Елизабет Лоуел
Перфектно докосване (16)

15.

Сара лежеше в спалнята, намираща се срещу кухнята. Въпреки дългия, изтощителен ден, не можеше да заспи. Не беше заради кафето. Обикновено заспиваше с наполовина пълна чаша до леглото си. На сутринта го допиваше съвсем студено, докато си вареше ново. Партньорът й Пайпър й се караше много за този навик, докато накрая сам се отказа от опитите си да я накара да открие насладата от зеления чай.

В стъклото на прозореца се удари клон.

Тя мигновено приседна в леглото, потисна надигащия се вик и усети как сърцето й заби тройно по-бързо.

Не беше кафето.

Беше страх.

Всеки път щом затвореше очи, под клепачите й оживяваха сцени от изминалия ден — застаналият нащрек Скунк, скъсаният брезент, който не можеше да покрие локвите кръв, дебненето на осакатената пума, миризмата на смърт, толкова плътна, че можеше да я вкуси, стягащите се и отпускащи се мускули на Джей, изливащ гнева си върху дървата, шумоленето на тревата, утъпкана от хищник.

Кръв и смърт.

Не бъди такава хлапачка, каза си тя. Отново. Заспивай. Утре ще се сблъскаш с доста нови неща.

Насили се да остане в леглото. Но спокойствието беше непостижимо. В продължение на няколко минути се въртя в търсене на най-удобната поза, за да престане да мисли.

Чувствам се добре само когато върша нещо. Може би трябва да се откажа от опитите да заспя и да се заема със записките на Къстър.

Дъждът от скупчените от вятъра облаци се сипеше безразборно, без характерния си успокояващ ритъм. Ледените въздушни пориви блъскаха в стъклата клони, които издаваха звук, подобен на сподавен стон. И тя се изправи, преди да успее да се възпре.

О, по дяволите.

Отмятайки завивките, Сара стъпи върху под, който се оказа неочаквано топъл.

Джей беше прав. Да се спи над печката, е доста приятно. В случай че изобщо ти се спи.

Което не можеше да се каже за нея в момента.

Като се опитваше да се движи безшумно, за да не го събуди, тя покри тениската и бикините си с бархетната риза, която ухаеше на слънце, дъжд и на времето, преди да разбере, наистина да разбере, колко брутално можеше да бъде прекъснат животът.

Вратата на спалнята й се отвори без скърцане. Боса тръгна на пръсти по коридора към стълбището. Почти беше отминала стаята на Джей, когато той застана на прага. Светлината обля тясното помещение.

— Не можеш да заспиш ли? — попита.

— Не започвай и ти е моите навици, свързани с кафето.

Погледът му се плъзна от ризата към голите й бедра.

— Кафето ли? — повтори разсеяно. — По дяволите, върху теб тази обикновена бархетна риза изглежда като испанска дантела.

Тя огледа дрехата.

— Извинявай — каза след малко. — Не исках да те събудя. Тъкмо щях да направя… нещо. Лежането будна в леглото ме изнервя.

— Мен също.

Върху покрива с трясък се стовари клон. Сара потръпна.

— Ела тук, миличка — промълви той и я притегли в нежна прегръдка. — Денят беше ужасен.

С дълбока, накъсана въздишка тя се предаде на ласката му и остави топлината му да я обгърне.

— По-горещ си от печката — прошепна и потърка лицето си в меките косми, покриващи горната част на гърдите му. — И гъделичкаш повече.

Мускулите му се раздвижиха под бузата й от беззвучен смях.

— Потъркай се по-силно — усмихна се той. — Така няма да те гъделичка.

— Не се оплаквам. — Пое си дълбоко дъх и почти се отпусна в ръцете му. — Миришеш на пушек.

Пръстите му се заровиха в разрошената й коса.

— Значи, не съм се изкъпал както трябва.

Последва тих смях.

