Джеймс Клавел
Тай-пан (35)

Онзи следобед Струан се качи на „Чайна клауд“. Изпрати капитан Орлов на една от лорчите, а Сергеев — в просторните каюти на „Рестинг клауд“. Нареди да се опънат всички платна, да се вдигнат веригите и се измъкна от пристанището пред дълбочините.

Три дни води „Чайна клауд“ като стрела на югоизток. Нок-реите поскърцваха под опънатите платна.

Бе излязъл в морето да се пречисти. Да отмие утайката, думите на Сара, загубата на Роб и Карин.

Да благослови Мей-мей и радостта, че я има.

Притисна се към гръдта на океана като любовник, завърнал се от вечността, и океанът го приветства с вълнения и бури, но овладени, без нито за миг да застраши нито кораба, нито самия него, който водеше кораба.

Разкриваше му съкровищата си пестеливо, като отново го правеше силен, възвръщаше му живота, достойнството и го благославяше така, както само морето може да благослови мъжа, и го пречистваше така, както само океанът може да пречисти.

Той овладяваше съществото си така, както владееше кораба — без да спи, изпробвайки предела на силите си. Вахта след вахта се сменяха, но той бродеше по квартердека: от изгрев до изгрев, и отново изгрев, като тихичко си напяваше. Не хапна нищо. Не промълви дума, освен да нареди увеличение на скоростта, да се заменят разкъсани ванти или да се опъне още някое платно. Бе се насочил към дълбините на Пасифика, към безкрайността.

На четвъртия ден обърна и в продължение на половин ден води кораба на северозапад. После легна в дрейф, слезе долу, обръсна се, изкъпа се, спа едно денонощие, а на следния ден призори се нахрани обилно. Качи се на палубата.

— Добро утро, сър — поздрави го Кудахи.

— Курс към Хонконг.

— Слушам, сър.

Той прекара целия ден на квартердека. И част от нощта. Отново спа. Призори засече слънцето, отбеляза положението на картата и отново заповяда корабът да легне в дрейф. После, гол, се гмурна в морето и заплува. Моряците суеверно се прекръстиха. Наоколо кръжаха акули.

Но акулите се държаха настрана.

Той се изкатери на борда и заповяда да лъснат безупречния кораб и да изтъркат палубите с пемза — да заиграят метлите, и пясъка, и водата — да се смени такелажа, да се прегледат платната, шпигатите и топовете да се прочистят. Своите дрехи и тези на хората си той изхвърли в морето. Даде ново снаряжение на хората си и самият той се облече в моряшки дрехи.

За всички бе разпоредена двойна дажба ром.

Призори на седмия ден, далеч напред, изплуваха очертанията на Хонконг. Върхът бе обвит в мъгла. Над него се бяха събрали перести облаци, а отдолу се забелязваше хълмиста изпъкналост.

Той стоеше на бушприта, обгърнат от морски пръски.

— Каквото и да правиш, Острове — извика той с полъха на източния вятър, — аз съм у дома!