Дов Алфон
Дълга нощ в Париж (29)

29

Рахел почука на вратата и влезе, както обикновено, без да чака разрешение.

— Разговорът ви прекъсна ли, госпожо командир? Бихте ли желали да ви свържа отново?

— Не, Рахел — отвърна замислено Ориана, гледайки към екрана със смесица от учудване и недоверие. — Не прекъсна, просто приключи.

— Как така? Че колко продължи, минута? Аз нямах време да ви направя кафе!

— Според системата — четирийсет и осем секунди.

— Но нямахте ли милион неща, за които да разговаряте? — попита с искрена загриженост Рахел.

— Да, много теми за обсъждане — отвърна Ориана, все така потънала в мислите си. — Но той имаше една неотложна молба. Предполагам, че затова разговорът беше толкова кратък.

— И каква беше молбата? Имаше ли нещо общо със съвещанието, на което отидохте тази сутрин вместо него?

— Не, нищо общо. Помоли ме да отида и бързо да взема дрехите му от пране.

Рахел бавно седна на стола пред бюрото на любимата си началничка; закръгленото й тяло се отпусна на седалката с драматизъм, който не изглеждаше никак пресилен.

— Бихте ли повторили последното изречение, по-бавно?

— Каза, че преди пътуването си бил дал униформите на пране и днес трябвало да са готови, ако обичам да ги взема и да му ги оставя в кабинета, иначе щели да се изгубят в пералнята на базата.

— Не разбирам. Повикал ви е за защитена видеовръзка, за да ви каже това? С него ли започна?

— Не. Аз се представих: „Приятно ми е, лейтенант Ориана Талмор, заместник завеждащ Специалната секция“. Той също се представи: „Приятно ми е, Абади“.

— Само това? Абади?

— Да. Аз го питах дали да се обръщам към него с „господин командир“ или „Зеев“, а той каза: „Предпочитам Абади“. Аз отвърнах: „Няма проблем, нека бъде Абади“. И започнах да му докладвам за всички неприятности с назначението му и за решаващата намеса на заместник-главнокомандващия, но той веднага ме прекъсна и каза, че за това ще говорим друг път, а ми се обажда, понеже му трябвала спешно помощта ми. След което ме помоли да отида в пералнята, преди да затвори.

— А вие какво му отговорихте?

— Казах му да го духа.

— Не може да бъде!

— Казах му: „Да го духаш, Абади!“.

— Не е трябвало да го правите, госпожо командир. Можехте да изпратите мен, нямам нищо против. Той как реагира?

— Всъщност добре. Извини се и каза, че по принцип не постъпвал така, но в случая нямал избор.

— Гадост.

— Гадост — повтори Ориана, кимайки. — Но поне помоли учтиво, така че ще отида.

Тя стана от мястото си и се протегна. Рахел подсвирна одобрително.

— Нямам време за глупостите ти, Рахел — каза разсеяно Ориана. — Но къде е тази пералня изобщо? Аз дори не знаех, че има такава в базата.

— Всъщност нямаме пералня. Това е по-скоро навес, където офицерите оставят мръсните си дрехи, след което се изпращат в централната пералня на базата в Тел Ашомер — отвърна Рахел. — Навесът до гаража ще го намерите лесно на картата с горещите точки.

— А защо е гореща точка? — попита Ориана, която още не можеше да се концентрира.

На въпросната карта бяха обозначени всички места в базата на Звено 8200, които подлежаха на периодична проверка от Специалната секция.

— Там има незащитена гражданска телефонна линия. Единственото място на територията на базата, където има телефонен пост, който нито е военен, нито е защитен — обясни Рахел. — Пише го в папката с инструкции по сигурността. Мисля, че от време на време там им звънят от разни цивилни перални. Или нещо такова. Не си спомням точно. Както и да е, имат разрешение да ползват обикновена телефонна линия. Нашите хора проверяват всяка неделя поста с детектори.

— Сила и благослов, Рахел.

— Олеле, божичко, това пък откъде ви дойде? Не е във ваш стил да използвате такива изрази.

— Така приключи разговора ни Абади. Пита ме дали съм разбрала какво се иска от мен да направя и аз му казах: да отида до пералнята. И той каза: „Сила и благослов, Ориана!“. И затвори. Какво означава този израз?

— Нещо като „нека Силата бъде с теб“. Така казват мизрахите в синагогата, след като свършат с четенето на Тората. Сила и благослов.

— Е, добре. А защо не било в мой стил да го казвам?

— Ще е твърде сложно да ви го обясня, госпожо командир — каза предпазливо Рахел.

— В навеса до гаража, нали?

— В навеса до гаража — потвърди Рахел.

— Сила и благослов, Рахел — повтори Ориана, отваряйки с едно рязко движение вратата на кабинета си, сякаш за да изненада чакаш отвън крадец.

Базата изглеждаше заспала, както обикновено, но алеите към паркинга вече бяха изпълнени с резервисти, бързащи към колите си, за да изпреварят вечерните задръствания.

— Благословени сте всички — чу тя Рахел да шепне след нея.

— Какво?

— Това е традиционният отговор, госпожо командир. Така е трябвало да кажете на Абади: „Благословени сте всички“. Или: „Благословени сме всички“.

— Благословени сме всички — промърмори Ориана на себе си, макар че изобщо не се чувстваше така.