Сабрина Джефрис
Истината за лорд Стоунвил (18)

Глава 16

Оливър седеше на обичайното си кресло и пиеше бренди, а пред него се въртяха няколко леки жени от контингента на Поли. Той обаче не изпитваше… нищо.

Единственото му усещане бе дълбоко отвращение от самия себе си.

Откога момичетата на Поли изглеждаха така… жалки? Мадам положи всички усилия да го удовлетвори; включи в „парада“ най-предпочитаните дами, за да събуди интереса му. Но нашепваните от тях думи, разголените им тела и еротичните движения не го възбуждаха. За пръв път видя фалша в усмивките им, отегчението, което се стараеха да прикрият.

И най-лошото: постоянно ги сравняваше с Мария. Тя никога не се усмихваше фалшиво. Да, рядко го даряваше с усмивка, но душата му тържествуваше, успееше ли да я развесели, защото поведението й бе неподправено. Беше естествена и непринудена.

Защо да се радва на усмивката на някоя проститутка, когато тя се интересува само от съдържанието на кесията му? Не, никоя нямаше да се озове в леглото му, ако не получи пари, но той се залъгваше, че би го направила, за да му донесе забравата, за която копнее. Потопен в собствената си злощастна съдба, той не се интересуваше от тяхната.

А сега виждаше единствено това. Пред очите му се бяха преобразили от компаньонки в обикновени жени, застигнати от тежката участ да оцеляват само като задоволяват потребностите на мъжете; неговите потребности.

За да си морален и дисциплиниран, се изисква усилена работа. За да си зъл, не е необходимо да полагаш никакви усилия. Просто удовлетворяваш всяко свое желание или импулс, независимо колко ще нараниш някого, или колко е неморално.

Допи брендито в отчаян опит огнената течност да заличи думите на Мария от съзнанието му. Та какво знаеше тя? И защо въобще го е грижа какво мисли тя? Не бе нейна работа как той избира да забрави тревогите си. Плащаше за удоволствието си, по дяволите.

Докато имението му потъваше в разруха; докато арендаторите му се трудеха от зори до здрач; докато прислугата разчиташе на него за прехраната си, а братята и сестрите му очакваха именно той да ги спаси.

Побиха го студени тръпки и дори брендито не го сгря.

— Милорд — Поли седна до него с похотлива усмивка, — вероятно някоя по-свежа и невинна ще ви изкуши повече.

Не за пръв път му предлагаше девственица. Той винаги й отказваше любезно, но твърдо; жал му беше за провинциалните момичета, тръгнали да опознаят света и озовали се легнали по гръб заради хитри и лукави жени като Поли.

Този път самата идея му се стори противна. Постоянно си представяше Мария, попаднала в подобна ситуация, макар и не по своя вина. Понякога границата между почтена жена и паднала жена е доста тънка. Та ако някой се възползва, дори сестрите му биха…

— Не — отсече той дрезгаво и се изправи. — За бога — не!

Със залитащи стъпки излезе от бордея и повърна на улицата. От брендито е, обясни си го той. Проклетото евтино бренди, примесено с мрачното му настроение, му пречеше да намери удовлетворение в обичайните си занимания.

По дяволите, ще намери удовлетворение, дори това да го убие!

Стигна до операта точно когато представлението завърши. Отиде зад кулисите, където половин дузина танцьорки забавляваха почитатели в гримьорните си. Бяха забавни момичета, винаги готови да се потопят в нощния живот. Точно такава му трябваше сега.

Но само след десет минути флиртуване се отегчи. Постоянно си мислеше, че биха се задоволили с всеки мъж. Ако сега умре пред тях, ще го почетат с едно питие и ще са забравили за него до седмица.

Изведнъж осъзна, че това му е недостатъчно.

Почувства се потресен. Изруга мрачно и излезе; отби се в една кръчма, после отиде в клуба и накрая се озова на събиране, където някой от клуба го завлече. И там имаше жени, но той единствено пиеше.

Нямаше полза. Мария го бе заразила по някакъв начин със своята моралност. Трябваше да я прогони от ума си.

