Мери Хигинс Кларк
Под кожата ми (89)

87.

Алисън и Род лежаха един до друг. Държаха се за ръка под леката завивка.

— Аз съм го направила — промълви Алисън. — Бях в стаята на Бетси, а после наблюдавах от дрешника.

— Какво наблюдаваше? — попита бързо Род.

— Как някой притиска възглавницата към лицето на Бетси. Но, Род, не е бил някой друг, а аз!

— Не говори така!

— Знам, че е вярно. Знам, Род.

— Нищо подобно не знаеш. Престани да го повтаряш.

— Род, ще ме пратят в затвора.

— Не, няма. Причината е, че не мога да живея без теб.

Алисън остана с поглед, втренчен в тъмнината. Постепенно осъзна истината, която досега гневът криеше от нея. Промълви тихо:

— Род, винаги си смятал, че се омъжих за теб, за да ме пратиш да следвам медицина. Възможно е донякъде и аз да съм мислила същото. Но през първия ден в детската градина не само ти се влюби. Аз също се влюбих. Ужасно е, но е факт. Пропилях двайсет години, през които не спрях да мразя Бетси Пауъл. — Изсмя се горчиво. — Само дето нямам удовлетворението да знам какво съм правила, докато съм я убивала.