мисля, че ти провокира у мен тази идея. Нарочно остави Орлов на мое подчинение, като си знаел, че аз ще му наредя да ни ожени. Мисля, че ти ме изпрати заедно с Тес, защото си знаел, че това ще разяри Горт, той ще те нападне публично и ще ти даде възможност открито да го убиеш. Така ли е?

Струан седеше неподвижно на стола си. Очите му не се отделяха от очите на Кълъм.

— Не зная какво да ти отговоря, Кълъм. Не съм сигурен, че искаш да ти отговоря. Истина е, че ти искаше да се ожениш за Тес колкото се може по-бързо и вие сте женени. Истина е, че Горт се опита да те убие по най-мръсния начин, който човек може да си представи. Истина е, че той е мъртъв. Наистина съжалявам, че нямах удоволствието аз да го убия, но също така факт е, че ръцете ми не са омърсени с неговата кръв. Понеже Горт е мъртъв, ти си жив — ти и Тес. Факт е, че каквото и да предприеме Брок във връзка с всичко това, той е дал свещена клетва да ти предостави безопасно място на кораба в безопасно пристанище. И последният факт е, че скоро и ти ще можеш да поемеш ръководството. Като тай-пан.

Кълъм остави нефрита на бюрото.

— Аз не съм готов да стана тай-пан.

— Зная. Но скоро ще бъдеш. Аз ще се завърна у дома след няколко месеца — каза Струан. — Ще върна обратно „Лотъс клауд“ следващата година и ще имам работа с У Куок. Но всичко друго ще бъде твой проблем.

Кълъм помисли за възможността да бъде тай-пан, да бъде независим. Но той знаеше, че в момента не е независим. Сега той имаше Тес.

— Мисля, че мога да се помиря с Брок — ако ти не се опиташ да го направиш вместо мен — каза той. — Планирал ли си всичко това? Мога ли да получа отговор „да“ или „не“?

Той очакваше отчаяно отговора, като се надяваше да бъде „не“.

— Да — каза Струан твърдо. — Аз използвах някои факти, за да достигна до добре обмислен край.

— Когато стана тай-пан, аз ще обединя „Струан и компания“ с „Брок и синове“ — каза Кълъм. — Но първо Брок ще бъде тай-пан, а аз след него.

Струан се изправи на крака.

— Този негодник няма да бъде тай-пан на „Ноубъл хаус“. Той няма да управлява моите кораби!

— Те не са твои. Те са на компанията. Не е ли Брок само пионка, която може да бъде използвана или да се злоупотребява с нея по нечия прищявка?

— Кълна се в Бога, Кълъм, не те разбирам. Целият ти живот е в ръцете ти и точно сега правиш всичко, за да го опропастиш.

Кълъм изведнъж видя баща си ясно — като мъж. Той видя ръста и силата му, и решителното обрулено лице, златисточервеникавата коса и впечатляващите зелени очи. И той разбра, че винаги ще бъде оръдие в ръцете на този мъж. Той разбра, че никога не би могъл да се бори с него или да го убеди, че единственият начин да оцелее като тай-пан е да се съюзи с Брок, като поеме риска и се надява, че Брок ще остави него и Тес на спокойствие.

— Никога не мога да бъда тай-пан на „Ноубъл хаус“. Аз не съм като тебе — каза той със спокойна увереност. — Не искам да бъда и никога няма да бъда.

На вратата се почука.

— Да? — изръмжа Струан.

Ло Чъм отвори вратата.

— Войник маса види, може?

— Само минута.

Кълъм се изправи.

— Аз трябва да тръгвам и…

— Почакай, Кълъм. — Струан се обърна към Ло Чъм. — Сега ще го видя, сави?

Ло Чъм изсумтя раздразнително и отвори широко вратата. Младият португалски офицер влезе.

— Добър ден, сеньор.

— Моля седнете, капитан Макадо. Познавате ли сина ми Кълъм?

Те се здрависаха и офицерът седна.

— Като лидер на англичаните, моите началници ми възложиха да ви запозная официално с резултатите от разследването по убийството на сеньор Брок — започна той.

— Хванахте ли другите? — прекъсна го Струан.

Офицерът се усмихна и поклати глава.

— Не, сеньор. Съмнявам се, че някога ще ги хванем. Ние предадохме убиеца на китайските власти, както бяхме задължени да постъпим. Те го разпитваха по техния неподражаем начин. Той призна, че е член на тайна организация. Организацията Хунг Мун. Мисля, че ги наричате триади. Изглежда, че е дошъл тук от Хонконг преди няколко дни. Според него съществува преуспяващо лоби в Тай Пинг Шан. — Офицерът отново се усмихна. — Изглежда също, че вие имате много неприятели, сеньор Струан. Габрао твърдеше, че вашият… вашият син Гордън Чен бил лидерът.

