Либа Брей
Леговище за сънища (59)

Вълкът сред нас

ВОДЕЩ

Добър вечер, дами и господа, слушатели. Тук е Реджиналд Локхарт от студията на „Дабъл Ю Джи Ай“, Ню Йорк. Където и да се намирате, Блек хилс в Южна Дакота или каменистите равнини на Хартленд; ако сте изтощен работник, който строи величествените, извисяващи се сгради-колоси в нашите градове, или пък сте предприемач, който е изградил империя… Всички могат да намерят утеха и спасение с помощта на госпожица Сара Сноу, Божията вестителка на радиото.

Засвири орган. Усмихната широко, Сара Сноу, с рокля и наметка, клонка бели орхидеи, закичени на лявото й рамо, пристъпи към микрофона и разпери широко ръце, сякаш иска да прегърне цялата публика.

САРА СНОУ

Благодаря ви, господин Локхарт. Добре дошли, братя и сестри! Знам, че вечерта беше доста обезпокояваща. Но тук няма нищо, което силата на молитвата да не може да успокои.

Знам, че ще се присъедините към мен в молитвата за госпожица О’Нийл. „Не бой се, защото Аз съм с тебе.“^[1] Братя и сестри, както знаете, няма по-велика страна от нашата. „Америка, Америка, Бог те с благодат дари и от море до сияйно море, доброто в теб с братска любов украси…“

Да, от море до сияйно море, ние сме пример за нация. Ярката факла на нашата свобода в мрака и изтерзания свят. Бог ни е отредил да бъдем пазителите на американските идеали и всеки от нас е техен стопанин.

Самотен мъж извика „Амин“^[2]. Публиката се засмя смутено на импулсивното възклицание на мъжа. Сара Сноу се усмихна добросърдечно.

САРА СНОУ

О, алилуя^[3], амин! Точно така, братко, покажете открито как Светия дух живее във вас. Не скривайте светлината! Радвайте се и пейте! Алилуя!

Тишина.

САРА СНОУ

Казах „Алилуя“!

Чуваха се отделни викове „Алилуя“!

САРА СНОУ

Да, да, алилуя, наистина, приятели. (Пауза.) Какво означава да сте стопанин на американските идеали? Какво иска от нас Бог тук, в най-благословената от нациите? Бог казва: „Бъдете пастири на стадото на свободата! Прогонете този стар, лукав господин вълк и пазете в безопасност безценното ми стадо!“ А какво отговаряме ние? Отговаряме ли с: „Майчице, Боже, този вълк не изглежда чак толкова лош? Може и да взима по някоя овчица от време на време, това им е работата на вълците. Аз тука съм зает със собствените си грижи. Нека някой друг се занимава със стадото.“

Сара Сноу погледна към публиката, обходи бързо с поглед помещението. Една жена отговори с „Не“.

САРА СНОУ

О, амин, сестро, амин! Ние отговаряме: „Да, Боже! Ние ще бъдем твоите пастири на свободата! Ние ще се грижим за стадото ти и ще гледаме как то се множи, как се пръска по цялата земя! Ние ще защитаваме границите на тази свобода от всички заплахи, с всички средства, които ни се наложи да използваме.“

Един сценичен работник й подаде носна кърпичка, Сара Сноу попи челото си. После пи малко от чашата с вода.

САРА СНОУ

Но понякога, братя и сестри, понякога не знаем как изглежда вълкът. Понякога вълкът се промъква в овча кожа, с фалшиви документи или сърце на анархист, или със способността да разгадава най-скритите ви тайни от личните ви вещи. Понякога вълкът се усмихва приятелски и казва: „Ах, обичам ги тия овчици, обичам свободата“ и ви чака да обърнете гръб.

Трябва да бдим срещу тези заплахи към стадото ни. Трябва да сме подозрителни към вълка сред нас. Трябва да ударим вълка, да го прогоним, както Исус е прогонил търговците от храма!

възгласи „Амин!“

САРА СНОУ

Чувам някои хора да казват: „Сара, ако го направим, не се ли отказваме от свободите си? Не предаваме ли идеалите, които твърдим, че защитаваме?“.

