Дов Алфон
Дълга нощ в Париж (37)

37

Тя излезе от спирката на метрото „Сент Огюстен“ и пресече булеварда, без да изчака светофара за пешеходци. Някакъв шофьор наду яростно клаксона, но тя дори не обърна глава. Русата й коса беше скрита под качулката на черен суичър, а заради височината й можеше лесно да я помислят за мъж.

Тя отиде пеша до булевард „Осман“ №89 и потъна във фоайето на сграда, върху която имаше лого на малко известна банка — ВТБ Банк. Пристъпи към банкомата, за да провери баланса по сметката си в Москва.

Очакваше я същата новина, ясна и недвусмислена като телефонното съобщение, което бе получила малко преди това: преди час по банковата й сметка бяха преведени 400 евро. Тя реши да ги изтегли — единственият ефективен начин да се пребори с недоверието, все още бушуващо в нея. Машината помисли по-малко от трийсет секунди, преди да изплюе банкнотите.

Четиристотин евро — най-лесните пари, които бе изкарала от пристигането си в Париж.

Леко замаяна, тя излезе от банката и още веднъж прочете указанията, които бе получила на телефона си. Трябваше да действа бързо, ако искаше да получи и втората част от сумата.

Тя прекоси булевард „Осман“ в посоката, от която бе дошла, отново, без да изчака светофара, и бързо стигна до универсалния магазин „Прентан“. Въпреки усилията й се оказа, че е влязла през грешния вход, и след кратко лутане се приближи до гишето за информация, откъдето й дадоха карта и я упътиха как да стигне през надлеза до съседната сграда. Около нея се мотаеха безцелно тълпи туристи, много от тях говорещи руски език.

Най-после тя се добра до вярната сграда и се приближи към крайната цел — гишето на главния консиерж. Някакъв красив и нафукан млад мъж я изслуша с безразличие и поиска документ за самоличност. Тя му подаде студентска карта. Той отвори шкафа под гишето си и след секунда обяви, че нямало нищо на нейно име. Това беше цената, която се плащаше в град като този за неспазване на дрескода. След като тя настоя, мъжът отново погледна под гишето и този път заветната торба се оказа налице — по-голяма, отколкото бе очаквала, и в съответствие с плана вътре имаше две опаковани кутии с копринени панделки, маркирани с успокояващата щампа „Платено“.

Отклонявайки предложението да й поръчат такси, тя се насочи към страничния изход, който този път се оказа верният. След точно четири минути вече стоеше пред величествената фасада на железопътната гара „Сен Лазар“. Почти тичешком тя слезе по стълбите на подземния етаж и веднага вдясно откри багажното помещение.

Шкаф №703 беше от по-малките, до дясната стена. Тя набра кода и вратичката се отвори като с магия.

Оръжието вътре блестеше като бижу. „Най-смъртоносният полуавтоматичен пистолет в света“ — гласяха указанията, които бе получила. Оказа се по-лек, отколкото бе очаквала, и с лъскава позлатена дръжка. Тя бързо го пъхна на дъното на торбата от магазина.

В шкафчето я очакваше и жълт плик. Вътре имаше бяла магнитна карта без отличителни знаци в картонено калъфче с логото на Гранд-Отел. С четлив почерк върху калъфчето бе написана нужната информация — номер на стая: 5508, име на госта: Владислав Йермински.

Беше 16:58 ч., понеделник, 16 април.