Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (22)

Глава 22

Докато се обличаше за вечеря, мисълта на Индия не спираше да се отклонява отново и отново към Торн. Тя се сгълча наум и се насили да мисли за лорд Броуди, но само след две минути пак се върна към спомена за прощалната целувка на Торн, след като се върнаха от вратарската къщичка.

Навярно много жени пазеха такива спомени. Фактът, че в хамака, в прегръдките на Торн, се почувства по-щастлива, отколкото когато и да било. Това нямаше значение. Той принадлежеше на друга. Искаше друга.

Не нея.

Може би ако през следващата година си го повтаряше всеки ден, щеше да спре да мисли за него.

Въпреки това се облече по-старателно, отколкото за какъвто и да било друг повод в живота си. Не си позволяваше да се задълбочава в мисли на тема защо е решена да бъде толкова… каква беше онази дума, която използва Торн? Възхитителна.

Роклята, на която се спря, бе почти неприлична — само защото модата и бюстът на Индия не си подхождаха. Бе ушита от прозрачна розовееща коприна, която се спускаше на дипли около корсажа и падаше на пода. Но всъщност корсаж почти нямаше. На практика той едва я покриваше, а ръкавите представляваха само тънки дължини прозрачен плат Мари привърза косата й отпред с една от най-новите ленти и остави останалото да се разпилее по гърба й.

— Щеше да е по-добре, ако можех да я накарам да остане накъдрена — притесняваше се тя, докато прикрепяше към светлите кичури розови пъпки.

— Според мен изглежда доста добре — каза Индия. Мари бе потъмнила клепачите й с черен прах и бе начервила устните й в по-тъмно розово от роклята. Единственото й украшение беше тънка сребърна гривна, украсена с аметист, много високо на дясната ръка. — Дали да не добавиш няколко от онези фуркети с аметисти? — попита тя, стана и леко се обърна, за да види гърба си в огледалото.

— Само няколко — съгласи се Мари и чевръсто се залови за работа Когато свърши, всяка пъпка излъчваше леко сияние, пурпурна искрица, която подчертаваше необикновения цвят на косата.

Индия нахлузи тесните пантофки, украсени с пайети и панделки, които завърза на глезените, просто в случай че господата зърнат краката й.

Докато слизаше по стълбите, се насили да насочи мислите си към лорд Броуди Торн беше прав Броуди беше далеч по-добър улов от мъжете, които я бяха ухажвали до момента: беше едновременно силен и грациозен. Един поглед й стигаше, за да разбере, че насреща си има човек, способен да отблъсне разярен слон.

Нещо повече — и това бе още по-важно: — тя инстинктивно усещаше, че той не е грубиян. Лорд Броуди щеше да уважава съпругата си и да й позволява да взема повечето решения. Щеше да е кротък и спокоен съпруг, за разлика от Торн, чиято съпруга навярно щеше да е принудена да се кара с него поне по един път на ден.

Когато стигна до преддверието, Флеминг я придружи до салона и оповести влизането й, сякаш не бяха работили рамо до рамо цялата предишна седмица.

Всички се обърнаха Елинор и Аделаид се усмихнаха. Херцогът изглеждаше изненадан. Торн стоеше до камината заедно с лорд Броуди. Когато я зърна, застина на мястото си и цялото му лице се промени.

Индия остави лека усмивка да се плъзне по устните й, защото погледът му й хареса.

Херцогът и херцогинята прекосиха помещението, докато тя даваше на Торн мълчалив урок колко много е сбъркал в преценката си за гардероба й. Негова светлост се поклони и изрече провлечено:

— Ще се възползвам от предимството на възрастта си, за да кажа това, което си мисли всеки мъж в тази стая, лейди Зенобия: изглеждате изключително красива.

Индия му се усмихна и направи реверанс. Елинор се наведе към нея и прошепна:

— Виждам една съвсем нова Индия.

— Слагам край на кариерата си — обясни Индия. — Реших, че трябва да си поръчам някоя и друга нова рокля.

— В такъв случай ще прокарате кървава пътека през редиците на висшето общество — отбеляза херцогът. — Може би трябва да предупредя нищо неподозиращите мъже в клуба си.