— Съвсем чист си. Просто няма как да поддържаш огъня в печката, без да попиеш мириса на огъня и дървата. Харесва ми.

— Прикрива миризмата на смазката за оръжие.

Усети как тя застина и се прокле за непредпазливия си език. Дланите му се плъзнаха по главата и стегнатия й гръбнак. Постепенно тялото й се отпусна отново.

— А ти сигурно си мила косата си — отбеляза той. — Ухае на лавандула.

— И на пушек, защото я суших на печката.

— Май имаш слабост към миризмата му.

— Когато идва от теб, да. Но върху мен не толкова.

Стояха притиснати един към друг, докато тишината ги обгръщаше в своята си прегръдка. Накрая Сара потри бузата си в него и вдъхна дълбоко аромата му, преди да отпусне ръце.

— Сигурно ти е студено — каза тя. На нея поне й беше навсякъде, където тялото й не се допираше до неговото.

В интимния сумрак на коридора пръстите му — изключително топли, повдигнаха брадичката й така, че да го погледне в очите.

— Не си свикнала на дни като днешния, нали?

— А ти?

— Всъщност не. Просто вече не ме изненадват. Ела, време е да си лягаме. И нищо повече. Само ми позволи да те прегръщам, докато се успокоиш и успееш да заспиш. Мислиш ли, че можеш да ми се довериш?

— На теб, да. Но не и на себе си.

Той наведе леко глава и я погледна.

— О, няма да ти се нахвърля — успокои го мрачно, — но да лежа свита до теб, звучи прекалено приятно. Мечтая за това от месеци. Затова дойдох в Уайоминг, вместо да се върна в Сан Франциско. Исках да видя лично дали всичко останало у теб съответства на гласа ти. Оказа се, че да. Уау, даже повече. Пак се разприказвах много. Накарай ме да млъкна, Джей.

Той бавно допря устните си до нейните, за да й даде възможност да размисли. Но тя го посрещна без колебание, споделяйки сладката топлина на устните си, като докосваше върха на езика му със своя и се опиваше от вкуса му толкова, колкото и той от нейния. Част от напрежението, за което дори не беше подозирала, започна да я напуска. Тялото й се отпусна върху него и внезапно се оказаха толкова близо, че помежду им не можеше да мине дори горещият й дъх. Вкопчиха се един в друг, залюляха се леко и оставиха грозотата на убийството да изчезне, докато останаха само един мъж и една жена, потопени в сложната топлина на живота.

Целувката се промени толкова неочаквано, колкото беше започнала. Деликатното докосване премина в дълбоко проучване, в чувствен дуел без губещи. Ръцете му се стегнаха и я притискаха все по-плътно, докато накрая никой не можеше да диша без другия. Хапеше устните й, настоявайки за повече. Ноктите й се впиха в мускулестите му рамене при отчаяните й опити да се плъзне нагоре по тялото му и да се вмъкне под кожата му. Изпитваше непреодолима нужда да го направи.

Той я повдигна и я нагласи така, че да може да почувства колко споделена беше страстта й. Когато усети силата на възбудата му, жената издаде звук на одобрение и… мимолетно колебание.

— В Уайоминг, изглежда, всичко е доста голямо — отбеляза с нисък, дрезгав глас. — Имаш ли разрешение за това оръжие, войнико?

Смехът му прозвуча почти като стон.

— О, да. А ти?

— Имам известни съмнения — отвърна тя полу на шега, полусериозно.

— Значи, ще си паснем — каза Джей и отново захапа устната й. — Направо умирам, като си помисля колко горещо ще бъде.

Сара изпусна накъсана въздишка и тихо се засмя.

— Стига да не очакваш фойерверки, всичко ще бъде наред.

Джей бавно я пусна, докато краката й отново докоснаха пода.

— Определено няма да минем без фойерверки — прошепна.

