Пол Ливайн
Ези-тура (32)

32. Добър вечер, дами!

— Надя разказа ли ти за случилото се? — попита Виктория.

Елена кимна, без да отделя очи от приближаващото АТВ.

За да не я изплаши, Виктория реши да не я притиска прекалено.

— Каза ли ти дали Горев е имал пистолет?

— Когато се свържем с Надя по телефона, тя ще ти обясни всичко.

Виктория въздъхна и попита:

— Елена, каза ли ти Надя кой е стрелял? Кой е убил Горев?

— Тя ще ти разкаже. Скоро ще се обадим.

Двете изчакаха АТВ-то да приближи. На него седеше униформен полицай. Тъмносиня риза, навити ръкави, под които се виждаха издути бицепси. Млад, каска със спуснат визьор, като че ли да го пази от обедното слънце. Виктория си помисли, че изглежда страховито, като Робокоп от филма. Полицаят приближи на няколко метра от тях, спря и поздрави:

— Добър вечер, дами. Или да кажа „добро утро“?

— Здравейте, полицай — отвърна Виктория.

— Всичко наред ли е тук? — Въпросът беше учтив и като съдържание, и като интонация. Но Виктория усети ледени тръпки по гърба си.

— Всичко е наред. Разхождаме се.

— Чудесно.

Ченгето стъпи с крака на пясъка, без да слиза от АТВ-то, което работеше на празен ход.

И изведнъж разкопча кобура и извади пистолета си.