— О, не знам — възрази херцогинята. Очите й танцуваха. — Предполагам, че Индия ще се сгоди преди началото на следващия сезон.

— Не виждам причина да бързам — каза Индия.

Лорд Броуди се приближи към тях.

— Лейди Зенобия — каза той и се поклони. Пое ръката й и я целуна — Дъхът ми секна. Това — добави той и се изправи — е изтъркан, но верен комплимент.

И Торн закрачи към тях, но за разлика от лорд Броуди, неговият поглед съвсем не бе изпълнен с възхищение. Поклони се, но не драматично. Освен това не целуна ръката й.

— Лейди Зенобия — каза лорд Броуди, като обърна гръб на приятеля си — Искате ли да се поразходим?

Индия прие ръката му и си позволи да се наслади на усещането да се отдалечи от Торн, така че той да види косата й спусната.

Също като Торн, от лорд Броуди се излъчваше подчертана мъжественост, но за разлика от него той беше цивилизован. Двамата бавно започнаха да обикалят салона, като говореха за конюшните му. Преди да се усети, Индия вече му даваше предложения. Тъкмо бяха завили зад ъгъла, когато тя попита:

— Например, защо вратите на клетките винаги се въртят? Много по-лесно би било да изведеш един кон навън, ако вратите се плъзгат, вместо да се въртят.

Вдигна глава и видя, че Торн им е препречил пътя.

— Никой не ми каза, че това е време за разходки — каза той. Раздразненият му глас звучеше като ръмжене.

Индия сбърчи нос.

— Торн, не сте ли съгласен, че вратите на клетките трябва да се плъзгат, а не да се въртят?

Броуди направи рязко движение и тя осъзна — много късно, — че е проявила скандална интимност.

— Извинете, че се обръщам към господин Дотри така непринудено, лорд Броуди. С него сме почти като брат и сестра, тъй като с Нейна светлост сме приятелки отдавна.

Това беше вярно… и не беше. С Елинор наистина бяха приятелки от години. Но категорично не беше вярно, че изпитва сестрински чувства към Торн.

— В такъв случай — отсече лорд Броуди — настоявам да наричате и мен с кръщелното ми име. Бихте ли ми оказали честта да ме наричате Вандър?

— Всъщност се казва Евандър — осведоми я Торн. — И двамата отидохме в „Итън“ като момчета и на Вандър веднага му се наложи да пребие цял куп момчета, които сметнаха, че е забавно да му викат Ева.

— Винаги ли побеждавахте? — обърна се Индия към Вандър. Приятно й беше да си ги представя като момчета.

Той я погледна. В очите му грееше мека светлина, която й се стори необикновено привлекателна.

— Единственият, когото не можах да победя, беше Торн. При това, защото се бие мръсно… както можете да си представите.

Индия вдигна вежда.

— Наистина ли?

Торн се залюля на петите си. Неговият поглед не беше топъл, а изгарящ и я накара да си помисли за предишната нощ. Както и за подвизите на Федър.

— Онези момчета бяха ограничени от правилата на учтивостта — поясни той провлечено, така че звучеше досущ като баща си, херцога. — Аз никога не съм страдал от подобни ограничения.

— Лейди Зенобия — намеси се Вандър. — С удоволствие бих обсъдил с вас плъзгащите се врати, но виждам, че лейди Аделаид ви вика.

— Изглеждаш прекрасно — провикна се след миг кръстницата й и стисна ръцете и. Наведе се напред и прошепна: — И тези млади мъже са абсолютно запленени, скъпа моя.

— Грешиш — отговори Индия също толкова тихо — И двамата знаем към кого са насочени чувствата на Торн, а с лорд Броуди се запознахме току-що.

Аделаид се засмя тихичко.

— О, наистина ли? И какво си мислиш, че обсъждат в момента?

Индия погледна през рамо и видя, че Вандър и Торн наистина разговарят с доста недоволни изражения. Човек би казал дори, че изглеждат ядосани.

— Ти ги настрои един срещу друг! — измърмори доволно Аделаид.

— Вероятно говорят за времето — отвърна решително Индия. — Все още не съм поздравила Лала, а трябва и да се осведомя за здравето на лейди Рейнсфорд.