— Е, аз съм на средно ниво. За разлика от теб. Искам да кажа, че обичам секса като всяка нормална жена, но не съм в състояние да накарам света да се тресе от…

Думите й бяха прекъснати от проникващия му език и ръцете, галещи гърба и талията й. Докосването се плъзна под бельото й, докато върховете на пръстите му потънаха в нея и я разтвориха, карайки я да нададе изненадан вик и да потръпне от преминалото като мълния през тялото й удоволствие. Горещият й отклик разтърси и двамата.

— Средно ниво, а? — засмя се той. — Скъпа, нямам търпение да прекарам една средна нощ с теб.

Без предупреждение изви едната си ръка отпред и проникна с дългия си пръст в нея.

— Влажно — отбеляза грубо. — Меко. И толкова… дяволски… горещо.

Раздвижи длан, навлизайки все по-дълбоко. Тя се задъха отново и се стегна около сластното проникване. Предразполагащите импулси на оргазма й накараха и двамата да изстенат.

— Искам да оплискаш с мляко члена ми така, когато си готова — прошепна й дрезгаво. — Няма да се получи от първия път, защото не знаеш колко хубаво ще бъде, а пък аз прекалено дълго имах само ръката си за компания. Но ще стане, Сара. Обещавам ти.

Дланта му отново се раздвижи и внезапно пръстите в нея се оказаха два. Тя с изумление установи, че изпитва неимоверно удоволствие да ги усеща как се извиват, проучват я и се разтварят като ножица, докато въздухът около тях се изпълни с омайващия мускус на страстта й. Тялото й се изви като дъга, позволявайки им да проникнат още по-дълбоко.

Мъжът изстена през стиснати зъби.

— Мога да го направя още тук, веднага, и да те накарам да крещиш от удоволствие. Бог ми е свидетел, че го искам. Всъщност бих направил всичко, за да ти осигуря освобождението, за което тръпнеш. Но си нямам доверие, че ще успея да се въздържа да не разтворя тези пълни копринени устни и да се възползвам от тях, докато не си готова.

— Направи го — насърчи го тя задъхано.

— Не съм си сложил презерватив.

Сара недоволно го ухапа по рамото.

— Господи, тази нощ ще предизвикаме истински пожар — каза й сурово.

С бързи движения Джей я обърна, вдигна я и я притисна към гърдите си. Тя изпусна рязко въздух, несвикнала да се отнасят с нея като с дете. Преди да усети, вече лежеше по гръб на леглото му и го гледаше с широко отворени от изненада очи.

— Прекалено рано ли е? — попита я той.

— Никой не ме е носил на ръце, откакто… всъщност никога.

— Ще трябва да те направя част от редовната ми тренировка. — Усмихна се почти яростно. — Със сигурност ще бъде по-забавно от обичайната практика.

Наблюдаваше го как отвори чекмеджето на страничната маса, извади няколко презерватива и ги хвърли върху дървената повърхност. Посегна да вземе един само за да го накара да улови ръката й, да я целуне силно, после усети зъбите му.

— Още не — каза й, загледан в красивите й, тъмни очи. — Има едно дребно нещо, познато като любовна игра. Искам да те съблека, да те галя, да усетя как зърната ти се втвърдяват под езика ми.

Сара усети стягане в гърдите си и болезнена страст, която я разтърси.

— А пък аз нямам търпение да проуча всеки сантиметър от тялото ти с ръце, зъби и устни — прошепна тя, учудена от желанието си да опита вкуса му. — Това е нещо съвсем ново за мен.

Той почувства вътрешен трепет, който усили възбудата му. Когато посегна да разкопчае бархетната й риза, пръстите му трепереха. Фактът, че жената открито се възхищаваше от тялото му, в това число и от втвърдената плът, напираща нетърпеливо изпод слиповете, не помагаше. В следващия момент усети ръката й да гали гладката кожа и да попива топлите капки, изплъзнали се от контрола му. Обзета от любопитство, тя облиза върха на пръстите си.

