Джузепе Гарибалди
Моите спомени (38)

Пристигане в Салто. Победа при Таневи

След сражението при Ароу Гранде, областта Кориентес беше попаднала втори път под властта на Розас; но достойната за удивление съпротива на Монтевидео и някои други благоприятни обстоятелства я призоваха отново към независимост. Братята Мадариага, главни организатори на тоя възхитителен бунт, бяха повикали генерал Пац от Монтевидео да командува войската. Старият и честен генерал със славата и способността си бе вкарал Парагвай в един нападателен и отбранителен съюз, и тая държава бе събрала в Кориентес една значителна войска. И тъй, работите вървяха чудесно и в Кориентес; да се свържем с вътрешните области и да съберем в Салто емигрантите от Източната република, които се намираха в Кориентес и в Бразилия — не беше най-незначителната цел на експедицията ни.

И тъй, аз изпратих в Хервидеро една балеиера (лека ладия) с мисия при генерал Пац. Но понеже ладията бе забелязана и преследвана от неприятеля, хората, които съставляваха екипажа й, трябвало да я изоставят и да се скрият в гората.

Аз трябваше да направя тоя опит три пъти, докато най-сетне един смелчага от нашите офицери италианци Джакомо Казела, възползувайки се от едно силно прииждане на реката, успя да преодолее всички пречки и пристигна в областта Кориентес. Благодарение на същото пълноводие пристигнах с флотилията си в Салто, пазен от Лавейла, който разполагаше с около триста души пехотинци и кавалеристи. От няколко дни той се бе занимавал с опразването на града от жителите, за които, както и за собствената си войска, бе устроил лагер на разстояние около двадесет и една мили от Салто. Тъй че ние завзехме града без съпротива и се споразумяхме да издигнем в него няколко укрепления, които ни послужиха отлично.

Като завзехме тази точка, ние останахме, както обикновено, обсадени откъм сушата, понеже цялото източно поле беше под властта на неприятеля. Естествено едно от главните затруднения беше липсата на месо, тъй като всичкият добитък бе откаран във вътрешността. Обаче не останахме задълго в това положение: като събрал около сто и петдесет души, Мундел нападнал един неприятелски военноначалник, който го безпокоял, и така се присъединиха отново към нас в Салто. От тоя момент ние предприехме няколко вилазки и събрахме добитък, от който се нуждаехме.

С кавалерията на Мундел и на Хуан де ла Крус ние бяхме достатъчно силни, за да излезем извън крепостта, и един прекрасен ден отидохме да търсим Лавейла в собствения му лагер. Няколко бегълци от неприятеля ме бяха уведомили точно за позицията и броя на войниците му и аз реших да го нападна. Една вечер напуснах Салто с двеста кавалеристи и сто легионери с намерение да изненадам неприятеля, преди да е настъпил денят. За водачи ни послужиха поменатите бегълци, които познаваха местата, но понеже по посоката, която взехме нямаше отъпкани пътища, ни отклониха и денят ни завари на разстояние три мили от търсения стан. Може би не беше разумно да нападаме един неприятел, силен поне колкото нас, окопал се в лагера си, който при това трябваше всеки момент да получи подкрепления, които бе поискал. Но ако се върнехме назад, това щеше да бъде не само срамно, но щеше да повлияе твърде много върху новия отред, който водех и който хранеше голяма почит към италианската храброст. И тъй, реших да нападна, без да спирам движението напред, за да се възползувам от изненадата.

Като стигнахме до едно възвишение, дето неприятелят имаше аванпост, който се оттегли при наближаването ни, забелязах неприятелския лагер и схванах позицията му. Видях няколко кавалерийски групи, които се съсредоточаваха към стана от различни страни. Това бяха отреди, изпратени през нощта на различни точки, за да ни следят, понеже неприятелят беше подушил вилазката ни въпреки строгата тайна, съблюдавана при всяко нареждане. На стана се събираха също тъй и стада коне и волове, много полезни животни: първите за езда на кавалеристите, вторите — като единствена храна по ония места.

Веднага заповядах на Мундел, който командуваше авангарда, да отдели половината от взводовете си, за да се опитат да попречат на съсредоточаването; като забеляза нашето движение, неприятелят направи същото, за да закриля своите.

