Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mission til Shamajim, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2023 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2023 г.)

Издание:

Автор: Ханс Хенрик Льойке

Заглавие: Мисия до Шамаим

Преводач: Росица Цветанова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: датски

Издание: първо

Издател: Издателство „Делакорт“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: датска

Печатница: „Полиграфюг“ АД

Редактор: Людмила Андровска

Художник: Свен Гайер

ISBN: 978-954-690-020-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19030

История

  1. — Добавяне

IX

Оценка на военния психолог отн. лейт. Д. Е. Берингер.
Ескадрила 455.
Протокол 10030/2095-08-26.

По залез-слънце на 26 февруари лейтенант Берингер се регистрира в Авиобаза Лофотен. Щял е да пренощува там и да участва в сутрешно събрание относно предстоящата пролетна маневра „Операция Копъргуус“. Тъй като не се явява на срещата, изпращат да го търсят.

Лейтенант Берингер не е открит нито в столовата, нито в стаята му. Не е и в банята. Не е сигурно дали е напуснал казармата, затова е започнато издирване. Претърсени са всички сгради, където би могъл да се подвизава и още няколко, където не би могъл да бъде. Предполага се, че може да е претърпял инцидент по време на сутрешното си тичане, тъй като униформите му висят непокътнати в шкафа, а обувките са намерени на най-долния рафт. След като впоследствие се установява, че никой не е виждал Берингер от предишната вечер, майор Гудинаф от военната полиция моли да се направят постъпки за прибирането му. И тази мярка остава без резултат.

По обед същия ден Берингер е забелязан застанал гол на покрива на Сграда 18. По-късно обяснява: „Наблюдавах как чайките изяждаха един парашутист“. Кръвната проба не показва следи нито от алкохол, нито от наркотици, но Берингер проявява сигурни признаци на преохлаждане и изтощение. Не е имало прецедент и не е открит психиатричен картон. Най-накрая възниква подозрение, че действието е планирано с цел измъкване от споразумението. Лейт. Берингер се съгласява на психиатричен преглед.

Няма съмнение, че Берингер спада към един особен вид — човек и войник. Технически обучен е за работа със системи Озирис и се е развил като кибоанализатор на най-високо ниво. В екип е изпълнителен, но проявява тенденция да остава на заден план. Самостоятелно е особено инициативен и находчив импровизатор, реагиращ по-бързо от групата без да поема излишни рискове. Най-добрите му качества са предпазливост, независимост (и във връзка с материалите) и издръжливост. Освен това: точен стрелец е и пести мунициите. Трениралите го офицери го описват като професионалист — „Опасен воин, когото не искаш да срещнеш в битка.“ Смята се за интелигентен над средно ниво — или както се изразява майор Гудинаф: „Лейтенантът е за литература и дълги дискусии“. По природа лейтенант Берингер е дружелюбен и отзивчив, ала никога не се колебае, когато възникне реална опасност. Не прави впечатление на типа „самотен герой“, но е истински индивидуалист с нормално социално поведение.

Повърхностно погледнато способностите и темпераментът на Берингер отговарят на най-търсените. И все пак заключенията, базирани на анализ на характера, показват нетипични отклонения. Изследванията, направени във Военнопсихиатричното отделение на болницата на Лофотен, потвърждават предположението, че слабо застъпената групова мотивация у Берингер се дължи на почти несъществуващото доверие в околните. След като впоследствие се надигат основателни подозрения за гранична психоза, Берингер бива помолен да записва сънищата си веднага след като се събуди. Това се оказва актуално няколко пъти, всяка нощ.

Съдържанието изненадва. Сънищата се състоят от поредица неприятни кошмари, често с паранормална тематика. Тълкуването на сънищата му, където го преследват телепатично чувствителни хищници, говори за потиснат сексуален страх. Иначе богатите им изражения сочат, че е далеч от психиатрична диагноза. Самият Берингер смята, че възприемането на света от негова страна като враждебен и дълбоко погледнато неразбираем, е силно обосновано.

