Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (6)

Глава 6

След като се изкъпа, Торн се върна на долния етаж и реши, че трябва да провери как се справя госпожа Стела и да каже на Ифли да повика някого от Боу Стрийт Ранърс^[1].

Трябваше някой да разследва какво се е случило с Уил, да не говорим за дрехите на дъщеря му.

Оказа се, че новата му повереница е изкъпана, нахранена и сложена да спи следобеден сън в детската стая — помещение, което до момента Торн бе избягвал.

— Успях да й намеря малка черна рокличка, която й стана само с малко стесняване — съобщи госпожа Стела. — Имам й мерките и съм й поръчала подходящ гардероб, който трябва да пристигне след седмица. Ще трябва възможно най-скоро да наемете гувернантка, господин Дотри. И бавачка, разбира се.

— Бихте ли се погрижили за бавачката, госпожо Стела? И кажете на агенцията, че искам да се срещна с няколко възможни гувернантки. Не утре, тъй като ще взема Роуз в Старбъри Хол, но вдругиден сутринта. Къде е Ифли?

Госпожа Стела стисна устни.

— Господин Ифли беше много обезпокоен от пристигането на детето. Не мога да кажа къде е.

Проклет вечен ад! Торн имаше чувството, че агенцията ще трябва да се огледа и за икономи.

— Помолете Фред да го изпрати при мен в библиотеката.

Както и очакваше, Ифли си стягаше багажа.

— Направих достатъчно компромиси със стандартите си — заяви той. Тонът му беше толкова кисел, че спокойно можеше да подкваси мляко. — След като помислих, господин Дотри, осъзнах, че няма значение дали детето на горния етаж е ваше, или на някого другиго. Скандалът ще засегне и двама ви и позорът ще се разпростре далеч извън стените на тази къща.

Торн устоя на желанието си да повали това надуто магаре в безсъзнание с един удар по челюстта.

Ифли обаче нямаше нужда от отговор.

— Аз, сър, съм човек, който предпочита да спазва разграниченията на ранга. Направих голям компромис със стандартите си, като приех това място; с голям срам го признах пред себе си. Сега обаче очите ми се отвориха и мога да видя позора си.

Той сплете ръце и погледна към небето с изражение на неизмеримо страдание.

Торн спря да се дразни и започна да се хили. Не на всеки му се случваше да му изиграят безплатно такъв фарс в такава задушевна обстановка.

Той отпрати Ифли и се втурна обратно по стълбите, за да види Роуз. Когато надникна през вратата на детската стая, тя отвори очи, големи и обрамчени от извити мигли. Не че я правеха хубава, не и с тази сивкава кожа и правите като стрела вежди. Той влезе в стаята и тя седна.

— Тази вечер трябва да изляза.

Долната устна на Роуз потрепери, но тя не каза нищо и отпусна глава на коленете си.

— За бога! — измърмори той и изпита пробождане на вина. — Човек не може да заведе дете в клуб на джентълмени.

Една сълза се плъзна по извивката на врата й и улови светлината.

— Проклет вечен ад! — възкликна той и се отказа от намерението си да не ругае в нейно присъствие. — Защо нямаш кукла? Когато растях, сестрите ми влачеха със себе си кукли навсякъде, където отидеха.

Роуз не вдигна глава, а гласът й беше приглушен от коленете:

— Господин Панкрас казва, че няма никаква полза от куклите. Много бързо се напрашват. Според него човек може да оползотвори времето си по-добре, като се отдава на нещо, което ще му донесе постижения, например гръцки.

— Господин Панкрас, който и да е той, звучи като магаре — заяви Торн и погледна към часовника на поставката на камината. — Хайде. Имаме време да ти намерим кукли, преди магазините да затворят.

Роуз рязко седна.

— Но панделката на десния ми чехъл се скъса, а госпожа Стела каза, че не мога да изляза, преди да съм се сдобила с нови обувки.

