Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (40)

Глава 40

На другия ден Индия се отдели от Торн само за да се изкъпе и преоблече и да види Роуз, колкото да я увери, че настойникът й се оправя. Аделаид й донесе дрехи и мъдро не спомена нищо за факта, че дори лейди Рейнсфорд да си замълчи за случилото се в Старбъри, сега Индия несъмнено бе унищожила репутацията си, поне сред членовете на домакинството на Торн.

След чая Аделаид надникна в стаята и оповести, че ще заведе Роуз на разходка в Хайд Парк и че бившите гмуркачи в тинята били свестни хора. Очевидно му били спасили живота, като започнали да го натискат по гърдите и не спрели, докато не повърнал всичката вода, която бил нагълтал.

Индия почти не я слушаше. След онзи първи път Торн така и не се беше върнал в съзнание Можеше да го разбуди, колкото да го накара да пийне малко вода, но изглеждаше замаян и не казваше нищо.

Сега вече се бе отказала от всякакви преструвки, че не се държи досущ като съпруга. Прекара целия ден край леглото на Торн — говореше му, увещаваше го, държеше му гневни тиради, миеше го.

Когато се стъмни, тя се съблече по риза, легна до него и сложи глава на рамото му В сърцето й се надигаше и нарастваше страх, че той никога няма да се върне истински към живота.

Остана легнала до него часове наред. Страхът вдървяваше крайниците й, сякаш някакъв непознат бе завладял тялото й Най-накрая заспа, обвила плътно ръка около кръста му, сякаш можеше да го задържи на този свят само с допира си.

Когато топли устни докоснаха нейните, плъзнаха се настрана и погалиха шията й, тя просто се сви на една страна и си помисли, че сънува.

Но по някое време, малко по-късно, очите й се отвориха и тя видя, че Торн лежи до нея, облегнат на лакът Беше отслабнал, което само бе придало още по-голямо съвършенство на опасната му мъжка красота, която я вълнуваше така, както не я е вълнувала красотата на никой друг мъж. В погледа му нямаше нищо опасно.

— Обичам те — каза той. Простичките думи се изтърколиха и тишината. — Мили боже, Индия! Ти ми спаси живота.

— Не аз, а твоите гмуркачи — отговори тя и очите й се наляха със сълзи. След като цял живот бе потискала сълзите си, сега се превърна в кана за поливане. — Торн… — прошепна тя, неспособна да изрече нищо друго.

Той се претърколи и донякъде я затисна с тялото си.

— Индия… — прошепна той на свой ред.

Тя вдигна ръка и докосна лицето му.

— Косата ти е влажна!

— Знам, че се опита да ме събудиш с крясъците си — каза той. Очите му се смееха — Но накрая, крайно неромантично, се събудих, защото ми трябваше нощно гърне Ти спеше дълбоко, затова отидох в спалнята си, където прислужникът ми се стъписа, като ме видя да влизам. Току-що се изкъпах набързо.

— Трябва да хапнеш! — възкликна тя, докато се въртеше, за да се освободи от тежестта му.

Той обаче премести крака си напред и я прикова по-стабилно под себе си.

— Фред всеки момент ще донесе закуска.

— Сигурно умираш от глад — промълви Индия Дъхът й секна, когато видя изражението му. — Трябва да си възвърнеш силите.

— Успокой се, моя малка вихрушке — измърмори той и вдигна глава, колкото отново да прокара устни по нейните. — Има едно нещо, което искам много повече от яйце.

Тя застина. Сърцето й се разтопи.

Целувката им я накара да забрави изминалите дни на страх — целувка, която прониза сърцето й, която запечата обещанията чак в костите й.

— Ти си моя — изрече свирепо Торн и вдигна глава.

Още една целувка, но когато стана бавна и еротична, Индия се отдръпна.

— Трябва да хапнеш — повтори тя.

Той отметна косата от челото й.

— Казвал ли съм ти колко те обичам?

Устните й потрепериха.

— Ами ако ме обичаш само защото се втурнах, за да бъда до теб, като майката, която никога не си имал? Или защото Вандър каза, че ще се ожени за мен?

Торн обхвана бузата й с длан.

— О, маловернице! — измърмори той и леко я ухапа до устната. — Обичах те, преди Вандър да пристигне в къщата. Просто не го осъзнавах. Мисля, че навярно съм се влюбил в теб в мига, в който ми каза, че съм имал недостатък.

Очите му блестяха развеселено.

Индия не се засмя.

— Но искаш да се ожениш за жена като Лала. Разбирам. Наистина. Знам, че не съм сладка.

Ръцете на Торн стиснаха раменете й.

— Никога повече не го изричай, Индия. Ти си сладка — но освен това си нещо много повече. Ти си другата половинка от сърцето ми, а у мен няма нищо кротко и детинско. Не това търся у съпругата си, другарката си.

Индия успя да се усмихне с разтреперани устни.

— Пет минути след като излязох от къщата ти, бях готов да се върна, но исках да ти донеса подарък при следващата ни среща — каза Торн. — Беше много глупаво и можеш да ми го повтаряш всеки ден до края на живота ми. Убедих сам себе си, че не мога да се върна при теб без това.

