Керстин Гир
Смарагдовозелено (16)

25 юни 1542 г.

Все още разследвам в манастира С. случая на младата Елизабета, която, по сведения от собствения и баща, носи в утробата си детето на демон. Не премълчах пред ръководителя на конгрегацията предположението си, че М. — доброжелателно казано — има склонност към религиозни озарения и се чувства призван от Господ, нашият господар, да унищожи злото по тази земя. Явно предпочита да обвини дъщеря си в практикуване на магьосничество, отколкото да приеме, че тя не отговаря на представите му за благонравственост. Вече споменах за добрите му отношения с P. М. Влиянието му в този район е значително, поради което не можем да смятаме случая за приключен. Разпитването на свидетелите бе същинска подигравка. Две млади съученички на Елизабета потвърдиха мнението на конта за изникването на демон в двора на манастира. Малката София — тя не можа убедително да обясни защо съвсем случайно около полунощ се е криела в един храст в градината — описа великан с рога, огнени очи и копита, който е изнесъл на Елизабета серенада на цигулката си, след което е започнал да блудства с нея.

Другата свидетелка, близка приятелка на Елизабета, направи впечатление, че е много по-разумна. Тя разказа за един добре облечен и много висок младеж, които ухажвал девойката с ласкави думи. Той изниквал от нищото и след това отново изчезвал във въздуха, но тя не е ставала очевидец на това.

От своя страна Елизабета ми довери, че младежът, който така умело преодолявал стените на манастира, няма нито рога, нито копита, а произлиза от уважавана фамилия, и че тя дори знае името му. Тъкмо се бях зарадвал, че ще приключа с успех случая, когато девойката добави, че за съжаление, не може да се свързва с него, защото той долита по въздуха от бъдещето, по-точно казано, от 1723 лето Господне. Можете да си представите отчаянието ми относно умственото състояние на заобикалящите ме хора. Храня големи надежди, че ръководителят на конгрегацията ще ме отзове обратно във Флоренция, където ме чакат истински случаи.