Лала и Елинор седяха в креслата, които Индия бе разположила пред огромните прозорци с изглед към градините зад къщата. Двете с Аделаид се приближиха към тях и установиха, че Лала — която при досегашните си срещи с Индия почти винаги мълчеше — сега възбудено разказваше как е придружила доктор Хатфийлд при обиколката му.

— Бебето — тъкмо казваше тя — е съвсем мъничко. — И сви ръката си, за да покаже на Елинор точно колко е малко. — Но има кичурче червена коса и сучеше много добре!

— Нима доктор Хатфийлд ви е позволил да присъствате на раждане? — попита Аделаид шокирана.

При нормално стечение на обстоятелствата на една млада дама никога не биха й позволили да присъства на едно толкова неблагоприлично събитие. Миналата година обаче госпожа Карлайл настоя Индия да държи ръката й и Аделаид се предаде. Индия сметна раждането за завладяващо. Малко страшно, но завладяващо.

— О, не! Малката Марта е на две седмици! — обясни Лала.

Очите й блестяха и тя се зае да описва медицинските аспекти на уединението на майката преди раждането по начин, който накара Индия сериозно да се усъмни в общоприетото мнение, че госпожица Летиша Рейнсфорд не е от най-умните. Всъщност направо глупава.

„Навярно точно това вижда Торн у Лала“ — помисли си тя и загуби нишката на разговора, когато Лала продължи да разказва на Аделаид и Елинор за правилното лечение на крастата. Никой в обществото не бе зървал тази нейна страна, но Торн навярно я разбираше по-добре от всички други.

Когато удари гонгът за вечеря, херцогинята улови съпруга си за ръката и се обърна към Торн:

— Скъпи, придружи, ако обичаш, госпожица Рейнсфорд до масата. Лорд Броуди, ще бъдете ли така добър да предложите ръка на лейди Зенобия и лейди Аделаид?

Аделаид не спря да бъбри през целия път до трапезарията; Индия мълчаливо държеше другата ръка на Вандър Той погледна към нея и усмивката му стана по-широка. Торн, от друга страна, очевидно още беше сърдит; докато издърпваше стола на Лала, той хвърли на Индия поглед, в който се четеше немалко ярост.

Макар че за какво можеше да се сърди, Индия и представа нямаше.

Вярно, Старбъри вече не беше нейна грижа, но тя не можеше да не забележи колко стриктно персоналът бе последвал инструкциите й във връзка с подреждането на масата. Центърът бе украсен с бели божури в ниски кошнички, а покривките и салфетките — Индия бе купила три различни комплекта — бяха от сиво-син японски копринен брокат, който подчертаваше сиво-зелените стени.

Тя дръпна пръсти от ръката на Вандър, докато той издърпваше стол за Аделаид, и в мига преди той отново да се обърне към нея, Торн изникна отстрани и отсече:

— Ще седите до мен.

И я издърпа покрай масата, така че тя се озова седнала срещу Вандър.

— Това беше много неучтиво, дори за вас — отбеляза Индия, когато той седна между нея и Лала.

— Всъщност за пръв път показвам признаци на цивилизовано поведение — поправи я Торн. — Ако този корсаж се смъкне и остави гръдта ви оголена, ще ви покрия със салфетката си, преди Вандър да започне да ви гледа още по-нежно, отколкото сега.

— Той не ме гледа нежно! — изсъска Индия.

— Глупости! — отвърна Торн. — Направо ви разкъсва с поглед, а вие дори не забелязвате.

— Няма причина вие да… — започна Индия, но после осъзна, че херцогът, който седеше от дясната й страна, слуша с очевиден интерес. — Извинявайте, Ваша светлост — каза тя, като се извърна настрана от Торн.

— И аз смятам, че синът ми е извънредно дразнещ — успокои я той — Изпитвам единствено съчувствие. Кажете ми, лейди Зенобия, кой нарисува лястовиците на стените?

По време на вечерята Индия разговаряше най-вече с херцога, както и с Вандър, който загърби изискванията на протокола, диктуващи, че човек не бива да говори през масата. Започнаха с темата за италианските художници, но бързо се прехвърлиха към новия копринен цилиндър на херцога.

— Надявах се да предизвикам размирици, като го нося на обществени места — обясни той с разочарован тон. — Но нито една жена не припадна.

