Дов Алфон
Дълга нощ в Париж (20)

20

Беше 15:50 ч., когато в кабинета на министър-председателя в Йерусалим постъпи молба за коментар по репортаж, който щял да бъде излъчен във вечерните новини.

Почти всички радиостанции се контролираха от този кабинет. Двата телевизионни канала също се намираха под неговия директен надзор; имаше и трети, който беше изцяло собственост на най-големия дарител за кампаниите на премиера — швейцарски магнат, притежаващ казина от Щатите до Макао. Телевизионните канали на свой ред притежаваха вестници и сайтове, които също се поддаваха на натиск от кабинета.

Но имаше и други медии, които не бяха под чехъла на институцията. Репортерът, поискал коментар, работеше за една такава.

За говорителя на премиера самият факт, че материал от подобно естество вече е бил открит, проучен, потвърден за достоверност и минал одобрение, без някой от въпросната телевизия да му звънне по телефона, беше скандален. Репортажът обаче бе нещо повече — беше равносилен на обявяване на война.

Малко след това четиримата съветници отново се събраха, за да обсъдят помежду си въпросите на репортера.

Тъй като американският съветник не четеше иврит, говорителят преведе:

— Притежават доклад от Министерството на външните работи, в който се казва, че при последното си пътуване до Женева министър-председателят бил упражнил натиск да му организират официално посещение в Монте Карло на връщане за Израел.

— Защо до Монте Карло? Заради казиното? Някак неправдоподобно звучи.

— Понеже не намерили друг предлог да минат през Монте Карло на разноски на данъкоплатеца, най-после изсмукали от пръстите си някаква вечеря с евреи, които били пристигнали във Франция специално по случая, и я обявили за „благотворителна“.

— И това ли е новината? Излишно пътуване? С това в никоя медия няма да ти дадат екранно време или първа страница.

— Когато пристигнали в хотела в Монте Карло, съпругата на премиера поискала да пратят в апартамента й главния фризьор от „Александър дьо Пари“, любимия салон на принцеса Грейс.

— Не, не, не! — възкликна американският съветник, поклащайки се молитвено на стола си.

— Израелската консулка в Монако отвърнала, че това е невъзможно, но както може да се очаква, била принудена да отстъпи. Фризьорът пристигнал с екип от осем помощници и след три часа си направил селфи със съпругата. От телевизията твърдят, че разполагат със снимката.

— Моля те, кажи ми, че е платила от джоба си — каза американският съветник.

— Фризьорът попитал съпругата до кого да изпрати сметката, а тя му казала, че не се занимава с такива неща, да я пише на стаята.

— Моля те, кажи ми, че хотелът е отказал и новината се свежда до някакъв фризьор, на когото не е платено за услуга.

— Хотелът се съгласил. От рецепцията добавили разходите към сметката на стаята, с данъците, но без включен бакшиш.

— Което обяснява как снимката се е озовала в ръцете на някакъв репортер.

— На следващия ден, когато гостите си тръгвали от хотела, консулката била изненадана от неочакваното разходно перо и питала защо сметката за фризьор е включена към тази за стаята.

— При което министър-председателят се извинил и казал, че е станала грешка — подсказа американският съветник.

— Министър-председателят й се развикал, че му досажда с проблеми, които е длъжна да реши сама. След консултации с Външното министерство било решено подстригването да бъде добавено към бюджета за командировката в единствената възможна категория.

— Моля те, кажи ми, че тя има някакво скучно служебно име.

— Нарича се „непредвидени разходи за охрана“.

В стаята настана тишина.

— Това не е добре — каза американският съветник.

— Никак дори — съгласи се говорителят. — Подстригването е излязло на данъкоплатеца хиляда двеста и петдесет евро, включително измиване на косата и сешоар.

В тази професия информацията се измерваше не по важност на фактите или надеждност на източника, а по потенциалните медийни сензации, които бе в състояние да породи. Колкото повече предъвкваха подробностите, толкова по-малко вероятно им се струваше нещо добро да излезе от тази история. Само лавина от скандали.

— Не съм сигурен, че можем да атакуваме това фронтално — каза накрая стратегическият съветник. — Като корупционна история е незначително, но пък лесноразбираемо. Не е като да се намесиш в разследване на парламентарната Комисия по корпоративните облигации или нещо такова.

— Моля за извинение, но министър-председателят не е направил нищо нередно — намеси се политическият съветник. — Очевидно грешката е на Външното министерство.

— Няма значение — отвърна троснато американският съветник. — Става дума за косата на жена му, за едно пътуване по лична прищявка, за подстригване, струвало на бюджета хиляда двеста и петдесет евро и отчетено като непредвидени разходи за охрана. Няма нужда от съчиняване на вицове, те си идват готови.

— В такъв случай ще го неутрализираме непряко — заяви говорителят. — Например, като го удавим в някоя по-голяма новина. Да кажем, за военна заплаха.

— Не можем на момента да измислим нещо, което да прилича на военна заплаха — отвърна стратегическият съветник. — В крайна сметка те няма да чакат вечерната емисия, а ще започнат да пускат още в рекламите. Разполагаме с два часа максимум.

— Тази сутрин нямаше ли нещо на военна тема? За онзи израелец, който бил отвлечен в Париж?

— Най-вероятно е бил убит, но засега няма труп каза говорителят.

— Страхотно! — възкликна американският съветник. — Голяма драма, ембаргото е вдигнато, израелец е отвлечен в Париж, официални представители подозират националистически мотиви, министър-председателят се е свързал с френския си колега и е настоял за конкретни действия. Има ли снимки?

— Но аз вече говорих със секретаря по военните въпроси, който е убеден, че отвличането няма нищо общо с националността на жертвата — заяви говорителят. — Нарече го престъпление, основано на сгрешена самоличност.

— Той за какъв се мисли, за говорител на ИДИЛ? Как може да е толкова сигурен за мотива? — избухна американецът. — Наша работа е да измисляме разни абсурдни теории, а не негова. Попитах дали имаме снимки.

— Не само снимки — отвърна говорителят. — Имаме видеозапис от охранителната камера на „Ел Ал“, вижда се дори жената, която го е отвлякла.

— Жената?

— Била истинска красавица, ако съм разбрал правилно.

— Какво чакаме тогава? — попита стратегическият съветник. — Подаваме записа на всички телевизии, нека пускат там извънредни съобщения, нека обявяват ответни действия, министърът на обществената безопасност докладва редовно на министър-председателя, разузнаването разследва, равинът на Стената на плача чете специална молитва, „Мосад“ е вдигнат под тревога, „Шабак“ също е в играта.

— Чакай, трябва да съгласувам със заместник-министъра на отбраната.

— Да пази господ! Ти комуникираш само с полицията. Само това ни липсва, той да ни се пречка.

— Но само преди час казахме на всички телевизии, че става дума за незначително битово престъпление! — напомни им говорителят.

— Междувременно е постъпила нова информация — каза миролюбиво американецът. — Инцидент, застрашаващ националната сигурност, с любезното съдействие на фризьорски салон „Александър дьо Пари“. Да вървим, губим време!