Джузепе Гарибалди
Моите спомени (34)

Експедицията за Салто

Много бяха бойните дела на италианския легион през първите години на обсадата, много бяха убитите и ранените, но при нито едно сражение тия храбри хора не се посрамиха и Италия може да се гордее с тях!

В Индия Муерта бе сразен генерал Рибера, но това не отслаби защитата на столицата. Водачите на войската на защитата, закалени от постоянните битки с обсадителите, бяха придобили известно морално превъзходство, което всеки ден се увеличаваше. Яви се англо-френската намеса и тогава всичко предричаше щастлив изход на войната.

Винаги ще е по-добре за всяка страна да бъде запазена от чужда намеса. Обаче за Монтевидео условията бяха различни, понеже тази столица е едно истинско космополитично средище, където чужденците от всякаква народност са поне равни по число с туземците, докато чуждите интереси са почти винаги по-големи от интересите на туземците.

Ако дипломатическа Италия представляваше някаква сила в Рио де ла Плата, тя щеше да вземе участие в англо-френската намеса, тъй като италианците не бяха по-малко на брой от французите и англичаните. Но през 1842 г., когато започна обсадата, представителят на италианското правителство в Монтевидео имаше незначителна тежест и в това пристанище италианското знаме се развяваше само на един малък военен кораб.

В оперативните планове, комбинирани между правителството на републиката и адмиралите на двете съединени нации, влизаше една експедиция в Уругвай; тая експедиция бе възложена на мене. През изтеклото време нашата флотилия се беше увеличила с няколко кораба: едни, взети под наем, други — секвестирани от врагове на републиката, и трети — плячкосани от неприятеля, който изпращаше търговските си кораби в Бучео, пристанище, разположено близо до главната квартира на Уривес, и в други пристанища под негова власт.

Към нарасналата флотилия бяха прибавени още два кораба от аржентинската ескадра, секвестирани от англо-френците и поставени на разположение на източното правителство; така че експедицията за Уругвай наброяваше петнадесет кораба, най-големият от които беше „Каганка“, бригантин с едно шестнадесеткалибрено оръдие.

Войската, натоварена на корабите, се състоеше от италианския легион, около двеста национални войници под командата на полковник Батл, днес (1872 г.) генерал и председател на републиката, около сто кавалеристи, две четирикалибрени оръдия и всичко шест коня.

Към края на 1845 г. експедицията потегли от Монтевидео за Уругвай, като даде начало на славната война с блестящи бойни дела, но безплодни за нещастните и храбри монтевидейци.

Стигнахме в Колония, град, разположен върху една висока издадина на левия бряг на Ла Плата, където ни очакваха англо-френските ескадри, за да овладеем позицията. Акцията не бе трудна под закрилата на изобилния огън на корабите на трите ескадри. Аз дебаркирах с легионерите си, след мене дебаркираха и националните войници. Неприятелят не прояви съпротива между стените, но като излязохме вън, го заварихме готов да се бие. След нас дебаркираха съюзниците. Аз поисках от адмиралите да ме подпомогнат при изгонването на неприятеля: получих подкрепа и от двете страни. Ние се вчепкахме на открито поле с превишаващия ни неприятел, но след като отбелязахме известен успех, съюзниците, не знам поради каква причина, се оттеглиха интра-мурос^[1] и принудиха и нас да сторим същото, тъй като сами бяхме много по-малко на брой от неприятеля. Преди да дебаркираме, нашите противници, изправени пред внушителността на морските ни сили, решили да изоставят града, принудили гражданите да го опразнят и после се опитали да го опожарят. Така че много къщи бяха обхванати от пожара; при това, за да постигнат по-бърз резултат, бяха изпочупили мебели и разрушили какво ли не.

Като дебаркирахме, ние, т.е. хората от легиона и националните войници на Батл, се впуснахме по петите на отстъпващия враг, а съюзниците, които слязоха от корабите после, заеха опразнения град, като ни изпратиха, както казах, част от войската си в подкрепа.

Сред развалините и пожара беше мъчно да се запази оная дисциплина, която не би позволила плячкосването; и действително англо-френските войници, въпреки строгите заповеди на адмиралите, прибраха каквото им хареса от нещата, изоставени вкъщите или по улиците. Като се върнахме в града, нашите последваха отчасти примера на англо-френците, въпреки че ние, офицерите, направихме всичко възможно, за да ги обуздаем.

Преодоляването на безредието беше трудно, тъй като градът разполагаше с много различни стоки и особено със спиртни напитки, които разпалваха низките желания на грабителите.