— Да разбирам ли, Ваша светлост — попита Индия, която се забавляваше безкрайно много, — че облеклото ви редовно предизвиква загуба на съзнание?

Елинор плесна с ръце. Оказа се, че Вандър има изключително привлекателен смях, нисък и дрезгав.

— Наранявате чувствата ми, скъпа моя — възрази херцогът. — Неотдавна Джон Хетърингтън се появи с цилиндър и предизвика размирици. Глобиха го с петстотин лири за смущаване на обществения ред. Аз отидох с подобен цилиндър на опера само шест месеца след тази случка, а не се намери дори едно куче да ме залае.

— Лондон е свикнал ти да диктуваш модата — изрече успокоително жена му, но очите й блестяха.

— Остарявам, остарявам — отвърна херцогът не особено печално. — Скоро ще започна да нося жилетки от каша и да навивам крачолите на панталоните си и цялата тази елегантност ще се превърне само в далечен спомен.

Индия се разсмя, както и Елинор. И двете знаеха, че когато положат херцога в ковчега му — надяваха се това да стане чак след много години, — той ще е най-добре облеченият труп ваяла Англия.

— Вие имате ли цилиндър, лорд Броуди?

— Аз категорично не диктувам модата — ухили й се той.

— Май сме късметлии, че благоволяваш да носиш дори шалче — въздъхна херцогът. — Младото поколение изобщо не се гордее с външността си.

— Аз се обличам както трябва — възрази Вандър. Но само един поглед към него стигаше човек да разбере, че за нищо на света няма да го видят да носи ръкавели с дантели като тези, които се подаваха от кадифените ръкави на херцога.

След това разговорът се завъртя на различни теми, от новата ваксина против едра шарка до новата книжка с поезия „Лирични балади“, която херцогът обяви за смела, шокираща и абсолютно скучна. Сухата духовитост на херцога и саркастичните парирания на Вандър караха тримата постоянно да се смеят.

Торн, Аделаид и Лала, от друга страна, бяха погълнати от сериозно обсъждане на детската смъртност в провинцията. Индия смяташе темата за особено потискаща, защото преди две години прекара един месец с лейди Тресъл, която караше тежка бременност. За жалост загуби бебето.

Индия беше тази, която поръча ковчега — толкова малък, че споменът й причиняваше болка. Свали грубата батиста, с която го беше подплатил селският дърводелец, и я смени с най-прекрасната небесносиня коприна, която успя да намери, защото това бе цветът на фамилния герб.

Не искаше да мисли за това бебе. Искаше да флиртува с лорд Броуди, да му хвърля многозначителни погледи изпод полуспуснати мигли, да поглежда оценяващо към раменете му и да се чуди дали мъжът насреща й се целува по същия начин като Торн.

Подозираше, че никой не се целува така, не и толкова грубо и пламенно. Но ако имаше втори такъв джентълмен, тя си мислеше, че това може да е Броуди Може би тази вечер щеше да го целуне и да придобие база за сравнение. Водена от тази мисъл, тя го озари с усмивка, която го накара да вдигне вежда, а после да й отвърне с учудващо привлекателна, доста крива усмивка.

След края на вечерята дамите се оттеглиха във всекидневната на чан, а мъжете — в библиотеката да пийнат бренди. За кратко време Индия се заслуша в бъбренето на Аделаид, а после се извини. Искаше да се отбие във вдовишката къща, просто за да се увери, че Роуз се чувства удобно и е щастлива.

Във фоайето каза на Флеминг, че би желала да й приготвят двуколката с понито, за да отиде на посещение във вдовишката къща. Докато си слагаше ръкавицата, от библиотеката излезе лорд Броуди.

— Доста бързо сте изпили брендито — отбеляза тя.

— Торн ни напусна — в типично свой стил, грубо, без обяснение, — а херцогът започна партия шах сам срещу себе си — нещо, което е невероятно скучно за гледане. Къде, за бога, отивате по това време, лейди Зенобия?

— Смятам да пообиколя имението с двуколката с понито.

— Чудесно! И аз ще дойда. Флеминг, палтото ми, ако обичаш.

