Дов Алфон
Дълга нощ в Париж (40)

40

Инструкциите й бяха да чака пред хотела, докато й се удаде възможност да се вмъкне вътре незабелязано.

Нямаше нужда от такива предпазни мерки. Пистолетът беше на дъното на огромната торба. Тя беше облечена с анцуг, като повечето туристи в Париж. Щеше да бъде жалко, ако изтървеше доплащането от четиристотин евро заради някой отегчен охранител, който би пожелал да види хотелската й карта.

След три минути пред входа спря такси и от него слезе семейство руси чужденци, като нея, всички помъкнали големи торби. Тя пресече улицата тъкмо навреме, за да се смеси с тях, докато пиколото им държеше вратата отворена. Охранителят им хвърли бегъл поглед.

Тя последва семейството към асансьорите, изчака ги да се натъпчат в един, после повика следващия. Влезе и натисна бутона за конферентния център на втория етаж — „Салон Опера“.

Етажът изглеждаше празен. Тя огледа възхитено тежките завеси, мраморните скулптури, кристалните полилеи и останалите предмети, които изглеждаха задигнати от балните зали на Екатерина Велика. После тръгна към дамската тоалетна, която беше почти толкова пищна, колкото и самата конферентна зала. Там провери дали няма някой в кабинките.

Тя дръпна качулката и косата й се разпиля по раменете й. Пусна торбата от „Прентан“ върху полирания мраморен под и извади пистолета, който изглеждаше още по-красив на светлината. Постави двете кутии от магазина върху мраморния плот и започна да се съблича.

Напълно гола, тя се погледна в огледалото и се изкуши да си направи една снимка. За момента нямаше на кого да я прати; на този етап от живота си не изпитваше никакво желание да се заплита в любовни авантюри. Когато събереше достатъчно пари за жилище, щеше да се замисли кой би бил достоен да получи такъв подарък.

Тя отвори кутиите. В малката имаше чифт червени обувки с високи токчета. Самата мисъл, че след като всичко приключеше, щяха да са нейни, я правеше по-щастлива от хонорара. В по-голямата кутия имаше червена униформа на хотелска служителка. Тя сложи черния анцуг и маратонките си в торбата.

Застана пред огледалото в новата си лъскава униформа и започна да се упражнява в бързо изваждане на пистолета. Взе мобилния си телефон и си щракна още една снимка. При цялото й дължимо уважение към получените указания, би било наистина жалко, ако нито една от приятелките й не я видеше в тази шеметна роля насред Града на светлината. Избра подходящи филтри, написа на руски „Пореден скучен ден в офиса“ и зачака снимката й да се качи в Инстаграм. Още преди да бе изключила телефона, вече имаше три харесвания.

Тя го прибра, отвори вратата и закрачи уверено към асансьорите, за да си заслужи най-важното харесване за деня.