Мундел извърши с голяма ловкост движението, като с остатъка от силите си подкрепяше изпратените напред взводове, и успя да прогони и разпръсне няколко неприятелски отреда; ала в кипежа на сражението, като не взе под внимание голямото разстояние, което го отделяше от пехотата ни, той се увлече много напред, така че попадна в обръча на цялата неприятелска кавалерия, която, посъвзела се от първото объркване, започна да го преследва с копия, като заплашваше да го откъсне от основното ни ядро. Нашите пехотинци, които за щастие бяха млади, тичаха с изплезен език, за да осуетят намерението на неприятеля.

Понеже лагерът беше опразнен и ние се спуснахме надолу, естествено нищо не се губеше от погледа ни. Отначало, понеже желаех да отведа вкупом малката ни военна сила, за да нанеса решителен удар, ускорявах хода на пехотата, ала държах като резерва силата на Хуан де ла Крус, която изцяло се движеше в ариергард. Обаче, като видях положението на Мундел, което не позволяваше никакви протакания, оставих назад пехотата пол заповедите на храбрия Марокети и тласнах напред кавалерийските резерви. Първото наше отделение, командувано от поручик Галиос, се хвърли смело и затвърди донякъде кавалерийското сражение. При нападението на Хуан де ла Крус неприятелят отстъпи, огъвайки се към стана, и стегна редиците си зад пехотинската линия, барикадирана с коли.

Аз бях заповядал на последните кавалерийски отделения да нападат в сгъстени редици, без да нарушават строя, така че под тяхната закрила матрерос на Мундел, които се бяха храбро сражавали, можаха бързо да се подредят отново. Тогава настъпихме срещу неприятеля в истински боен ред: пехотата в средата; в сгъстени отделения, със заповед да не стреля; Мундел — отдясно, Хуан де ла Крус — отляво и отзад няколко резервни кавалерийски взвода.

Както казах, неприятелската кавалерия след първото сблъскване се бе посъвзела зад пехотата, която пък беше защитена от една линия от коли; но смелото държане на нашите хора, тяхното напредване мълчаливо, в стегнати редици изплаши толкова много неприятеля, че той прояви слаба съпротива. В миг сражението се превърна в пълно поражение и неприятелят се разбяга в безредие към брода на реката Тапеби.

При тоя брод някои от по-смелите, след като преминаха реката, поискаха да се съпротивляват и спряха кавалерията ни. Но при заповедта „Паласките на врата и напред!“ — нашите легионери се хвърлиха във водата като дяволи и сломиха съпротивата на неприятеля.

Аз не можах да си обясня защо полковник Лавейла бе устроил стана си върху левия бряг на Тапеби вместо на десния, дето можеше да прояви много по-голяма съпротива, особено ако се укрепеше.

Левият бряг беше откъм Салто и вероятно старият и храбър полковник не е допускал, че шепа моряци и нови войници ще могат да преминат в една нощ двадесет мили, за да го нападнат. Или пък, като е имал пред вид приближаването на победоносната войска на Уркиза, не е допускал, че ще се решим да напуснем Салто. Тъй или иначе, факт е, че във войната предпазните мерки винаги са недостатъчни.

Победата беше пълна. Цялата пехота, възлизаща на двеста души, остана в наши ръце; в наши ръце останаха също тъй и няколко кавалеристи. Под наша закрила попаднаха всичките семейства от Салто, извлечени от техните огнища заедно с покъщнината им, натоварена на тридесет и пет коли. Най-сетне в наши ръце попаднаха и много коне, които бяха твърде ценни за нас.

От плячката най-рядка и ценна придобивка беше едно шесткалибрено бронзово оръдие, изляно през Средните векове във Флоренция от някой си Чени, което по всяка вероятност е стигнало в Рио де ла Плата с първите испанци по време на откриването на Америка или с португалците. Със същото това оръдие неприятелят ни бе обстрелвал при Хервидеро, дето през оная нощ то се бе разглобило и беше на поправка в стана.

Връщането ни в Салто беше победоносно шествие. Населението, върнало се в жилищата си, ни благославяше. Тая победа спечели заслужена слава на нашия малък дебаркационен корпус.