Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Into the Darkest Corner, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
art54 (2023 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
cherrycrush (2023 г.)

Издание:

Автор: Елизабет Хейнс

Заглавие: Флирт с мрака

Преводач: Ивайла Божанова

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 22.10.2012

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-347-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17699

История

  1. — Добавяне

Петък, 30 януари 2004 г.

Обадих се на Силвия през януари, седмица след като започна новата си работа. При първото позвъняване попаднах на телефонен секретар. Щях да й оставя съобщение, но нито намерих подходящите думи, нито успях да ги подредя в изречение. Бях избрала лош ден за тази задача; главата ме цепеше и явно страдах от прилив на хормони, защото не спирах да плача.

Същата вечер опитах отново и този път се свързах. Очаквах да чуя шум от бар като фон, но всичко беше тихо.

— Здрасти, Силв, аз съм.

— Катрин, как си?

— Добре съм, скъпа. Как е при теб? Нямам търпение да чуя. Работата готина ли е? Удобно ли е да побъбрим?

— Напълно. Ще излизам след час, но сега седя и се преструвам, че чета материали. Добре върви. Но е и доста натоварено. Няма нищо общо с „Ланкастър Гардиан“.

— А квартирата?

— Това е друга история. Апартаментът е между мъж, който обича да слуша оглушително „Карпентърс“ по цял ден, и двойка, която или се кара шумно, или се чука шумно. Днес се улових, че цял ден си тананикам „Едва сега започваме“, затова реших да си сменя жилището.

— Липсваш ми, Силв.

— Знам, скъпа. И ти ми липсваш. Как е в Ланкастър?

— Вали.

— А работата?

— Уморителна, много и стресираща.

— А момичетата?

— От известно време не сме се виждали.

— Какво? Да не си болна? Защо не излизаш?

— Излизам с Лий. Отдавна не съм се виждала с момичетата.

В другия край на линията последва дълга пауза. Чувах шумове, сякаш тя ровичка в огромна купчина обувки.

— Притеснявам се, Силв. Нещата не вървят на добре.

— Кои неща? — попита тя.

Продължавах да чувам как ровичка, после тихичко изруга.

— С Лий. Понякога направо ме хваща страх.

Най-после тя престана да прави онова, с което се беше захванала.

— Защо се страхуваш? Не бива да се страхуваш от Лий. Прелестен е. Да не би да те е страх да не го загубиш?

Помълчах, докато намеря подходящите думи.

— Невинаги е прелестен…

— Да не би да се карате?

— Нещо такова… Не знам. Уморена съм, а той работи много. Когато се виждаме, сякаш винаги той диктува условията, а и вече не му е приятно да излизам без него.

— Ако трябва да сме честни, скъпа — въздъхна Силвия, — в известно отношение той има основание. Спомни си каква беше… какви бяхме всички, когато двамата се запознахте. Излизаше всяка вечер с единственото намерение да флиртуваш. Нищо чудно, че се притеснява да те пуска.

Аз не реагирах и тя продължи:

— Сега имаш връзка, скъпа. Това е съвършено различно. — Тонът й малко се смекчи. — Лий е добър мъж, Катрин. Не забравяй с какви отрепки си излизала. Сигурна съм, че просто те защитава. И не само е дяволски привлекателен, но и те обича. Истински те обича. След вечерята всички го казаха. Той е напълно и цялостно увлечен по теб. Нали всички чакаме именно това? Ще ми се да имах твоя късмет. Наистина ми се иска да съм на твое място.

— Знам — промълвих аз, като се стараех да не разбере, че плача.

— Слушай, скъпа, трябва да бягам. Звънни ми през уикенда, чу ли?

— Непременно. Забавлявай се. И умната.

— Слушам. Чао засега. Чао — повтори тя и изчезна.