— Не само за теб това е нещо ново — процеди през зъби Джей. — Аз съм на път да се изложа като тийнейджър.

Сигурно и Ева се бе усмихвала така.

— Тогава няма да ти кажа колко ми харесва вкусът ти.

— А ме излъга, че си на средно ниво. Мили боже. — Стисна зъби, за да възвърне самоконтрола си, който винаги бе приемал за даденост. — Цял живот чаках жена на средно ниво като теб. — Пое си дълбоко въздух и преброи до десет. Бавно. — Обичаш ли да шиеш копчета?

Тя примигна.

— Не особено.

— В такъв случай по-добре сама си разкопчай ризата. Готов съм да разкъсам всичко, което носиш по себе си. Със зъби.

Жената погледна пламналите му от страст скули и стегнатите черти на лицето му, станали по-сурови от трудно извоювания самоконтрол. Неохотно отдръпна ръце от него и се зае да се съблича.

— Махни всичко — нареди той. — И тениската.

Без да си даде време да се смути, тя се протегна назад, сграбчи дрехите и ги смъкна през главата си с едно-единствено движение.

— Обичаш да се разпореждаш, а… — подхвана, но млъкна, забелязала искреното възхищение в погледа му.

— Съвършена — дрезгаво каза Джей.

— Едва ли — възрази тя.

— За мен си идеална.

Наведе се и улови едното втвърдено зърно с устни. Само след няколко секунди тя забрави за несъвършенствата на тялото си и започна да се извива бавно под устните, които я подлудяваха. Другите мъже просто прилежно я бяха разтривали по пътя към секса, а бързината им подсказваше, че онова, което всъщност искаха, се намираше между краката й. И между техните.

Но Джей не беше като тях. Той бързо откри какво я кара да стене и да се гърчи в безмълвна молба за още. И го използва, докато я доведе до такъв екстаз, че дори не усети как бельото й се свлече по тръпнещите бедра. Жадните му пръсти я разтвориха, извиваха се с нейния ритъм и я издигаха все по-високо и по-високо, наслаждавайки се на сластните й стонове. Палецът му кръжеше по хлъзгавите гънки в търсене на втвърдената пъпка, появила се сред мекотата й. Първо нежно, а после все по-настойчиво разтъркваше плътта, доставяше й удоволствие, играеше си с нея, но преди всичко отбягваше натиска, за който тя го молеше с всяко накъсано вдишване.

— Дразниш ме — прошепна, почти останала без дъх.

— Да — процеди през стиснати зъби той. — Нещо у теб събужда дявола в мен.

— Така ли го наричаш? — Ръката й се обви около члена му и го притисна леко.

— О, Господи — изстена мъжът. Пот обля тялото му от челото до пръстите на краката. — Милост, миличка.

— Защо?

— Презервативът — напомни задъхано. Прегърна я, настани я върху себе си и разтвори бедрата й с длани. — На масата. Моите ръце са заети.

Миг по-късно устните му също.

Тя почти не различи думите. Комбинираната атака на езика, пръстите и извиващото се мъжко тяло я поразиха. Разтърси я яростен екстаз. Въпреки нестихващите тръпки на удоволствие, успя да разкъса фолиото и пъхна презерватива в ръката на Джей.

Той го сложи за рекордно кратко време. Претърколи я по гръб, вдигна коленете й на раменете си и потъна в пулсиращата сърцевина. Стегна мускулите си, борейки се срещу собственото си освобождаване, с желание за нещо повече от няколко тласъка по пътя към оргазма.

Но получи именно това, преди да бе успял да нареди на тялото си да отложи върховния момент. Вече беше чакал цял живот жена като Сара. Влезе в нея веднъж, втори път, трети път и тогава удоволствието го заля с такава сила, че започна да трепери. С вик, който не беше нищо друго, освен името й, се изпразни дълбоко в нея.