— Това е най-добрата шега, която някога съм чувал — каза Струан привидно развеселен. Но той имаше предвид възможността това да се окаже истина. И ако това е така? — помисли той. — Не зная. Но трябва да разбера веднага, по какъвто и да е начин.

— Китайските мандарини също се забавлявали, така казват те — продължи Макадо. — Във всеки случай, проклетият дявол умря, преди те да могат да разберат кой е бил действителният водач. Той потвърди, че е бил изпратен тук да убие сеньор Брок по заповед на лидера — прибави офицерът презрително. — Разбира се, той съобщи имената на съучастниците си, но те са без значение, както и продължението на историята. Това бе просто грабеж. Триадите са разбойници. Или може би — каза той многозначително — въпрос на отмъщение.

— Моля?

— Добре, сеньор. Младият сеньор Брок не беше, как да кажа, съвсем не му се възхищаваха в някои среди с лоша репутация. Изглежда, че е посещавал един публичен дом, близо до който бе намерен. Преди около една седмица той брутално нападнал една проститутка, която умря преди два дни. Току-що получихме оплакване срещу него от китайските мандарини. Кой знае? Може би мандарините са решили — зъб за зъб. И всичко това е отвличане на вниманието. Знаете колко неискрени са те. Може би е по-добре, че той е мъртъв, защото в противен случай ние щяхме да действаме, а това би притеснило много хора. — Той се изправи. — Моите началници, разбира се, ще изпратят официален доклад до Негово Превъзходителство, тъй като един от вашите сънародници е замесен.

Струан му подаде ръка.

— Моля, благодарете им от мое име. Чудя се дали това не би могло да бъде премълчано? Става дума за проститутката. Синът ми се ожени за сестра му и аз бих желал да запазя чисто името Брок. Тайлър Брок е мой стар съдружник.

— Разбирам — каза офицерът с лека ирония и се обърна към Кълъм.

— Моите поздравления, сеньор.

— Благодаря.

— Ще предам предложението ви на моите началници, сеньор Струан. Сигурен съм, че те ще оценят деликатността на положението.

— Благодаря ви — каза Струан. — Ако заловите другите, наградата остава в сила.

Офицерът отдаде чест и излезе.

— Благодаря ти за това предложение — каза Кълъм. — Какво би станало с Горт?

— Щеше да бъде обесен. Има строги английски закони за убийство — би било голяма ирония, ако цялата тази история беше истинска.

— А?

— Гордън Чен и тайната организация. Ако ти наистина не си планирал предизвикателството на Горт, понеже предварително си уредил той да бъде убит.

— Това е ужасно обвинение. Ужасно.

— Не те обвинявам — каза Кълъм. — Аз само казах, че това би било голяма ирония. Познавам те много добре; всяко убийство трябва да бъде открито — мъж срещу мъж. Този е начинът, по който тай-пан би действал. Но не и аз. Никога. Уморих се да хващам хората натясно и да ги използвам. Аз не съм ти и никога няма да бъда. Трябва да се примириш с това. Ако твоята „Ноубъл хаус“ се провали в ръцете ми — добре, ще използвам твоите собствени думи — това ще е предопределение на съдбата. Ти си начисто. Ти ще се оттеглиш като тай-пан, след това всичко може да се случи. Никога няма да те разбера, а зная, че и ти никога няма да ме разбереш, но въпреки това, можем да останем приятели.

— Разбира се, че сме приятели — каза Струан. — Но ми обещай едно нещо — че никога няма да се сдружиш с Брок.

— Когато аз съм тай-пан, ще правя това, което според мен е най-доброто. Това няма да бъде повече твое решение. Това е законът, който ти установи, и аз се заклех да го следвам.

Чу се шум откъм плажа. Някъде отдалеч долитаха звуци от църковни камбани.

— Ще дойдеш ли на вечеря с нас тази вечер? В клуба?

— Да.

Кълъм си тръгна. Струан остана на бюрото си. „Как мога да запаля ентусиазъм у Кълъм?“ — попита се той.

Не можеше да намери отговор. Той извика секретарката си и й нареди всички сделки на компанията да бъдат приключени преди завръщането му от Хонконг. Излезе от кабинета си и по пътя за къщата на Мей-мей мислеше за Брок. Ще дойде ли той в клуба тази нощ да прави скандали, както Горт?

Струан се спря за миг и погледна към морето. „Уайт уич“ и „Чайна клауд“ изглеждаха красиви на следобедното слънце. Очите му спаднаха на Макао и той видя катедралата. Защо този дяволски епископ не определи справедлива цена за синконата? Бъди справедлив, Дърк. Той не е дявол. Но той те ангажира. Сега ти няма да го забравиш до края на живота си и ще направиш какви ли не услуги на църквата. И на дяволските католици. Все пак дяволи ли са те? Истината, сега.

Не.

Единственият дявол, когото познавам, е Горт и той е мъртъв — с него е свършено. Благодарение на Бога. Да. Горт е мъртъв. Но не е забравен.