И наистина, до леглото имаше чифт износени пантофки и панделката на единия беше скъсана наполовина. Торн й помогна да слезе от леглото, завърза пантофката на краката й и завърза около тънкия глезен на Роуз възел вместо панделка. Тя изгледа резултата с очевидно неудоволствие.

Той стана и тя вдигна глава към него. Не протегна ръце, но като че ли очакваше той да я вдигне.

— Ти не ми ли каза, че не обичат да те носят?

— Правя изключение, когато нямам хубави обувки.

Тя отвърна на погледа на Торн така, сякаш в речта му нямаше нищо странно. Той го вдигна и отбеляза:

— Сега поне миришеш по-добре.

Тон погледна надолу точно навреме, за да види как хладните сиви очи на Роуз се присвиват.

— Вие също — каза тя.

Той сведе поглед към нея. Нима беше казала…? Да, беше.

— Това не беше учтиво — каза той.

Тя отклони поглед към ъгъла на стаята, но беше очевидно какво има предвид: той пръв прояви неучтивост, като спомена за вонята й преди.

— Извинявам се, че споменах за състоянието ти. На колко си години? — попита той с искрено любопитство.

Отново се възцари мълчание, докато тя обмисляше дали да отговори. Най-накрая каза:

— Съвсем скоро ще стана на шест.

— Почти шестгодишна! Мислех, че си на три. Или най-много на четири.

Роуз отново го изгледа. Мълчаливо.

— Баща ми ще те хареса — каза той и се ухили.

Тя леко вирна нос и не благоволи да отговори.

— Ти си истинска загадка — каза Торн и тръгна към стълбището. — Говориш така, сякаш си имала гувернантка. Но си отчайващо слаба и нямаш никакви дрехи. Като цяло тези неща не си съответстват с наличието на гувернантка. Разбира се, винаги има изключения.

— Никога не съм имала гувернантка — оповести Роуз със смазваща снизходителност. — Господин Панкрас ме учеше.

Вече бяха стигнали в преддверието. Торн взе палтото си и опърпаната връхна дрешка на Роуз (Ифли си бе заминал завинаги), изнесе Роуз навън и я сложи в каретата.

— Някога срещала ли си леля си? — попита той, след като потеглиха.

— Не. Както татко ви съобщи в писмото си, тя живее в Америка.

— Всички казват, че това е прекрасна страна, пълна с бизони.

— Какво е това?

— Животно, което е по-голямо от бик и много по-рунтаво…

— Не се интересувам от бизони — заключи Роуз. — И няма да ми хареса да живея в Америка. Татко казваше, че океанът е опасен, а сестрата на майка ми била безполезна дърдорана.

В този миг за своя изненада Торн осъзна с абсолютна сигурност, че никога няма да пусне Роуз да припари до страната на бизоните. Нито пък щеше да я връчи на Елинор като нежелана чаша от порцелан. Тъкмо си мислеше какво означава това за живота му, когато тя попита:

— Вие някога пътували ли сте до Америка?

— Не. Речникът ти е много богат за дете на почти шест години.

— Татко казваше, че имам стара душа.

— Глупости. Душата ти е млада и подхожда на това твое фъфлене.

Очите й се поприсвиха, а по бузите й пропълзя лека руменина.

— Аз не фъфля.

— Фъфлиш. — Съвсем леко, но много чаровно.

Тя вирна острото си носле във въздуха.

— Ако фъфлех, господин Панкрас щеше да ме отучи.

— Защо, по дяволите, не си имала гувернантка?

Уил открай време си беше странен, но, изглежда, бракът или овдовяването го бяха направили още по-странен.

— Татко смяташе, че жените внасят излишни усложнения в домакинството.

— Значи и бавачка не си имала?

Тя поклати глава.

— Кухненската прислужница ми помагаше да се обличам.

— Къде е Панкрас? Или да задам въпроса по друг начин, защо пристигна със специална доставка и защо беше мръсна и слаба?

— Баща ми каза, че в случай на изпитание или спор трябва да ме изпратят при вас.