Когато най-после възвърна способността си да се движи, той се насили да се отдръпне. Коридорът към банята му се стори студен след нейната топлина. Бързо се освободи от презерватива и тръгна обратно към стаята, без да знае дали трябва да се присмее, или да изругае начина, по който му се беше описала.

— Средно ниво — каза, като се върна до леглото.

Тя отвори очи за секунда, после отново ги затвори и се предаде на обзелия я унес.

— Нямах предвид теб — измърмори сънливо. — По дяволите, някой трябва да излее от бронз члена ти и да… — Отвори рязко очи и ужасено притисна ръка към устата си.

Джей се засмя с нисък, доволен, мъжки смях.

— Да го излее от бронз, а? Обзалагам се, че това доста ще зарадва някого.

Сара изстена.

— Ако имах сили, щях да се изчервя.

— По-добре ги пази — посъветва я той.

— За какво?

— Сега идва твоят ред.

Дългите мигли отново се повдигнаха.

— Моят ред мина. При това много, много добре.

— Кой е казал, че имаш право само на един път?

Когато зората погали нежно с върха на пръстите си Джей, той лежеше по корем, обърнал глава към средата на тясното легло.

Не, не зората. Сара.

Отвори очи и се изви под ръката, която се плъзгаше бавно надолу по гръбнака му, изучаваше го чувствено, галеше всеки прешлен.

— Всички ли са на мястото си? — попита със сънлив глас, пълен с желание.

— Двайсет и втори… двайсет и трети… двайсет и четвърти — мърмореше тя. — Дотук добре. Останалите девет се броят по-трудно, въпреки разтворените завеси и струящата слънчева светлина. Те са слети в два раздела — твоите прешлени, а не на пердетата. Пет са в долната част на гърба — обясни, като усили натиска, — а другите четири — по-ниско, в опашната кост. Понякога най-добре се усещат с опипване.

Джей се напрегна, когато пръстите й се плъзнаха по-надолу.

— Всички трийсет и три са налице, надлежно преброени — заяви тя. — Плюс два, о, да, два чудесни тестиса, наричани още топки. — Масажира ги леко, докато се възхищаваше на начина, по който тялото му се стягаше в ясно открояващи се мускули. — И накрая, но наистина не на последно място, един пенис, който, както вече отбелязахме, е достоен да бъде излят от бронз като произведение на изкуството.

— Не искам да знам колко ребра имам — предупреди я той, като повдигаше и отпускаше бедрата си под натиска на дланта й.

— Гъдел ли имаш?

— А ти?

— Добре. Без ребрата.

Завъртя се настрани, за да й бъде по-лесно да го гали, а на него — да докосва и дразни гърдите й.

— Бих могъл да свикна да се будя до теб сутрин — каза накрая, доволен от предизвиканото от ласките му втвърдяване на зърната й.

— Същото се отнася и за мен. Ще ти се насладя максимално, преди да се прибера у дома.

Пръстите му застинаха, после продължиха да следват формите й.

— Кога смяташ да се връщаш?

— Мисля за това, откакто се събудих — призна тя.

— И? — Завъртя нежно едното зърно и чу как дъхът й секна.

— Струва ми се, че картините на Къстър ще изпъкнат повече в Джаксън. Там има сериозно движение на хора, които ще бъдат привлечени от тях, а и могат да си позволят да ги купят. Естествено, няма да продаваме. Просто ще напомпаме интереса им преди датата на бъдещия търг. Точно срещу Парка на еленовите рога едно помещение се дава под наем и…

— Парка на еленовите рога?

— Известно място в центъра на града, на входовете на което има арки от еленови рога.

Той се усмихна.

— Парк на еленовите рога. Харесва ми. Значи, там има свободна зала?

— Да. Ако я наемеш, да кажем, за шест месеца, бих могла да устроя изложба с най-хубавите картини на Къстър. Знам, че е много трудно да се наеме първокачествена търговска площ за такъв кратък срок, но все пак може да се стигне до някакво споразумение.