Миг по-късно въпреки възраженията на Индия двамата вече седяха един до друг в двуколката. Тя отправи една последна отчаяна молба:

— Лорд Броуди, не разбирам защо ме придружавате. Това не е съвсем прилично.

— Намираме се в провинцията, а не в града. И нито една дама няма да излезе сама в тъмното, докато аз съм тук — отсече той, докато конярят до главата на понито се отдръпваше назад. — На Флеминг това не му хареса. Човек винаги трябва да се вслушва в иконома — това е основното правило на доброто общество.

Флеминг деликатно бе изразил неодобрението си.

— И на Торн няма да му хареса — добави той, когато потеглиха към вдовишката къща.

— Това няма значение — заяви Индия и леко вирна нос. — Господин Дотри се възползва от дългогодишното ни познанство. Започвам да си мисля, че е грубиян.

При тези думи Вандър се изсмя гръмко.

— Започвате да си мислите? Винаги става на неговото. Винаги. Такъв е още от първия ни срок в „Итън“, когато беше единственият, когото не можех да пребия.

— Мъжете са доста странни — отбеляза Индия, замислена над спомените му.

— Оттогава винаги си пазим гърба един на друг — добави той и погледна към нея. — Къде бихте искали да отидете, лейди Зенобия? И мога ли да кажа, че ако сте намислили да посетите госпожица Роуз, бих желал да се запозная с повереницата на Торн? Знам тайната му.

— Идеята да настаним детето отделно от гостите беше моя — призна Индия, — но се чувствам ужасно, че се наложи.

— На мястото на Торн щях да кажа на онази жена да върви по… — започна Вандър и се спря. — Да си запази мнението за себе си.

— Ако го направи, няма да може да се ожени за Лала — напомни му тя. — Каза ми, че тя е идеална за него. И говореше сериозно. — Тя погледна към спътника си. — Лала не е толкова неинтелигентна, колкото си мислят повечето хора, и Торн осъзнава това.

— Наистина ли?

— Тя е много мила — продължи Индия, макар че това признание я изпълни със странна болка. — Вярвам, че бракът им ще бъде много щастлив.

— Така ли?

— Торн се преструва на циничен, но вярвам, че е запленен от нея — каза Индия. — Много е романтично.

— Навярно губя усета си — каза Вандър доста неопределено и я удостои с широка усмивка, от която зъбите му блеснаха в сгъстяващия се здрач — В света на конните надбягвания човек става подозрителен, нали разбирате. Спира да мисли, че хората може наистина да мислят това, което казват.

Тя го докосна по ръката.

— Може ли да отбиете надясно, моля? Почти стигнахме до къщата. Ако говорите за Торн, моето впечатление е, че той няма да си даде труда да лъже никого.

Усмивката в очите му я накара да се поразшава и тя изпита странното чувство, че той го знае.

Двуколката спря пред вдовишката къща и Вандър скочи на земята с поводите в ръце. Докато ги завързваше за предназначения за целта стълб, Торн бутна отвътре предната врата.

— Дойдохме да пожелаем „лека нощ“ на Роуз! — провикна се Индия.

— Точно навреме — отговори той. — Бавачката й чака горе да я изкъпе.

Вандър заобиколи двуколката и преди Индия да разбере какво се случва, сложи ръце от двете страни на кръста й и я свали на земята.

— Тогава идвайте! — обади се нетърпеливо Торн.

Вандър остана загледан в нея секунда повече от необходимото. А после ръцете му се отпуснаха и двамата с Индия влязоха след Торн в къщата.

След като се запозна с Роуз, Вандър подхвана някаква история за далечна земя, в която хартиените кукли вървели и говорели като всички останали.

— Тяхната майка се нарича лейди Режихартия — поясни той. — Тя не просто създава кукли. Тя им прави симпатични малки шапчици, палтенца, обувки…

— Всъщност дамите не се занимават с шиене на дрехи — отбеляза Роуз — Всички в тази страна ли са с еднакво обществено положение?

Вандър определено изглеждаше стреснат.

— Трябва ли да ставаме толкова педантични? Моите сестри със сигурност са дами и въпреки това прекарваха цели часове в измисляне на модели на рокли за куклите си.

— Вие измисляли ли сте модели за рокли на хартиени кукли? — обърна се Роуз към Индия.

