Робърт Хауърд
Ръката на Нергал (8)

7. Сърцето и Ръката

Разнесе се женски писък. Изненадан, Мунтасем хан трепна от неочаквания звук. Вниманието му се отклони от Конан… фокусът се загуби… и в този миг слаба бяла фигура на голо момиче с блестящи тъмни очи и развята коса бързо изтича иззад сянката на една колона до безпомощния кимериец.

През бушуващата в съзнанието му мъгла Конан вдигна поглед към нея. Хилдико?

Бърза като мисълта, тя коленичи до него. Бледата й ръка бръкна в кесията на кръста му и се появи отново, държаща Сърцето на Тамуз. Тя леко скочи на крака и хвърли талисмана към Мунтасем хан.

С тъп звук той го удари точно между очите. Изведнъж тялото на сатрапа, от което сякаш бяха изчезнали костите, се свлече в тапицираната прегръдка на черния трон. Ръката на Нергал се изплъзна от безчувствените му пръсти и издрънча на мраморните стъпала.

В мига, в който тя падна, магията, обхванала Аталис и принц Тан загуби силата си. Бледи, потресени, изтощени, те все пак осъзнаха, че са живи. И могъщата сила на Конан се върна в проснатото му тяло. Проклинайки, той скочи на крака. С едната си ръка сграбчи Хилдико за рамото и я дръпна настрана, а с другата вдигна меча си от мраморния под. Приклекна, готов да нанесе удар.

И в същия момент застина, примигвайки от удивление. Талисманите лежаха от двете страни на сатрапа и от тях извираха някакви странни сили.

От Ръката на Нергал се разнасяше трептящата паяжина на злокобно сияние с тъмен като на полиран абанос блясък. Долавяше се сатанинското му дихание, вледеняващият космически студ. Сферата на неговата сила се разширяваше недоловимо и оранжевата светлина на факлите помръкна.

В този момент ореол от златно сияние се появи около Сърцето на Тамуз и образува облак от ослепителен кехлибарен огън. От него се разнесе меденият аромат на пролетта, който обезсили арктичния студ, а мощни снопове от лъчи пронизаха черната паяжина на Нергал. Двете магически сили се срещнаха и започнаха борба. Конан почтително отстъпи пред тази схватка на боговете, присъединявайки се към смаяните си спътници. Застана до тях, гледайки със страхопочитание невъобразимата битка. Треперещото голо тяло на Хилдико се сви в ръцете му.

— Как попадна тук, момиче? — попита той. Тя се усмихна уморено и с все още изплашени очи.

— Събудих се, дойдох в съзнание и отидох в стаята на господаря, но я заварих празна. С помощта на кристала видях фигурите ви да влизат в залата на сатрапа и как той се събуди и се изправи срещу вас. Аз… аз ви последвах и като разбрах, че надвива, реших да рискувам и да взема Сърцето…

— Голям късмет имахме, че успя — призна Конан мрачно.

Аталис стисна ръката му.

— Виж!

Златната мъгла на Тамуз вече се бе превърнала в гигантска блестяща фигура от ослепителна светлина, напомняща смътно човешка по формата си, но огромна като статуите на онези колоси, издялани в отдавна забравени времена.

Тъмната паяжина на Нергал също бе придобила гигантски размери. Сега тя приличаше на необятен, абаносов силует, отвратителен, надвиснал, недооформен, подобен по-скоро на грамадна маймуна, отколкото на човек. В облака, който напомняше отвратителна глава, се забелязваха очи, злобно светещи като смарагдови звезди.

Двете сили се срещнаха с раздиращ слуха звук, като два сблъскващи се свята. Стените потрепериха от яростта на сблъсъка. Въздухът сякаш бе зареден с мириса на озон. Всеки път, когато златният бог и черният демон се докосваха, изтрещяваха светкавици.

Ослепително ярки лъчи се забиваха в плътната тъмна маса. Изпепеляващото сияние сякаш разкъсваше на парчета плуващата във въздуха тъмнина. За миг тъмната паяжина обгърна и затъмни блестящия силует… но само за миг. Разнесе се страхотен гръм и черната маса като че ли се разтвори в прегръдка от нетърпимо ярка светлина. И изчезна. В един кратък момент лъчистата фигура надвисна над пиедестала, обхвана го като погребална клада и също изчезна.

В доскоро разкъсваната от гръмотевичен тътен зала на Мунтасем хан настана оглушителна тишина. Двата талисмана бяха изчезнали от разрушения пиедестал… може би разпаднали се на атоми от мощта на освободените космични сили, а може би прехвърлени в някакво далечно и потайно място, за да изчакат следващото пробуждане на съществата, които символизираха. Това никой не можеше да каже.

А тялото върху пиедестала? От него бе останала само малка купчинка пепел.

— Сърцето винаги е по-силно от ръката! — каза Аталис тихо в кънтящата тишина.

Конан слагаше юздите на голямата черна кобила с малко грубата си, но опитна вече ръка. Кобилата потрепваше, нетърпелива да препусне по посипания с чакъл път. Варваринът се усмихна, видимо доволен от силата на великолепното животно. Огромна пелерина от алена коприна се спускаше по широките рамене, а сребристата ризница проблясваше на утринната светлина.

— Значи твърдо си решил да ни напуснеш, Конан? — запита принц Тан, великолепен в одеждите си на нов сатрап на Яралет.

— Да! Гвардията на сатрапа е прекалено спокойно място, а аз жадувам да отида в новата армия, която крал Илдиз събира за война срещу племената от планините. Една седмица бездействие ми дойде предостатъчно! Така че сбогом, Тан и Аталис!

Той дръпна рязко юздите, насочи кобилата в обратна посока и напусна двора на къщата на прорицателя, докато Аталис и принцът мълчаливо го наблюдаваха.

— Странно е, че наемник като Конан пожела да вземе по-малко, отколкото би могъл — каза новият сатрап. — Предложих му сандък със злато… щеше да му стигне за цял живот. А той взе само една малка торбичка, заедно с коня, който бе намерил на бойното поле, както и собствените си оръжия. Обясни ми, че многото злато само щяло да го забави по пътя.

Аталис сви рамене… и се усмихна, посочвайки към далечния край на двора. Стройна бритунка с дълга къдрава коса се появи на входа на къщата. Тя приближи до Конан, който спря кобилата и се наведе, за да разменят няколко думи. След това протегна ръка, прихвана я за гъвкавия кръст и я метна пред себе си на седлото. Тя седна странично, обгърна врата му с двете си ръце и зарови лице в гърдите му.

Той се обърна, вдигна във въздуха бронзовата си длан, засмя се за сбогом и потегли с хубавото момиче пред себе си.

Аталис се усмихна.

— Изглежда, че някои мъже предпочитат други неща пред златото — отбеляза той.