— Няма проблеми. Ако говорим за едно и също място отвърна той, като плъзна пръсти между краката й, — сградата е собственост на Върмилиън. Някога беше галерия за модерно изкуство.

— Много удобно — каза Сара задъхано.

— Много. — Пръстите му проникнаха в нея. — Господи, обичам да те усещам.

— От теб се очакваше делови разговор.

— Аз съм мултифункционален. — Вдигна краката й около ханша си и я разтвори за свое удоволствие. И за нейно. — Така че смятай помещението за наето. И после?

— Познавам две от най-добрите експерти и… — Потръпна леко. — … реставраторки на запад от Мисисипи. Те… — Гласът й секна. — Не мога да мисля, когато правиш така.

— Така?

С лъскави от страстта й пръсти той дразнеше клитора й.

— Да.

Течната топлина на отклика й навлажни ръката му.

— Просто исках да съм сигурен. — Плъзна длан по-нагоре към тъмните му косъмчета и започна да ги подръпва леко. — Ще ги почистят, ще ги възстановят и вероятно ще ги сложат в рамки?

Искаше й се да го плесне. Дяволският пламък в очите му й подсказваше, че той знае много добре как се чувства тя. И нарочно проследи с нокът дебелата вена на члена му.

— Да, ще ги сложат в рамки. Много е важно картините да бъдат показани по начин, заявяващ, че… — Стисна леко ръката си. — … са на музейно ниво.

Дланта му се премести само толкова, колкото да пъхне средния си пръст дълбоко в нея.

— На музейно ниво, естествено. Колко време ще отнеме това?

Тя наблюдаваше как пръстите й си играят с широката глава на пениса му.

— Колкото е необходимо. — Ръцете й се обвиха около топлите, тежки тестиси. — Качеството не може да се претупа набързо.

Лекото стискане на дланите й накара тялото му да се извие.

— Какво следва после? — попита.

— Зависи от успеха на филма. — Ръката й се плъзна нагоре, пръстите нетърпеливо се обвиха около члена му. — Докато творбите на Къстър се излъскат и полират, вече ще е предизвикал доста шум.

Джей затвори очи, наслаждавайки се на женското докосване, което караше тялото му да тръпне.

— Шумът е хубаво нещо — успя да изрече. — Наистина много хубаво.

Палецът й се притисна към върха, завъртя го и предизвика бликване на влага.

— Дотогава ще съм получила снимките за каталог или за книга. Но двете ще е по-добре.

— Чудесна идея — отвърна той, плъзгайки мокрите си пръсти нагоре и надолу по втвърдения нетърпелив клитор. — Двете едновременно.

— Бих могла да свърша доста работа оттук — заяви тя, като се наведе да изпробва с език онова, което галеше палецът й. — Атмосферата е… — Облиза устни. — … невероятна. Така че ще снова напред-назад.

Той се протегна за презерватив.

— Напред-назад е добре. И аз мога да го правя.

Сара взе кондома и му го сложи с досадно търпение.

— Сигурен ли си?

— О, да.

Намести се върху нея и проникна бавно и дълбоко. Отдръпна се по същия начин. И отново влезе. И се отдръпна.

— Невероятно — прошепна тя, останала без дъх.

— Разбира се, има повече от един начин да се лети. — Джей се обърна по гръб, повличайки я със себе си.

Сара седна върху него и го прие дълбоко, охотно.

— Полет, езда. И двете вършат работа.

— Тогава ме язди — каза той и улови зърната й. — Язди ме яко.

Тя стегна крака около него и започна да се повдига и да се спуска, докато повече нямаше сили. Завъртя ханша си в търсене на идеалната поза, застина, пак се повдигна, отпусна се, изви се…

И накрая го отведе до дивата и сладка забрава, за която и двамата копнееха.