Като компенсация той е развил засилена сетивност и аналитични способности, работи добре, но не е подходящ за офицер. Той самият твърди: „Не ме интересува даването на заповеди“ и „предпочитам да се справям сам“.

Пренатоварване, проблеми с комуникацията и закъсняла реакция на изживяванията във въздушната битка за Богота заедно са допринесли за временно отслабване на преценката и готовността му. Повечето от останалите са се сринали доста преди това.

Берингер осъзнава положението си и състоянието му в общи линии е стабилно, но е важно да се има предвид, че е шизоиден оцелял, не невротичен завоевател. Убедени сме, че военната среда не е благоприятна за състоянието му и по-нататъшни опити за натиск върху този войник съдържат риск за увреждане на личността му. При всички случай резултатите от принуда ще бъдат отрицателни.

Най-добрият ни съвет е лейтенантът да бъде преместен на специална служба, където в по-малка степен ще бъде изложен на стимулиращи епизоди и ще може да изяви способностите си. В случай че това не може да бъде изпълнено и възникнат още епизоди, със съжаление и по изключение ще се принудим да препоръчаме освобождаване на лейтенант Берингер от остатъка от времето му на служба по договор.

 

Д-р Ирене Хикс, психолог Ф. Уандъл, капитан

ATSH-B, Форт Бенинг, Джорджия

— Невероятен екипаж, главата си залагам — отбелязва Адриан, затваря папката и я връща в камарата разпечатки с пожълтели картонени корици. — Берингер не изглежда като човек, когото бих изпратил в космоса.

Седят в беседката на Ханя, което, строго погледнато, е нарушение на правилата, ала развоят на събитията изисква действие. Самата Ханя се заседява в къщата, но е излязла да донесе кана чай и малко сладкиши, които е опекла по повода. Не са разсеяли сериозността на срещата.

— Напротив — възразява Райнхард. — Военните психолози са единодушни; проблемът на Берингер е бил в това, че никой не го е разбирал и са подценявали идеите му, понеже е надминавал и колегите, и началниците си. Чувствал е, че го спъват и му е липсвало предизвикателството сред равнопоставените, за да се чувства добре и да развива таланта си. Мисията до Марс му е била като по мярка, защото се е различавала по всички критерии, а Хендрикс не е имал нужда от париращи заповедите угодници.

Адриан отпива от чая в голямата чаша на Ханя.

— Е, добре. Това беше едното — завършва Райнхард. — Някакъв напредък?

— Получих час за скенера, петък в 18:30. Всъщност беше доста забавно. Забелязах, че Кирхенщад имаше доста опак ден и накарах сестра Флис да предложи скенер. Когато по-късно той ме попита каква пък полза щяло да има от това, аз отвърнах да не очаква нищо. И той веднага го назначи.

— Хубаво. Слушай сега: в 18:00 ще нахлуем на терена с маса народ. Назначили сме и двама специалисти, които да те подкрепят. Единият е предрешен като портиер и е поел пазачите. Другият ще се представи за посетител и ще уреди страхотно объркване, докато изведете Берингер през задния изход. Там ще свърнете вляво, на двайсет метра по улицата. До един вход точно зад ъгъла ще ви чака кола на Перални Нетесхайм. Ако нещо изобщо се обърка, ще направиш на Берингер смъртоносна инжекция.

— А ти?

— Ще бъда съвсем близо, готов да ви прибера, ако колата закъса. — Райнхард тупва с длан по камарата и маха най-горната папка, която Адриан вече е прочел. — Остават братята Врил… Постигнахме съгласие да ходиш на отделни срещи, в случай че са абсолютно наложителни, и да си по-нисък от тревата. След участието си ще докладваш на „експерта“ чрез мен. Трябва обаче да си подготвиш домашните, за да можеш да играеш. — Бутва остатъка от камарата по масата. Около 500 плътно изписани страници. — Да се знае наизуст. А когато тази работа с Берингер приключи, напускаш страната.

* * *

17 януари 2099

 

Скъпи приятелю,

 

Идвах вече няколко пъти без да те срещна, но предполагам, че се опитваш да намериш обратния път дотук. Не след дълго ще поемем към дома. Ако не се намерим преди това, не знам какво да правя.

