Дов Алфон
Дълга нощ в Париж (106)

106

Понякога определена дума — „измяна“, „пари“, „родители“ — разпалваше в него възбуда, граничеща с ярост. Очите му ставаха толкова ярки, че от бледото лице се виждаха само месестите червени устни, влажни от пот и от изпития алкохол. Йерми ги хапеше, кривеше и засмукваше навътре, отново и отново, в разгорещена борба с демоните вътре в него — демони, които Абади напразно се опитваше да прогони. Но не знаеше езика им.

Двамата седяха на високите столове. Бяха сами на бара. Останалите танцуваха, всички със слушалки на ушите, потънали в своя свят, далече от трагедията, която се разиграваше около тях.

— Минаха на афтърпарти музика — съобщи им русата жена и се върна на дансинга.

Йерми поглеждаше към нея от време на време и поръчваше уиски след уиски.

И говореше. Не беше признание, определено не беше подробно описание на случилото се. Абади се опитваше само да насочва излиянията му, за да може после да докладва, че наистина се е опитал да го върне в Израел.

— За Деня на независимостта в Южната база имахме церемония. Поканиха отличили се бивши военнослужещи от звеното да държат речи — каза Йерми. — И всички те, гении с патенти и топ експерти — той протегна ръце напред към въображаемия подиум с микрофоните и застаналите зад тях генерали и после посочи себе си, застанал в дъното на залата, — всички тези хора, които днес са мултимилионери, обкичени с медали, и ги канят да палят вечния огън на връх Херцл и да четат лекции в скъпи университети, и да участват във всевъзможни управителни съвети, и да съветват президенти, и да удрят звънеца на фондовата борса, какво са направили те, което да е толкова различно от моето?

— Какво различно са направили? — попита Абади, като се опитваше да изглежда ужасен.

Но не можеше да отрече, че Йерми е прав. Звено 8200 беше елитен клуб за децата на малък елит, който се възползваше от тайните му за свое собствено благо.

— Нищо по-различно от онова, което и аз! — изпищя възторжено Йерми като дете, успяло да препъне родителите си с особено глупава гатанка. — Нищо различно не са направили! Служили са в звеното и са имали достъп до интересна информация, която са продали в чужбина. Фактът, че информацията е била технологична, а не разузнавателна и вместо да я продадат за биткойни, са я реализирали чрез стартъп компания, няма никакво значение. Едно и също е. Едно и също, ако не броим факта, че аз живея с родителите ми, които не говорят иврит и не могат да вдигнат телефона, за да се обадят на приятел, който познава човек, който управлява инвестиционен фонд. Е, наложи се да се оправям сам, това е.

Най-накрая нещата се изясняваха.

— Какво искаш да кажеш с това „да се оправям сам“? Една нощ просто се случи, така ли? — попита Абади.

— Не, трябваха ми много нощи, за да го схвана — отвърна Йермински, след като изпи още един шот. — При постъпването си не задавах много въпроси. Превеждах разговорите на този китаец, имейлите му, есемесите, всичко. Нощ след нощ го подслушвах. Но не след дълго ми стана ясно, че онова, което записвам, няма нищо общо с ядрено оборудване, нито пък с Иран. Беше шеф на надзорния орган на казината в Макао и вземаше подкупи от големите групировки. И така, една нощ ми доскуча да изреждам дългия списък с плащания и го предадох обобщено, нещо като „Обектът обсъжда подробности по рушветите“.

Абади се досети какво е последвало.

— На следващата сутрин ме събуди офицерът по мрежово разузнаване. Беше бесен и ми нареди да продължа да превеждам всичко, директно от суровия запис, без да пропускам каквото и да било, и най-вече отнасящото се до казината. В един момент Макао започна да се появява в списъка на Задачите за деня. Това беше толкова абсурдно, че аз веднага разбрах какво става и това прогони скуката ми веднъж завинаги.

От време на време блондинката идваше да танцува около стола му и тогава Йерми я потупваше по гърба и я галеше по косата, а тя се навеждаше към него и устните й почти се допираха до неговите, после изваждаше мобилния си телефон, заснемаше по едно-две селфита и му показваше снимките, след което отново се връщаше на дансинга.

— Скуката е мощен двигател. Незаслужено подценяван — продължи той. — Когато хората търсят мотив, винаги говорят за пари, любов, его или бог. Но ако си направят труда да проучат какво стои в основата на всички най-позорни актове, ще открият, че мотив номер едно е скуката. Помисли си само, човек се опитва да убие времето, което е абсурд, понеже всички знаем, че именно времето бавно, но сигурно ни убива. Опитай се да си представиш нощна смяна пред машини, които предават безкрайни масиви от информация. Чакаш някой да каже нещо важно. Нощ след нощ, ден след ден, през пялото време на военната ти служба. Истинско чудо е, че няма повече случаи като мен.