Ако въобще бе възможно. Именно това се въртеше в главата му, докато нареждаше да докарат каретата му, за да се прибере у дома.

У дома ли?! Халстед Хол не беше негов дом! Дотам се стига, когато позволяваш на сладка хубава девственица да ти замае главата. Започваш да мислиш за бъдещето; готов си да поемеш отговорности; подхранваш надеждата невъзможното да се случи; минава ти през ума, че всъщност би могъл да…

Неволно простена и се облегна на възглавниците. Начинът, по който тя го бе обсебила, щеше да го подлуди.

На път за вкъщи мислеше само за Мария; за нея и за грейналите й очи, докато го уверява, че не е обречен; за начина, по който невинните й целувки го караха да се чувства!

По дяволите, не желае да чувства? В продължение на толкова години оцеля, без да чувства. Сега изплуваха всичките скрити в него емоции, независимо от волята му.

Щом стигна Халстед Хол, се отправи към стълбището, което отвеждаше до етажа с нейната спалня. Там започна да изпитва леко колебание, но и неистово желание да я види. Смееше ли да го направи въпреки късния час?

Дилемата отлетя от само себе си, защото отгоре долетяха гласове. Братята му бяха там. Какво, по дяволите, ставаше?

Все още полупиян се качи и ги завари седнали в коридора пред вратата на Мария. Гейб държеше букетче виолетки в ръце, а Джарет — сгънат на руло лист хартия.

— Какво правите вие двамата тук посред нощ? — изръмжа той.

— Почти се зазорява — отбеляза хладно Гейб. — Но едва ли си забелязал в пияното си състояние.

Оливър свъси вежди и пристъпи към тях.

— Доста по-рано е, отколкото обикновено ставате.

Гейб погледна към Джарет.

— Явно старчето не помни какъв ден е днес.

— Май си прав — съгласи се Джарет с осъдителна нотка в гласа.

Оливър ги изгледа изпепеляващо в опит да проумее за какво говорят. Сети се и простена. Денят на Свети Валентин.

— Това не обяснява защо се навъртате пред вратата на Мария!

Джарет се изправи и го изгледа укорително.

— Теб какво те интересува? Хукна към града да търсиш развлечения. Стори ми се като слизане от сцената.

— И вие двамата възнамерявате да се възползвате, така ли? — тросна се той.

— Защо не? — намеси се и Гейб. — Планът ти да осуетиш намеренията на баба не проработи и явно ще се наложи да се оженим за някого, затова решихме да си пробваме късмета с госпожица Бътърфийлд. Тя е наследница и много мило момиче, ако ти е убягнало. Щом си такъв глупак да я зарежеш заради някакви си леки жени и оперетни танцьорки, ние с радост ще заемем мястото ти.

Идеята братята му да се пробват да спечелят сърцето на Мария възпламени кръвта му.

— Първо — не съм я зарязал заради никого. Второ — въобще не слизам от сцената. И определено няма да допусна златотърсачи като вас да се навъртат около нея.

Шум от стъпки откъм слугинското стълбище ги накара да се обърнат натам. Заслонила очи с ръка, Бети бавно се приближаваше.

Именно тогава всичко му се изясни. Братята му бяха тук заради глупавото поверие, че девойка ще даде сърцето си на първия мъж, когото види в деня на Свети Валентин.

— Добро утро, господа — поздрави Бети, избягвайки да ги погледне.

По лицето на Гейб се появи дяволита усмивка.

— Бети, дръж! — извика той и хвърли виолетка към нея.

Тя дори не трепна и не помръдна и пръст, когато цветето отскочи от тялото й и падна на пода.

— Моля да ме извините, господа — подхвана тя суховато, — но господарката звънна, за да ме повика.

Шмугна се в стаята на Мария и хлопна вратата след себе си.

— Не постъпи честно — обърна се Джарет към Гейб. — Отлично знаеш, че Бети и Джон се харесват.

— Не съм виновен, че Джон не се появи сутринта, та тя да види първо него — сви рамене Гейб.

