Джузепе Гарибалди
Моите спомени (8)

Луиджи Карнилия

Искам да поговоря за Луиджи. И защо да не говоря за него? Защото е плебей ли? Защото е роден сред ония, които работят за всички ли? Защото не принадлежи към висшето съсловие, което изобщо не работи за никого, а лапа за много хора? Онова висше съсловие, само за което историците споменават в историята, без да се отегчават с презрения, прост народ, из недрата на който излизат великани като Колумб, Волта, Линей и Франклин ли? А не беше ли възвишена душата на Луиджи Карнилия? Възвишена, защото навсякъде държеше високо честта на италианското име. Възвишена, защото не се страхуваше от бурята, както и от каквито и да било други опасности, когато трябваше да стори добро. Възвишена, най-сетне, защото ме закриляше и лазеше като дете в нещастието, при което съм бил неспособен да се мръдна от мястото си, изтощен до такава степен, че всички били готови да ме изоставят. Когато съм бълнувал, притиснат от смъртта, Луиджи седял до мене с усърдието и търпението на ангел, като ме е оставял само за минутка, за да си поплаче.

О, Луиджи, твоите кости, пръснати в бездните на океана, заслужаваха един паметник, където признателният изгнаник да може един ден да ти се отплати с една сълза върху свещената италианска земя!

Луиджи Карнилия беше от Деива, малко село в Ривиерата, на изток от Генуа. Той не беше добил образование в страната, където управлението и поповете държат седемнайсет милиона неграмотни, но запълваше тая празнота с високата си интелигентност. Без да притежава ония познания по мореплаване, от които се създава кормчията, той управляваше „Луиза“ чак до Гуалегвай, без да е бил някога там, с прозорливостта и успеха на опитен мореплавател. В боя срещу корабите главно благодарение на него не попаднахме във властта на врага. Снабден с един тромбон и застанал на най-опасното място, той заплашваше нападателите. Висок и много здрав, той съчетаваше у себе си ловкост и необикновена физическа сила, така че като го видеше, човек можеше без страх от преувеличение да възкликне: „Тоя стига за десет!“ Много приятен в обикновените си отношения, той имаше дарбата да събужда любов към себе си у всеки, който влизаше в досег с него. Още един мъченик на свободата! Един от многото италианци, предопределени да й служат навсякъде, само не и в нещастната си родна земя!