Мери Хигинс Кларк
Под кожата ми (59)

57.

Лори реши отново да говори с баща си. Предишната вечер й се стори озадачаващо уморен, а обикновено руменото му лице беше доста бледо.

На път за работа му звънна и той побърза да й каже, че се кани да влиза в банята и е добре.

Не е добре, помисли си тя.

Стана и отиде до стола зад камерата.

— Ще звънна за секунда на баща си, преди да дойде Алисън — предупреди тя Алекс.

— Добре — кимна той дружелюбно.

Набра номера, но никой не й отговори и усети растящо напрежение.

— Не се обажда — промърмори тя.

— Остави му съобщение — предложи Алекс.

— Не разбираш. Баща ми ще ми вдигне дори в момента да целува ръката на папата.

— Какво, мислиш, е станало?

— Може да е чул нещо за Синеокия и да не иска да ми каже. — Гласът на Лори потрепери. — Или отново е получил сърцебиене.

Алекс Бъкли изгледа със съчувствие младата жена, която изведнъж загуби напълно професионалния си авторитетен вид. До този момент той се изненадваше как съумява да се владее и да ръководи реализация на предаване за неразрешено убийство, при положение че обстоятелствата около смъртта на съпруга й са неразкрити, а над нея и сина й е надвиснала заплаха. Сега обаче разбра до каква степен е зависима от баща си.

Беше преглеждал докладите за убийството на Грег Моран. В съзнанието му се мерна снимката на трийсет и една годишната вдовица: облегната на ръката на баща си, излиза от църквата и върви след катафалката.

Знаеше за решението на баща й да се пенсионира, за да се посвети на опазването на внука си.

Ако сега нещо се случи с Лио Фарли, чувството на Лори, че е защитена от Синеокия, щеше да се стопи.

— Лори, кой е лекарят на баща ти?

— Джеймс Морис, кардиолог. Приятели са от четиресет години.

— Тогава му звънни и попитай дали баща ти е ходил при него.

— Много добра идея.

На вратата се почука. Алекс скочи. Грейс надзърна и въпросът й — „Готови ли сте за нас?“ — застина на устните й. Видя разтревоженото лице на Лори, притиснала телефона до ухото си.

— Дай й минутка — прошепна Алекс и затвори вратата.