Теодор вече не е сред нас. Изпадна в кома след серия конвулсии и повече не дойде в съзнание. Той сам знаеше, че това е краят и ме помоли да се погрижа за тялото му. Оставих го да лежи в стаята за болни и изключих отоплението.

Мистерията около Исак Шчербински не спира да гложди ума ми. Не е бил луд и едва ли е било по-важно за него да попречи на мисията, отколкото да спаси съюзниците си. Знаем само, че докато сме прелитали над задната страна на Луната, Вайнбергер и Шчербински са се изкачили по решетката на вертикалния стабилизатор, вкарали са трите килограма отпадъци в дюзата и са се върнал и през въздушния шлюз. Обяснението зависи от случилото се в шлюза, но се наложи да се предам в опитите си да реконструирам епизода. Няма да прозрем какво е станало там. Според Вайнбергер, Шчербински е изчакал той да си свали шлема и отново е включил микровълновия дезинфектор. В последвалата схватка Вайнбергер е успял да повали Шчербински и да спре микровълните, ала белята вече била станала.

Необорим факт е, че Шчербински предложи плана, който извади от играта ракетата на върховната власт. Ето защо съществува възможността Вайнбергер да е излъгал. Дали всъщност той не е опитал да ликвидира Шчербински, ала е бил изненадан от неговата находчивост? И ако Вайнбергер е бил предателят, дали е смятал да ликвидира и теб?

Едно по-логично обяснение е Шчербински да е бил двоен агент и да е организирал инцидента с Радемакер, за да участва в мисията. Самият Шчербински не е вярвал в плана за удара на вражеския кораб, просто е опитвал да спечели време, докато успеят да ни завземат. Представям си как троха хляб натрошава прозорец, как отрязан нокът от пръст на крака пробива резервоар, как огризка от ябълка опустошава кабелите — всичко това са дреболии, но достатъчни да изпратят вражеския кораб в неконтролируемо сгромолясване към Луната. Бих позволил на Шчербински да бъде свидетел на успеха на безсилната си идея.

Изследвах комплекса и най-сетне ми се удаде да намеря път към затворената зона, ала ситуацията е по-различна от очакваната. Причината за затварянето е, че централните галерии се намират под вода, извираща от подпочвите. Ще направя нов опит да достигна вътрешността, понеже съм убеден, че централната галерия е свещено място и навярно крие отговорите на нашите въпроси.

Откъде бих могъл да знам? Трябва да призная, че се наслаждавам на лошия си навик да разучавам чуждата психика. Ако искаш, обвини ме в навиране, наречи ме противен, но често се оказва полезно да познаваш нечий душевен профил. В картоните на колонистите намерих човек, който може би е измислил всичко това. Както знаеш, на картоните нямаше имена, ала съм почти сигурен, че в този ставаше въпрос за тогавашния управител на колонията, Самуел Шварц. Смятам, че разбирайки съзнанието му, ще мога да се доближа до прозрение за архитектурата на комплекса. Едно от малкото неща, които знаем за условията на Марс по времето преди Слънчевия катаклизъм е, че Шварц е помолил да продължи на позицията си за още един период, но му е било отказано. Съществувало е недоволство от тираничните му наклонности. Смята се, че е злоупотребявал с правомощията си за лични цели и е провалил целите на колонията. Според плана е трябвало да отслужи срока си и след това да бъде върнат на Земята. Това така и не се е случило — сривът в комуникациите е изолирал колонията.

Ако съм прав, че комплексът е израз на закърнелия ум на Шварц, трябва да подходим с особена предпазливост. Това е място, едновременно дало израз на мегаломанията и комплекса му за малоценност — сплав от властови комплекси и религиозен страх в разточително творение. Място, величаещо жителите си, ала налагащо жестоки наказания при най-малкото нарушение. Очаквам също святото място да е строго охранявано, но според централистката логика тъкмо там трябва да се търси цялото стойностно познание.

Хендрикс