Робърт Хауърд
Ръката на Нергал (1)

Конан е доволен от хайборейските си приключения. За него вече е ясно, че няма съществена разлика между мотивите на хората в двореца и на тези от „Свърталището на плъха“, макар, от друга страна, да се краде на по-високо място, означава да се краде повече. Със собствен кон и значителна сума, дадени му от благодарния Мурило, кимериецът си поставя задачата да опознае цивилизования свят и, защо не, да извлече полза от него.

Пътят на кралете, който се вие през хайборейските земи, накрая го отвежда на изток, в Туран, където той постъпва на служба в армиите на крал Илдиз. Още в началото разбира, че не е роден за военна кариера, тъй като е много твърдоглав и избухлив, за да се подчини лесно на дисциплината. Нещо повече, понеже по това време е безразличен към ездата и не особено умел стрелец с лък, а в армията, в която служи, стрелецът ездач е основна фигура, той е прехвърлен в ниско платена част, която не е в състава на редовната армия. Скоро обаче му се удава възможността да изяви истинските си способности.