Дов Алфон
Дълга нощ в Париж (32)

32

Орен натисна звънеца и зачака. Нямаше причина да бърза — при неизбежен хаос една лоша новина може да почака.

Зоро винаги държеше вратата на кабинета си затворена и често караше посетителите да висят чинно отпред, но този път отвори веднага. Всички бяха твърде напрегнати, за да си позволяват евтини номера. Личният секретар затвори вратата зад себе си и зачака.

— Какво мога да сторя за теб в хубав ден като този? — попита Зоро, без да вдига глава от книжата на бюрото си.

Беше обичайният му опит за хумор.

— Направих каквото ме помолихте. Но нямаме нищо.

— Не разбирам — отвърна Зоро и се взря в секретаря.

Може би се бе надявал погледът му да излъчва заплаха, но в него се четеше по-скоро безпомощност.

— Генерал Ротелман беше прав: наистина е отишъл в посолството и е поискал да ползва секретната секция.

— Говорил ли е с нея?

— Да.

— И какво й е казал?

— Нищо. Просто я е помолил да вземе униформата му от пране.

— Униформата му от пране? Това да не е някакъв код?

— Първото условие за кодирана комуникация е предварително съгласуване на механизъм за декодиране между ползвателите — цитира личният секретар наръчника за разузнавачи. После, за да не прозвучи грубо, поясни: — Знаем, че няма как да имат предварително съгласуван код, понеже това е първият им разговор.

— Е, тогава какво означава това?

— Не знам. Тя всъщност се опита да попита за отвличането, но той й каза, че ще разговарят за това, когато се върне в звеното.

— Кога се връща?

— Не каза.

— Значи нямаме нищо? — попита с невярващ тон Зоро.

— Нищо — повтори Орен.

Зоро замълча. Генерал Ротелман трябваше да пътува за Йерусалим, тъй като министър-председателят бе повикал фотографи, за да документират „спешните консултации по въпроси на сигурността“ след отвличането в Париж.

— Тръгнал ли си е от посолството?

— Кой?

— Абади, кой!

— Да, тръгнал си е веднага след разговора.

— Къде е отишъл?

— Знам ли? Само това оставаше, да го следим и там.

— Ами тя? Наистина ли е отишла да му вземе прането?

— Не знаем — отвърна личният секретар.

— И защо не знаем? — извиси глас Зоро. — Да не би да не можем да я проследим дотам?