— „Изпитание?“ — повтори Торн и се подпря на облегалката. Беше свикнал с умни деца. По дяволите, всеки един от шестимата му братя и сестри можеше да обърка безнадеждно повечето възпитаници на Оксфорд. Но бе възможно това да се дължи на факта, че в това отношение Роуз беше изключителна. — Можеш ли да четеш?

— Естествено. Чета, откакто съм се родила.

Той вдигна вежда и тя настръхна.

— Къде е Панкрас? — повтори той. — Защо не те е довел лично и защо нямаш никакви вещи?

— Не можа да ме доведе. Трябваше да приеме първото място, което му предложиха, в Йоркшър. От пивоварната имаше доставка, която заминаваше за Лондон, и тя беше много по-евтина от билета за пощенската карета. Освен това качиха куфара ми безплатно. Боя се, че по времето, когато умря, татко нямаше почти никакви пари; господин Панкрас каза, че бил прахосник.

— Баща ти не печелеше достатъчно в армията, за да си позволи екстравагантности — каза Торн и си отбеляза наум да прати някого от Боу Стрийт Ранърс след Панкрас и когато го открият, да го пратят в Китай със специална доставка. — Значи са те пратили с бирата.

Роуз кимна.

— Пътуването продължи по-дълго, отколкото си мислеше господин Панкрас.

— А с дрехите ти какво стана?

— Когато стигнахме до къщата ви, кочияшът потегли бързо и забрави за куфара ми. Беше завързан под варелите. Кочияшът беше много груб и не искаше да го сваля вечер. Трябваше да спя с роклята си.

Втори човек от Боу Стрийт, за да намери куфара на Роуз.

— Колко дълго пътува?

— Три дни.

Торн почувства как в стомаха му се надига ярост.

— Три дни? Къде си спала?

— Кочияшът ми позволи да спя в каруцата — обясни тя. — Не беше съвсем прилично, но си помислих, че татко би ми казал да не вдигам шум. Знаете ли, че когато е бил малък, татко от време на време е спал на открито, под звездите?

От време на време? Двамата с Уил няколко години спаха в един църковен двор, защото жестокият им господар не ги пускаше вътре, освен посред зима.

— Знам.

— Той не е вдигал шум. И аз не вдигах — каза Роуз и отново вирна носле. — Не обичам да съм мръсна и не ми харесваше, че в сламата има насекоми. Но не се оплаках.

Торн кимна.

— И не плаках. Поне — добави тя — докато не стигнах във вашата къща. Тогава отстъпих пред изтощението.

— Отстъпила си? — възкликна Торн и си пое дълбоко въздух. — Когато пристигна сутринта, не каза нито дума. Знаеш ли какво си помислих? Че е възможно да не можеш да говориш.

Това му спечели първата усмивка, която бе виждал на лицето й.

— Аз говоря прекалено много — информира го тя. — Така казва татко… казваше татко.

Лицето й се сгърчи и стана безизразно толкова бързо, че той за малко да не го забележи.

— Може да се почувстваш по-добре, ако поплачеш.

— Няма, защото това ще го натъжи, дори в рая.

Торн се намръщи, защото не беше сигурен как да тълкува това.

— А освен това няма нужда да плача. Не съм сама и не трябва да спя под звездите. Имам вас в случай на изпитание. Аз съм късметлийка — заяви смело тя. Но по бузата й потече сълза.

— По-добре ела тук — подкани я той и протегна ръка.

— Защо?

— Защото това е време на изпитание.

Двамата изминаха останалата част от пътя до магазина, наречен Ноев ковчег. Роуз се беше сгушила под ръката му. След известно време Торн й подаде кърпичката си.

Магазинът се оказа прекрасно място, пълно не само с кукли, но и с малки лодки, малки карети с истински колела и цели полкове тенекиени войници.

Собственикът, господин Хамли, огледа новодошлите и очевидно веднага разбра, че макар Роуз да прилича на малка опърпана врана, Торн възнамерява да й купи всичко, което поиска. В резултат започна да се държи с нея като с принцеса с кралска кръв.

