Сабрина Джефрис
Истината за лорд Стоунвил (2)

Пролог

Илинг, Англия

1806 година

Оливър Шарп, шестнайсетгодишният наследник на маркиза на Стоунвил, излезе от конюшните на Халстед Хол с натежало сърце и буца в гърлото. Майка му бе поела към ловната хижа бясна, а Оливър рядко я виждаше такава. През по-голяма част от времето тя беше тъжна, ако… нещо нечувано не я извади от релси.

Като например да завари сина си да се държи по най-долен начин. Бе напълно съкрушен.

— Ти си позор за семейството! — изкрещя тя, готова да се задави от предателството му. Държиш се досущ като баща си. По дяволите! Няма да допусна да те превърне в себично същество като себе си, готово да пожертва всеки, за да получи каквото иска!

Оливър никога не бе чувал майка си да кълне и фактът, че я докара дотам, го ужасяваше. Нима беше права? Наистина ли започваше да прилича на своя безотговорен и развратен родител? От самата мисъл стомахът му се сви.

Още по-ужасно бе, че сега майка му препускаше на коня, за да съобщи прегрешението му на съпруга си, а нямаше начин Оливър да я спре, защото тя му нареди да не й се мярка пред очите.

Но се налагаше някой да я последва. Беше я виждал толкова бясна единствено, когато за пръв път научи за изневерите на баща му. Тогава Оливър бе седемгодишен. Тя изгори колекцията от еротични книги на съпруга си във вътрешния двор на имението.

Бог знае какви щети щеше да нанесе сега, когато смяташе, че синът й е поел по пътя на баща си. Да не говорим, че къщата гъмжеше от гости и поредното събиране бе в разгара си.

Оливър сви зад ъгъла на огромната къща, техен дом в провинцията, и зърна позната карета да приближава по алеята. Сърцето му подскочи от радост. Баба му! Слава богу, най-после пристигна. Имаше надежда майка му да послуша съветите на родната си майка.

Оливър пристигна пред главния вход на къщата в момента, когато каретата спря. Пристъпи напред и отвори вратата за баба си.

— Боже, наистина много мила изненада — отбеляза тя с топла усмивка и слезе. — Радвам се, че не си загубил добрите си маниери.

При обичайни обстоятелства той щеше да отговори с шега и двамата с баба му щяха да се засмеят. Днес обаче не му хрумваше нищо остроумно; не и при страха и ужаса, които изпитваше.

— Мама е сърдита на татко.

Предложи й ръка, за да я въведе вътре и й го съобщи шепнешком. Прислужниците не биваше да го чуят. И без това половината свят говореше за изневерите на баща му.

— Нищо ново, не смяташ ли? — отбеляза баба му суховато.

— Този път е различно. Бясна е. Двамата се скарахме и тя пое към ловната хижа сама.

— Вероятно го търси.

— Точно от това ме е страх. Знаеш колко обича да й вади душата. Ако той е там, кой знае какво ще направи тя.

— Чудесно. — Баба му го дари с крива усмивка. — Дано унищожи проклетата хижа. Така Луис няма да има къде да води фльорците си.

— По дяволите, бабо, говоря сериозно! — Шокирана от езика му, баба му вирна вежди и той прехапа език, за да не изругае отново. Все пак продължи: — Извинявай, но този път е различно. Трябва да я последваш, да поговорите, да я успокоиш. Важно е. Мен тя не ме слуша.

Баба му присви очи.

— Да не би да ми спестяваш нещо?

— Не, разбира се — възрази той, но се изчерви.

— Недей да лъжеш баба си. Защо се скара с майка ти?

Как да й каже? Призляваше му само като се сетеше.

— Няма значение. Но ми повярвай: тя има нужда от теб.

— Майка ти няма нужда от мен от деня, в който се роди — изсумтя баба му.

— Бабо…

— Слушай, Оливър — подхвана тя, потупвайки го по ръката, сякаш е дете, — с майка ти сте близки, знам. Разстройваш се, когато я видиш сърдита. Но ако й дадеш време да се съвземе, ще се оправи.

— Не. Ти трябва да…

— Достатъчно! — сряза го тя. — Пътуването беше дълго и трудно. Уморена съм. Имам нужда от чаша горещ чай и да си дремна. Нямам намерение да се намесвам в караницата на родителите ти. — Забеляза отчаяното му изражение и смекчи тона. — Ако не се върне до здрач, обещавам да я потърся. Но ще видиш: тя ще се прибере много преди това, ще се извини подобаващо и цялата история ще бъде забравена.

Но майка му така и не се появи. Същата вечер, в ловната хижа, застреля баща му, а после и себе си.

И животът на Оливър се промени завинаги.