— Не, но само защото като дете нямах бои. Ако имах, щях да ги правя с най-голямо удоволствие.

Роуз я изгледа замислено и се извърна обратно към Вандър:

— Лейди Режихартия как намира боя за куклите си, щом светът е направен от хартия? С хартиени монети ли се плаща?

— Да, разбира се — потвърди Вандър.

— Нямам интерес към това да стана модистка — оповести Роуз. — Предпочитам да създам хартиена къща с детска стая и огнище с горящи цепеници.

— Лавиците ще са пълни с миниатюрни текстове на гръцки, разбира се — добави Торн през смях.

Роуз вдигна глава и погледна Индия.

— Може би ще можете да ми помогнете, след като не сте имали бои като малка. Ако искате, можете да измислите рокля, но аз ще направя училищна стая.

Индия установи, че обещава да се върне на другия ден, когато стане време за чай. Вандър се самопокани, изтъквайки, че тъй като лейди Режихартия е негово творение, не могат да минат без него.

Тези думи накараха Роуз да се усмихне и Индия осъзна, че на бузките й има трапчинки. Цели две. Не беше красиво дете, но тези трапчинки…

— Татко често ми разказваше приказки вечер — отново се обърна малката към Индия. — Господин Дотри не умее да разказва приказки.

— С удоволствие ще ти разкажа приказка преди лягане — обеща Индия и протегна ръка — Предполагам, че бавачката на Роуз я чака, господа, така че защо не се върнете в къщата, а аз ще дойда по-късно? Безпокоя се, че изчезването и на трима ни ще се стори странно на другите гости.

— Няма да обикаляте имението сама посред нощ — отсече Торн.

— Точно това правя от седмици — напомни му Индия.

Вандър се намеси:

— С удоволствие ще ви почакам, лейди Зенобия. Торн, родителите ти ще се чудят къде си.

— Не е подобаващо да придружаваш Индия — настоя Торн и скръсти ръце на гърдите си. — Всъщност не трябваше да я придружаваш дори дотук без компаньонка.

— За теб обаче не е неподобаващо? — попита Вандър, очевидно раздразнен.

— Не е.

Тъй като Торн не уточни. Индия се намеси:

— С господин Дотри сме приятели толкова отдавна, че благоприличието вече не ни притеснява.

— Значи се изживяваш като закрилник, така ли? — обърна се Вандър към Торн.

— Никой няма да компрометира Индия под моя покрив осведоми го решително Торн.

Думите прозвучаха повече като ръмжене, но погледът на Вандър се проясни и той потупа Торн по гърба в типично мъжки стил.

— Сбърках по-рано — каза тон. — Извинявам се.

— Сега ще ви пожелаем лека нощ, господа — каза Индия и хвана Роуз за ръката, но преди да я поведе към горния етаж, чу как Вандър каза, че Торн му е направил най-голямата услуга в живота.

Не спря да се усмихва през целия път по стълбите, както и докато разказваше приказката — съвсем ново преживяване за нея, защото на майка й и през ум ме й бе минавало нещо подобно. Вдъхновена от хартиените кукли на Вандър, Индия създаде свят от цивилизовани зайци Бързобайко беше пакостлив заек, който подскачаше навсякъде и крадеше зелето на всички останали. Но освен това имаше най-дългите уши и най-черните очи от всички зайци в страната.

— Вашата приказка е доста бебешка, но господин Бързобайко ми харесва — каза сънливо Роуз. — Той е точно като господин Дотри.

— Хмм — измърмори Индия и придърпа завивките на Роуз. — Е, добре, утре ще ти разкажа по-подробно за лорд Магданоз и съм сигурна, че ще ти хареса много. Той е далеч по-цивилизован, а както знаеш, това е много важно за един заек.

— Не ме интересува — заяви Роуз и се сгуши в завивките, пъхнала куклата в сгъвката на лакътя си. — Двете с Антигона мислим, че за един заек е по-добре да може да краде много зеле, та неговите бебета-зайчета да не остават гладни.

Индия се позабави в стаята и си помисли, че неволно бе успяла да изпълни приказката си с ужасяващи разкрития. После целуна спящото дете по бузката и тръгна надолу по стълбите.