Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (44)

Сряда, 24 декември 2003 г.

Прибрах се вкъщи някъде към два след полунощ. Почти през цялото време имах компания: трима пияни младежи и двете им приятелки със залитащи стъпки тръгнаха в моята посока. Вървях с тях и бъбрех с едно от момичетата; оказа се братовчедка на Сам.

Разходката по Куинс Роуд всъщност не ми се отрази зле. Макар и мразовито, вятър нямаше, пък и аз се бях наляла с достатъчно водка да не усещам студа. А и палтото ми беше меко и топло. Когато се прибера, ще си направя чаша хубав чай, мислех си, а утре ще се излежавам до късно сутринта…

Някой седеше на стъпалата пред къщата ми и с приближаването ми се изправи.

Лий.

— Къде беше? — попита той.

Извадих ключовете от дъното на чантата.

— Излязох — отвърнах аз. — Не ми се стоеше вкъщи. Отдавна ли си тук?

— От десетина минути. — Целуна ме по бузата. — Ще влизаме ли? Тук ми замръзнаха топките.

— Защо не си отключи?

— Ти ми забрани, забрави ли?

— Какво?!

— Каза да не влизам и да не размествам вещите ти.

— Нямах това предвид. Естествено, че можеш да влизаш.

Още в антрето той ме придърпа и ме притисна към стената. Разтвори палтото, а устата му обсеби моята. Целувката му, смразяваща и суха, ухаеше на него, а не на алкохол. Значи не беше пиян, а просто освирепял.

— Не спрях да мисля за теб днес — прошепна той. Ръцете му се плъзгаха по сатена, по роклята. — Тази рокля ме кара да те желая невероятно много.

Захванах се с панталоните му; освободих колана и ги смъкнах. Тук в антрето, помислих си аз, е толкова подходящо, колкото и навсякъде другаде.

— Само ми кажи — простена той, заровил лице в косата ми, — нали не си се чукала с друг, облечена в тази рокля?

— Не. Само с теб. Тя е твоя. Аз съм твоя.