Пол Ливайн
Ези-тура (10)

10. Откровена изповед

Стив Соломон искаше да блъска главата си в желязната клозетна чиния. Затворнически модел. Без капак и без дъска за сядане.

Беше бесен. На себе си.

Виктория като че ли вярваше на всяка негова дума. Ласитър също. Разбира се, беше подкастрил фактите като борова клонка с остро ножче.

Беше се замислил дали да им каже истината — цялата истина и нищо освен истината. Обаче се бе вкарал в капана, защото бе говорил с полицията на местопрестъплението.

„По дяволите! Знам какво правя!“

Когато в стаята има труп, никога, по никакъв начин не трябва да отговаряш на въпросите на ченгетата, ако не присъства адвокатът ти. И адвокатът отговаря на въпросите им с думите: „Нямаме какво да кажем на този етап“.

Разбери какво знаят ченгетата, преди да им дадеш своята версия. И винаги се обаждай на адвоката си!

Но той не бе поискал да говори с Виктория. Дори след като му прочетоха правата — които и бездруго знаеше наизуст — просто издрънка всичко.

Надя.

Паспортът.

Пистолетите. Двата!

Сейфът.

Надя стреля при самозащита.

Не можеше да сдържи силния човешки импулс да говори, да обяснява, да защитава честността и невинността си. Когато се обадиш на 911 и ченгетата те намерят заключен в стая с мъртвец и пистолет в ръка, имаш ли самодисциплината, нужна, за да мълчиш? Мълчанието не беше сред множеството му умения.

Соломон чувстваше нова симпатия към устатите си клиенти, които винаги влошават нещата още повече, като дрънкат пред разследващите, вместо да му се обадят.

Ето го проблема. Ако разкажеш на ченгетата версия А, трябва да се придържаш към нея. Ако по време на процеса минеш към версия Б, прокурорът ще унищожи горкия ти задник пред съдията и заседателите: „Тогава ли излъга, или лъжеш сега?“.

Този вечен рефрен е еквивалент на „Престана ли да биеш жена си?“ в съдебен вариант.

Тоест, след като беше разказал на ченгетата версия А, трябваше да я повтори пред Виктория и Ласитър. Не че беше изцяло измислена.

Надя беше говорила за измами с банкови преводи и изнудвания, точно както им бе казал. Горев я бе заплашил, че ще я пусне в някаква дупка, и тайнствено бе споменал някой си Бижутер, носене на микрофони и Аерофлот 100. И да, Надя бе отворила сейфа и бе взела съдържанието му.

Оставаше само онова малко нещо, което не можеше да каже на ченгетата, любовницата си или адвоката си. Една дребна, микроскопична, незначителна подробност.

„Аз съм този, който уби Николай Горев.“