Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (12)

Неделя, 16 ноември 2003 г.

До единайсет и половина вече бях влюбена. Добре де, вероятно е било похот. И е възможно мислите ми да са били леко объркани от изключително скъпото червено вино и чашата бренди след това.

С Лий се срещнахме в центъра на града в осем и когато пристигна, той ни най-малко не приличаше на портиер, макар отново да беше в костюм. Този му стоеше идеално; сакото беше леко опънато при бицепсите, а под него носеше тъмна риза. Късата му руса коса все още беше леко влажна. Целуна ме по бузата и ми предложи ръка.

Докато чакахме да ни сервират, говорихме за съдбата. Взе ръката ми и прокара палец по нея — нежно — обяснявайки как за малко никога да не се срещнем. Уикендът преди Хелоуин бил последният му работен ден в „Ривър“. Съгласил се да поеме допълнителните смени само за да помогне на собственика, негов добър приятел.

— Можеше никога да не се срещнем — отбеляза той.

— Да, но стана — отвърнах аз. — И ето ни сега тук.

Вдигнах чашата с вино и отпих тост за бъдещето и онова, което ни предстои.

Доста по-късно напуснахме ресторанта и излязохме на студа вън. Докато стигнем на стоянката за таксита на Пени Стрийт, задуха силен вятър. Лий си свали сакото и го метна на раменете ми. Миришеше на топло, леко на него и на неговия одеколон. Пъхнах ръце в ръкавите и усетих допира на копринената подплата до голите си ръце; чувствах се уютно и в безопасност до него. Независимо от това зъбите ми тракаха.

— Ела насам. Трепериш — отбеляза той.

Привлече ме към себе си и разтърка нежно гърба и раменете ми. Главата ми, натежала от виното и прекалено многото вечери с късно лягане, се отпусна на рамото му. Можех да остана така сгушена в него завинаги.

— Толкова ми е приятно така.

— Радвам се — отвърна той. След кратка пауза добави: — Длъжен съм да отбележа, че изглеждаш изключително сексапилна в малката черна рокля и сакото ми.

Вдигнах лице към него и той ме целуна нежно; устните му едва докоснаха моите. С ръце обрамчи лицето ми, а кичури от кестенявата ми коса се промъкнаха между пръстите му. Опитах се да разчета изражението му, но беше тъмно, а лицето му — в сянка.

Точно тогава пристигна такси и той ми отвори вратата.

— Куинс Роуд, ако обичате — дадох указания на шофьора.

Той затвори вратата и аз отворих прозореца.

— Няма ли да дойдеш?

Усмихна се и поклати глава.

— Трябва да се наспиш. Утре си на работа. Скоро ще се видим.

Нямах представа дали съм напълно влюбена в него, или леко разочарована. Едва когато се прибрах вкъщи, си дадох сметка, че още съм облечена със сакото му.