Свободата изисква жертви, братя и сестри.

Позволявате ли на децата си да правят каквото им харесва? Не, разбира се. Искате да са в безопасност. И затова им казвате: „Няма да играеш в онзи двор. Стой далеч от онези деца от квартала; не бива да се забъркваш с тях.“ А какво правите, когато децата ви не се подчиняват? Наказвате ги. Правите го, водени от обич и желание да са в безопасност. Но трябва да го направите; трябва да постъпите така, ако обичате децата си.

Добре, обичаме Америка. И точно като нашите безценни деца искаме да пазим Америка. Да бъде тя в безопасност.

Но на улицата има лоши деца, братя и сестри. Анархистите, които мразят свободите ни и искат да ги разрушат с бомби, кръвопролития и профсъюзи. Контрабандисти и играчи на хазарт, които замърсяват морала ни с грях. И така наречените Ясновидци, които твърдят, че могат да направят онова, което само всемогъщия Бог може да направи, които се поставят над демокрацията, над Бог. Чуйте сега думата на Бог!

Тя вдигна Библията, отвори я на необходимата й страница и зачете на глас.

САРА СНОУ

„Не бива да се намира у тебе… предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа, и тъкмо поради това тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва опреде ти“^[4].

Сара Сноу затвори Библията и я притисна към гърдите си с лявата ръка, вдигна дясната високо.

САРА СНОУ

Затова, братя и сестри, нека бъдем вярно на Бога паство и да прогоним вълка пред себе си! Да го прогоним! Да го разкрием, какъвто е — вълк, който би ни изял. Само тогава можем да бъдем невредими и в безопасност. Само тогава Америка ще може да засияе със светлината си над целия останал свят като истински пастир на демокрацията, като мисионер на Прокламацията на свободата. Алилуя!

Този път публиката в студиото изригна в овации, всички в хор викаха „Алилуя!“, без да ги подканят. Сара Сноу се усмихна, после вдигна ръка, за да накара публиката да замълчи.

САРА СНОУ

Бог да ви благослови. Бог благославя всички истински американци. Бог благославя Съединените американски щати. Сега, моля, присъедините се към мен, за да изпеем „Християнино, виждаш ли ги“?

Засвири орган. Хорът запя химна.

САРА СНОУ

Християнино! Виждаш ли

на свещената земя,

как силите на мрака

ускоряват стъпка?

Християнино, стани и ги унищожи,

мисли какво спечели, а не какво загуби,

унищожи ги с добродетелта на Светия кръст!^[5]

Радиото слушаха в салоните на Форскуеърс в Минеаполис и в кухните на Саут Сайд в Чикаго. Проповедта стигна до ушите на сенатори и конгресмени, на проповедници, които се грижеха за енории, и реформатори, които посещаваха срещи за Забраната. Прелетя по жиците, простиращи се през етера, и се прероди в кабинета на шефа, който наблюдаваше своите работници-имигранти, достигна до стопанина, който се тревожеше за посевите си в мъглата, старши майсторът във фабриката, който подготвяше нормите за смяната на сутринта.

Подобният на марш химн прозвуча в една малка къща на езерото Джордж, Ню Йорк. Там Уил говореше с момиченце, което една студена нощ видяло от прозореца на таванската си стая как дузина призраци просветвали и вървели по замръзналото езеро, а отгоре небето било покрито с буреносни облаци и разсичано от мълнии. Уил седеше, цял вдаден в историята на момиченцето, което му разказваше как тези дрипави призраци, изглежда, отивали някъде, водени от невидима нишка, но стигнали до еленче и го обкръжили, нахвърлили се отгоре му и го заръфали с толкова страшно настървение, че клетото животно едва успяло да изблее веднъж, а момиченцето се спуснало на пода, далеч от прозореца, и се скрило, за да не дойдат и за него.

В студиото химнът завърши.

Сара Сноу произнесе своята блага като мехлем благословия, утешаваща тревожните сърца на плашливата нация, застанала на ръба на промените.

След химна прозвуча ведрата реклама на ризи „Ероу“, ризата, която ви прави мъж.