Дов Алфон
Дълга нощ в Париж (103)

103

А уж беше толкова близо. Нима Йермински отново се изплъзна? Е, поне сред пияните и повръщащите го нямаше. Нямаше и барман. В мрака Абади едва успя да разчете табелата с инструкции как да действа. Натисна копчето пред себе си и помоли за вода в микрофона. След минута на конвейера се появи бутилка „Перне“ в комплект с мобилно устройство за плащане. Точно като в суши баровете. Светът бе станал прекалено подобен на Звено 8200, вероятно за радост на Йермински, който без съмнение плащаше напитките с чужди карти.

Абади потърси мобилния си телефон — навранът нямаше да свърши работа, — но установи, че няма връзка. Апаратът го уведоми, че при подобни проблеми може да ползва защитените уай-фай кабинки близо до тоалетните.

Естествено, Йермински би се чувствал добре там.

Абади отвори вратата към тоалетните и се озова в огромно, пълно с хора място. Беше тъмно, отвсякъде отворено. В дъното имаше десетина кабинки със знак за безжичен интернет на вратите. Една беше отворена. Във всяка кабинка имаше по няколко души, но само под последната врата Абади видя червени обувки с високи токове.

Той я изрита рязко.

Блондинката се надигна бавно и царствено. Беше дамата от хотела, още в червената униформа. В ръката си държеше телефон, чийто кабел беше свързан с рутера.

— Ефрейтор Владислав Йермински? — повиши глас Абади.

Мъжът пред него изглеждаше по-млад, отколкото във видеото, и определено по-слаб и по-блед. Може би беше от светлината или от алкохола, или от стреса. Той остана седнал на тоалетната чиния.

— Ти кой си? Очаквах някой с пълна военна униформа, не плейбой със собствената ми риза.

— Аз съм полковник Зеев Абади, командир на Специалната секция на звеното ти — едва успя да скрие усмивката си Абади, който определено беше забравил за преобличането си в хотела. — Трябва да дойдеш с мен.

Йермински се надигна бавно, подкрепян от рускинята, която изглеждаше по-спокойна и от двамата мъже. Тя изключи телефона си.

Йермински вдигна театрално ръце. Раменете му потрепериха.

— Можеш да задържиш ризата ми — заяви той. — Но ще дойда с теб само до бара.

Беше 5:45 ч. сутринта, вторник, 17 април.