Мери Хигинс Кларк
Под кожата ми (54)

52.

След като Джош им връчи записите, Алисън първа отиде в будоара, извади касетофона от чекмеджето, пъхна касетката и я прослуша. С ужас чу разговора си с Род как в съня си е влязла в спалнята на Бетси. Почти изпаднала в истерия, тя грабна записа и изхвръкна навън. Род я видя през прозореца и се забърза според силите си да отиде при нея.

Сега, с патериците до себе си, седеше на пейка до басейна, обгърнал раменете й с ръка. Бяха с гръб към снимачния екип. Тя бе спряла да плаче, но устните й още потреперваха.

— Нима не разбираш, Род? — тюхкаше се Алисън. — Сега разбирам причината Роб да възложи на Джош да ни посрещне всички с луксозното бентли на летището през интервали от два часа. Изключение е само Клеър. Тя е пристигнала предишната вечер. Пауъл е направил това поради една-единствена причина: в бентлито се подслушва. Род, не помниш ли, че говорихме за ходенето ми насън и че в това състояние съм влязла в стаята на Бетси?

— Шшшт… — предупреди я Род и се огледа.

Наблизо нямаше никого. Боже, тук ставам параноик, помисли си той.

Прегърна Алисън по-силно.

— Али, ако стане дума, спомени колко си била разочарована от разпределението на стипендията, но че всъщност това е било без значение. Тайно си ме харесвала още от детската градина.

Млъкна за миг и си помисли, че отговаря на истината поне за него.

— Ти поиска да се ожениш за мен, макар да смяташе, че съм бясна на Бетси Пауъл — отбеляза Алисън безизразно. — През всичките тези години си допускал вероятността аз да съм я убила. Не го отричай.

— Знам колко я мразеше, но да си я убила — никога не съм го вярвал.

— Мразех я. Опитах да го преодолея, но така и не успях. Още я мразя. Толкова е нечестно… — възропта Алисън разпалено. — Пауъл дари куп пари на „Уейвърли“, защото Бетси отчаяно искаше да стане член на снобския клуб. Да връчат стипендията на дъщерята на приятелката на Бетси не е ли основателна причина да убия „благодетелката“? Споменах ли, че „облагодетелстваната“ се отказа през втората година?

— Казвала си го неведнъж — измърмори Род.

— Род, когато загубиш всичко, към което си се стремил, за което си се молил и за което си мечтал… Бях станала от мястото си, когато деканът обяви нейното име. Нямаш представа какво ми беше! — Погледна го и забеляза изписаната болка по красивото му лице и патериците до него. — Боже, Род, колко е глупаво да ти го казвам.

— Всичко е наред, Али.

Не е, помисли си тя, въобще не е наред.

— Алисън, готови са за теб — подвикна приближаващият се към тях асистент на Лори — Джери.

— Род, страх ме е, че ще рухна — прошепна тя отчаяно.

Събра сили да се надигне, наведе се и го целуна по челото.

— Не, няма — окуражи я Род.

Вдигна поглед към жената, която толкова много обичаше. Кафявите й очи, открояващи се на слабото й лице, блестяха. От пролетите сълзи клепачите й бяха леко подпухнали, но гримьорката щеше да го прикрие.

Загледа се как Алисън се отправя към къщата. През тези двайсет години не я бе виждал толкова развълнувана; даваше си сметка защо: пред себе си съзираше втори шанс да се отдаде на мечтаната кариера, кариерата, която откраднаха под носа й.

Случайна мисъл пробяга през ума му. Али си беше пуснала косата по-дълга и сега тя стигаше до раменете й. Харесваше му така. Онзи ден обаче подметна, че ще я скъси. Той съжали, но си замълча. Толкова много неща не й беше казвал през последните двайсет години…

Ако предаването се осъществи и тя получи парите, терзаеше се Род, това ще й осигури ли билет за свободата… И ще се отърве ли от него?