Мери Хигинс Кларк
Под кожата ми (80)

78.

„Още една вечер в къщата, която ненавиждам?! Защо си причинявам това?“

Клеър си задаваше този въпрос, откакто самолетът се приземи. „Глупаво ли беше през онази първа сутрин да се издокарам така, че да приличам на майка си?“ За да сащиса „татко Роб“ ли го направи? Вероятно. Той прояви нахалството да отвори вратата на спалнята й веднага след интервюто й сутринта, за да й зададе точно този въпрос. „Защо не предявих обвинения спрямо него през всичките тези години? Защо не го направя сега?“

Знаеше отговорите на тези въпроси. „Защото случилото се ми даваше пълно основание да убия майка си и защото с антуража си от адвокати «татко Роб» щеше да ме изкара побъркана лъжкиня, а майка ми с удоволствие щеше да го подкрепи. Именно затова станах социален работник — помисли си тя. — Исках да помогна на други момичета в моето положение. Но малцина от тях ми доверяваха, че техните майки са приемали факта пастроците им да се промъкват тайно в стаите им нощем. Съзнавам, че докато не се подложа на терапия, никога няма да продължа напред с живота си. Той ме държи заложница от години.“

Имаше само един начин да си отмъсти: довечера и утре отново ще се гримира и ще си направи съответната прическа, за да подчертае забележителната си прилика със скъпата Бетси. Сякаш това ще промени съществено случилото се, помисли си огорчена Клеър. Вдигна телефона, за да си поръча от обслужване по стаите.

„Питам се дали Нина отново ще припадне, когато ме види…

А и защо именно тя припадна?“