Има, и то много, затова ме повикаха обратно, помисли си Абади. Но не можеше да го каже. Трябваше да раздруса хлапето още малко.

— Скуката е добро обяснение, но си го запази за пред съда. Всичко, което си направил, от самото начало е било за пари.

Бръщолевенията на Йермински станаха някак по-конкретни, почти разбираеми.

— За пари, да. Знаеш ли, проблемът е изнудването е, че никога не си сигурен колко пари да искаш. Един милион много ли е или малко? Ами половин? Ами десет милиона? Аз имах късмет, че бях записал сумите на всички подкупи, така че знаех за какви пари става дума. И поисках половината, двайсет милиона долара. Смятах, че е справедливо. Човекът от Макао ми каза, че ще платят, но искат записа, и аз трябваше да намеря начин да се сдобия с магнетофонната лента.

— Къде е лентата?

Въпросът бе зададен небрежно. Абади трябваше да прикрие интереса си. След доклада на Ориана за ухера приоритетите му се бяха променили драстично.

Точно в този момент рускинята реши да танцува пред тях.

— Не знам и не ми пука — отсече Йерми и я целуна по устните. — В хотела получих потвърждение, че плащането е извършено. Веднага се изнесохме и отидохме на „Сен Лазар“, както се бяхме разбрали. Изпотроших стаята, преди Екатерина да дойде, за да създам впечатлението, че е намерила ролката, преди да ме отвлече.

И пак Екатерина. Докато я гледаше как танцува, Абади реши да опита отново:

— Още не е късно, Йерми. Още не е късно, ела с мен, самолетът от Израел каца след час, обратният полет е в осем, ще стигнем тъкмо навреме.

Йерми се обърна към него; клепачите му бавно се повдигнаха. Той се усмихна, после избухна в истеричен смях.

— Навреме за какво, Абади? За вестникарските заглавия, оповестяващи ареста на най-големия предател в историята на Израел? На фона на пълно медийно затъмнение и слухове по мой адрес в социалните мрежи, и хвърляне на запалителни гранати по жилището на родителите ми? — Той замълча за миг. — Ти сам не мина ли през всичко това? И то за нещо много по-малко. Ще стигнем навреме за какво?

— Ще стигнем навреме за разследването на случващото се в Южната база, защото ти си просто страничен продукт на нещо много по-сериозно — отвърна Абади с почти искрен оптимизъм. — Не мога да ти обещая, че няма да бъдеш изправен пред съда, но никой няма интерес тази история да се раздухва повече, отколкото е необходимо.

— Никой няма интерес, така ли? Че какво друго, освен интерес има в тази афера? Единственият въпрос е: какъв е моят интерес?

— И какъв е твоят интерес? — попита Абади.

Трябваше да изчака отговора, понеже блондинката отново се беше увила около Йермински и позираше за селфи, второ, трето — общо десет. Йерми й кимна и тя се отдалечи. На дансинга бяха останали значително по-малко танцуващи.

Йерми пресуши остатъците от уискито в чашата си.

— Моят интерес е да се обадиш на френската полиция и да им кажеш, че искам да се предам — отвърна той с делови, учудващо зрял тон.

— Израел ще поиска екстрадирането ти.

— Не бъди наивен, Абади, Израел никога няма да поиска да ме екстрадират, те няма как дори да намекнат в официален документ какво точно съм извършил. Ако дойда с теб, ще ме хвърлят в някой таен затвор и ще направят така, че да изчезна. А пък, ако се предам на французите, ще ми лепнат няколко дребни обвинения, например за онова в хотела, и като отмине бурята, ще ме пуснат. След четирийсет и осем часа ще съм вън. Трябваше да изчакам нещо, но сега съм вече готов.

— Ако имаш предвид плащането в биткойни, ние имаме данните на телефона ти — каза Абади и се взря в ясните очи на Йермински.

Няколко мига войникът изглеждаше изненадан, но бързо се опомни.

— Съжалявам за това, Абади, но не съм разчитал на Шломо да ми бъде единствената подкрепа. Повикай френската полиция. Ако не го направиш, ще изляза навън и ще отида в най-близкия участък — добави той и обърна още един шот.

Създай измамно впечатление за близост с обекта — изпълнено.

Опиши още веднъж престъплението на обекта — изпълнено.

Представи на обекта вариантите за него — изпълнено.

Изложи пред обекта сериозността на ситуацията — изпълнено. Два пъти.

Абади извади телефона си и потърси номера на Леже.