— Нямаше начин — обади се Оливър троснато. — Джон беше с мен.

Братята му отново впиха очи в него.

— Естествено — отбеляза Джарет хладно. — Придружил те е до бордея. Знаем. И тя също — посочи той с глава вратата на Мария.

Леден гняв, насочен предимно към собствената му особа, обзе Оливър. Чула е, естествено, че е прекарал нощта в града. Как няма да разбере? Прислугата бе склонна да говори, а той бе глупак да го забрави за пореден път. Но толкова отчаяно искаше да побегне…

Сега тя щеше да го презира още по-дълбоко.

Изправи рамене. Ще се наложи да го преглътне, но за нищо на света няма да позволи братята му да я отнемат. Неволно простена за пореден път. Ето, отново ревнува! Какво става с него? Бе направо болен. Имаше само един начин да се излекува: трябва да я люби!

Да, това беше отговорът. Веднъж освободи ли се в нея, този неистов копнеж ще изчезне и той отново ще е онова, което е. Ще се върне към стария начин на живот и няма да се интересува от последствията. Да, точно това ще направи.

Писна му от намесата им през последната седмица. Допусна да си играят с него и да я отвеждат, когато поискат, но край на това. Тя е негова. Остава само да убеди и нея в същото. И ако това означава да се подчини на някакво глупаво поверие, така да бъде.

— Слушайте, вие двамата. Досега се забавлявахте за моя сметка, но сега вече край.

Джарет се подсмихна и се обърна към Гейб:

— Нямам представа за какво говори. А ти?

— Никаква — отвърна брат му.

— Тогава позволете да ви покажа.

Оливър грабна виолетките от ръцете на Гейб, застана пред вратата на Мария и потропа силно, преди братята му да осъзнаят какво прави. След секунда вратата се отвори и Мария премигна насреща му.

— Оливър! Какво правиш тук?

Той не бе в състояние да продума. Тя стоеше насреща му с бяло памучно наметало над ленената нощница, закопчана до врата. Приличаше на монахиня, но дори и така го възбуди далеч повече, отколкото момичетата на Поли успяха. Той искаше единствено да я върне обратно в стаята и да я люби до забрава. Вместо това й подаде виолетките.

— За теб са. По случай Свети Валентин.

Сините й очи станаха ледени.

— Занеси ги на приятелките си в бордея. Не ги искам!

— Моля те, Мария — обади се с дрезгав глас той, — нека ти обясня…

— Не ми дължиш обяснение. — Хвърли поглед към Бети, застанала с гръб към тях, но очевидно слушаше внимателно, и промърмори: — Аз съм само твоя мнима годеница. Затова ме извини, но…

— Няма!

Ако не бе зърнал проблясването на сълзи в очите й, вероятно щеше да се откаже, но сега твърдо възнамеряваше да не се подчини.

Беше я наранил. Уж се закле никога да не наранява жена и именно поради тази причина не задълбочаваше връзките си. Ако те се привързваха, той бързаше да се оттегли.

А сега бе наранил жената, на която най-малко искаше да го причини. Не му допадаше как го кара да се чувства това. В момента бе готов да даде всичко, да направи всичко, за да заличи нараненото изражение върху лицето й.

— Аз съм първият мъж, когото виждаш днес — обърна й внимание той. — Това ме прави официално твой любим.

Тя се изсмя дрезгаво.

— Заради някакво глупаво поверие?

— Не. Защото искам да бъда. Като и ти го искаш — добави той тихо.

Изпепеляващият й поглед бе в състояние да разцепи камък.

— Да приема за любим пиян мъж, току-що напуснал леглото на проститутка? Не, дори и да си последният мъж на света.

Затръшна вратата в лицето му.

Братята му се изсмяха, но той не им обърна внимание. Не можеше да я вини, задето му е сърдита.

Но това не променяше нищо. Проклет да е, ако допусне да я изгуби сега. По един или друг начин щеше да направи Мария Бътърфийлд своя. По един или друг начин тя щеше да дели постелята му.