Той посегна и взе от нощната масичка кесийка от пурпурно кадифе, която не беше там, когато Индия легна до него снощи.

В кадифените кесийки рядко имаше нещо друго, освен бижута — ако изобщо имаше нещо друго, — но също като с диамантения пръстен, това не я интересуваше. Тя искаше нещо повече от скъпоценни камъни. Искаше него, сърцето му… обещанието му. Не откъсваше очи от неговите.

— Нима казваш, че, че си смятал да се върнеш при мен дори след като… дори след като ти казах, че заслужавам нещо повече?

— Винаги — отговори той. Очите му бяха дълбоки и изпълнени с искреност.

— Ти — промълви тя и гласът й се пречупи, — ти заслужаваш нещо повече от мен, Торн.

— Няма нищо, което да е повече от теб. Ти си родена за мен — увери я той. Торбичката падна настрана, когато той привлече Индия в прегръдките си, погълна я, убеди я без думи, че не се интересува от никоя друга жена.

Минути — или часове — по-късно Индия чу шум в коридора, изхвърча от леглото и навлече робата си, за да посрещне Фред, който носеше препълнен поднос. После се върна на леглото, седна пред Торн и започна да вдига капаците на чиниите.

— Започни с това — каза тя и му подаде парченце плод. — Трябва да започнеш бавно. Не си ял нищо цели два дни.

Торн се престори, че иска да захапе пръстите й, а после го изяде. Тя обаче не обърна внимание на номерата му, не и преди той да изяде две яйца и три препечени филийки, от които капеше масло, както и да е изпил чаша хранителен бульон.

Чак когато се увери, че е изял достатъчно за момента, Индия повика прислужниците да изнесат чиниите и отново се сгуши до него.

— Какво ще правим сега? — попита Торн. Противно на всички очаквания очите му блестяха и той изглеждаше много енергичен.

— Няма да мърдаш от това легло! — отсече сурово тя. — Трябва да си почиваш.

— Ще остана в леглото, ако ти останеш с мен — съгласи се той и я удостои с дяволита усмивка.

— В никакъв случай! Тялото ти претърпя ужасен шок.

Усмивката му се разшири, той взе ръката й и я сложи под кръста си.

— Как мислиш, тялото ми дали е уморено?

Пръстите й инстинктивно обгърнаха тази жизненоважна, мъжка част.

— Би трябвало да си уморен — каза тя.

— От дни само спя. Има някои неща, от които се нуждая повече, отколкото от сън.

Индия почувства как в бузите й се надига кръв.

— Това е… не трябва.

И тя неохотно отдръпна ръката си.

— Дали трябва, или не трябва, няма значение — отсече Торн — Ти си моя, Индия, и ще станеш моя съпруга — веднага щом успея да си набавя второ специално разрешително.

Сърцето й се изпълни с радост и тя се засмя.

— Това третото ти предложение ли е?

— Предполагам, че трябва да падна на колене — каза Торн и прокара пръсти през косата й. — Но това означава да се помръдна, а не искам да ставам от това легло.

Тя обви ръце около врата му.

— Ще се престоря, че си на колене.

— В такъв случай, лейди Зенобия Индия Сейнт Клер, мога ли да се надявам на честта да получа ръката ви?

От очите й потекоха сълзи. Зенобия Индия Сейнт Клер рядко онемяваше, но сега чувствата я стиснаха за гърлото и тя не можа да отговори.

— Няма нужда да отговаряш, защото вече каза „да“ — промълви той и устните му нежно се плъзнаха по нейните.

— Кога?

— Всеки път, когато ми се усмихнеше, това беше „да“. И когато дойде тук, твърдо решена да спасиш живота ми, това пак беше „да“. И когато ми крещеше и ме накара да се събудя, това беше твоето трето „да“.

Дълбоката любов, която се четеше в очите му, заплаши да я омаломощи. Устните им се срещнаха в целувка, неразумна в страстта си, греховна в чувствеността си, първична в удоволствието си.

След известно време робата на Индия падна на пода, ризата й се разкъса по средата, а парчетата се озоваха захвърлени настрана. Когато белязаното тяло на Торн срещна нейното, тя изпита чувството, че сърцето й танцува в ребрата, че бие в ритъм, който познават само те двамата.

Никой не би повярвал, че само преди няколко часа Торн лежеше в капана на сън без сънища. Сега целият беше език, леки ухапвания и ласки, които тласкаха Индия от едно удоволствие на друго, докато накрая и двамата се разтрепериха и от устните й се занизаха едва чути молби.

Допирът му накара главата й да се отметне, а умът й да забушува в безсрамна чувствена буря от усещания.

Най-после — най-после! — Торн се подпря над нея.

— Мисля, че бих искал да кажеш „да“, само още веднъж — прошепна той. Устните му бяха точно над нейните. — Ще бъдеш ли моя, Индия? Ще бъдеш ли до мен в болест и здраве, ще се отречеш ли от всички други, докато смъртта ни раздели?

По бузата на Индия потече сълза — развълнува я самата красота на сцената.

— В болест и здраве — повтори тя с дрезгав глас. — Ще се отрека от всички други, докато смъртта ни раздели.

И тогава той я обяви за своя с един-единствен тласък.