Докато Хамли запознаваше Роуз с най-хубавите (според него) кукли в цяла Англия, Торн се отдалечи и откри дървените топки, предназначени за игра на крокет. Избра една от тях, изпробва тежестта й и я прехвърли от ръка в ръка. Щеше да е интересно да се опита да направи топка от каучук. Може би дори щеше да може да я накара да подскача…

Все още мислеше за това, когато Роуз дойде да го вземе. Беше намерила идеалната кукла, с истинска коса, яркосини очи и подвижни стави.

— Ще я нарека Антигона — съобщи му тя.

На Торн името му се стори странно, но какво разбираше той? Определено си спомняше, че сестра му Фийби имаше кукла — момиченце, която кръсти Фъргюс.

Вече се здрачаваше, когато Роуз избра подходящ гардероб за новата си кукла. Сега Антигона си имаше сутрешна рокля, с която да ходи на гости, кадифена вечерна рокля и костюм за езда с хитро замислени копченца, които минаваха на два реда по предната част. Имаше си мека вълнена връхна дрешка, чието зелено бе почти същото като това на Роуз, нощница и малка купчинка бельо, която включваше плетени чорапи, ефирни като паяжина. И чадър.

— Може би рокля за представяне в двора? — попита господин Хамли и отвори специална кутия, подплатена с бяла коприна. Вътре имаше бяла рокля, която вървеше в комплект с няколко надиплени фусти и комплект обръчи, които щяха да направят Антигона абсурдно широка. Беше обточена с бяла коприна и избродирана с малки висящи перлички.

Роуз ахна и протегна ръка, за да докосне атлаза. Но решително поклати глава.

— Би било разточително да има рокля, която ще носи само за да се запознае с кралицата.

Торн приклекна и каза:

— Скъпа, твоят баща те даде на мен, защото имам повече пари, отколкото мога да похарча. Как мислиш, Антигона дали ще иска да я представят на кралицата?

Роуз кимна.

На връщане към къщи нямаше сълзи и Роуз радостно се отдалечи с танцова стъпка, за да представи Антигона на госпожа Стела и на прислужницата от горния етаж, която щеше да изпълнява ролята на бавачка, докато намерят такава.

На следващата сутрин в каретата Роуз заяви с нотка на предизвикателство:

— Двете с Антигона с удоволствие щяхме да прекараме деня с Фред. Не обичам провинцията.

Всъщност Антигона май гледаше Торн с много непочтително изражение, но той просто каза:

— Докато не намерим гувернантка, ще ходиш там, където ходя аз, а аз трябва да отида в Старбъри Корт.

— Непонятно ми е защо трябва да ви придружавам. Децата трябва да се виждат, но не и да се чуват. Това го знаят всички.

Роуз свали палтенцето на куклата си, извади от джоба си малък лист хартия и го подпря на краката на Антигона.

— Какво чете? — осведоми се Торн.

— Антигона започна да учи гръцки глаголи по три часа на ден. Виждате ли? — и тя обърна листа, така че Торн да види думи, написани с толкова дребен почерк, че можеше да ги прочете само някоя мишка.

— Не виждам смисъл да учи гръцки — обърна се той към Роуз. — За какво й е?

— За нищо. Никой вече не говори старогръцки.

Той вдигна рамене.

— Защо да си губи времето?

Тя бе оставила листа на Антигона на мястото му и бе извадила малка, подвързана с кожа книжка за себе си.

— Нито тя, нито аз си губим времето. Предпочитам да уча неща, дори безполезни, отколкото нищо да не правя. Искате ли да ви уча на гръцки? Господин Панкрас ми каза, че всички джентълмени го знаят.

— Аз не съм джентълмен.

Тя го огледа от главата до петите.

— Виждам, че не сте — отбеляза. — Но може би, ако научите гръцки, ще можете да станете джентълмен.

— Не искам — каза той.

Роуз кимна и се върна към книгата си.

А Торн се загледа в проекта за машина за каучукови ленти. Крайчетата на устата му се извиха нагоре.