Лий Бристъл
Наследницата Лорел (12)

Дванадесета глава

Стаята си беше същата, каквато я помнеше Лорел от последния път, когато нахълта вътре и така величествено захвърли парите в лицето му. Тя с ирония си спомни за онзи ден — колко неловко се бе почувствала от това, че се намира в хотелската стая на някакъв непознат, колко потресена, почти замаяна беше, когато той се показа на вратата без риза; и макар да знаеше, че вече нищо не може да се промени, все пак не успя да потисне усещането си, че всичко би било съвсем различно, ако тогава, за пръв път в живота си, не бе избрала доблестта пред практичността.

Джони я бе пренесъл през прага на триетажната къща на баща си. Сет не си направи този труд и тя беше доволна. И без това се чувстваше доста глупаво — някак неловко, несигурно и дори малко боязливо. Всичките тия неща беше почувствала и с Джони, с изключение на това горещо-студено очакване, което ускоряваше пулса й, това пърхане в стомаха, което я изпълваше с напрежение, и тези тръпки по кожата, които така я възбуждаха. Вратата се затвори зад нея с леко прищракване и тя остана сама в стаята с този непознат. Със съпруга си.

Той постави малката й пътническа чанта, специално изчеткана и проветрена за случая, до вратата. Лорел погледна към него, но все още не смееше да срещне очите му. Приближи се до тоалетката и свали шапката си, после и ръкавиците, пръст след пръст, и спретнато ги положи една връз друга, така че палците им да се срещат. Тя чуваше как Сет се движи някъде наблизо зад нея, но не се обърна да види какво прави. Свали от роклята си вече изсъхналия венец от лилии. И когато Сет проговори, гласът му прозвуча толкова наблизо, че я стресна.

— Заповядай. — В ръцете си държеше две чаши и й подаде едната. Личеше си, че нейната изнервеност го забавлява. — Никога няма да можеш да ме обвиниш, че не съм внимателен съпруг.

Лорел пое чашата и предпазливо я поднесе към носа си.

— Какво е това?

— Хубаво кентъкийско уиски за сръбване. Ще ти хареса.

— Но жените не пият алкохол.

Тя скептично погледна чашата, но не я върна.

— Ще ти хареса — повтори Сет, прекоси стаята и се изтегна в креслото близо до вратата. Той й направи знак с чашата си в ръка. — Престани да се суетиш и седни. Успокой се.

Нямаше къде другаде да се седне, освен на леглото, но дори и сега Лорел все още се въздържаше да се отпусне напълно. Не искаше да създава впечатление за интимност, каквато далеч не изпитваше към този мъж, който бе станал неин съпруг единствено с прагматична цел. Не искаше и да го насърчава, което, разбира се, беше нелепо. Така или иначе, той бе неин съпруг и можеше да поиска каквото реши.

Примирила се с тази мисъл, тя все пак приседна на крайчеца на леглото и отпи глътка от уискито. Очите й се насълзиха, гърлото й пламна, тя се задави и започна да кашля.

Очите на Сет блеснаха закачливо.

— Казах ти, че това е уиски за сръбване. — Той й показа как да отпие. — Опитай сега пак.

Тъй като освен уискито нямаше друго за пиене, с което да утоли пламналото си гърло, Лорел наистина отпи малко, като се вслуша в съвета му. За свое голямо учудване откри, че то наистина има добър вкус, и този път усети само мека, приятна топлина в устата си. Тя се прокашля и каза:

— Приятно е.

После сръбна още веднъж.

Сет се усмихна.

— Мисля, ме на една жена й е позволено от време на време да пийне с мъжа си за удоволствие. Но ще ти бъда благодарен, ако спреш, преди да си започнала да залиташ. Някак не би било много похвално за младоженеца, ако булката му се напие в навечерието на първата брачна нощ.

Лорел се постара да не се изчерви и отпи още една глътчица — много предпазливо.

Сет се загледа в чашата си и когато отново вдигна очи, насмешливото изражение в тях беше изчезнало. Седеше в непринудена поза, облегнал рамене на мекото кресло и подпрял единия си глезен върху коляното на другия крак. Небрежно въртеше чашата в ръката си. Гласът му звучеше по същия начин, но видът му беше съвсем трезв.

— Не искам никакви недоразумения — рече той. — Вероятно нямаш представа с какъв мъж си се свързала и това сигурно донякъде те плаши — не мога да си представя защо иначе ще седиш там така вдървено, като някой шивашки манекен, сякаш леглото ще се счупи, ако се отпуснеш с цялата си тежест.

Лорел си пое дъх, готова да му възрази, но той не й даде възможност и продължи спокойно, но твърдо:

— Не бих могъл да те виня за това, вероятно си имаш причини да се безпокоиш. Рано или късно ще разбереш, че и аз нямам представа как би трябвало да се държа с една дама, не знам дори какво очакваш ти от мен. Ние с теб сме от два различни свята, така да се каже. Но… — Той сериозно впи очи в нейните. — Аз съм просто мъж и няма да те накарам да правиш нещо, от което се срамуваш или не искаш да правиш, няма и да те наранявам. Не искам да се боиш от мен и никога не съм уважавал особено мъжете, които държат жените си в страх и подчинение.

Една дама би пребледняла от такива откровени думи или поне би отрекла, че има и най-малка представа за какво става дума. Но Лорел почувства облекчение. Тя бе чувала неясни подмятания за най-различни перверзни — например за мъже, които карали жените си да се събличат на светло — и беше доволна, че самата тя няма да бъде подложена на подобни изпитания. За нея Сет Тейт бе въплъщение на мистерията, наречена мъж, но сега поне знаеше какво би могла да очаква. И ако някога Джони бе също толкова откровен, първата й брачна нощ можеше да бъде много по-приятна.

Лека усмивка пропълзя по лицето й при спомена за Джони, с неговите слабовати бели гърди и нескопосаните му, но настоятелни романтични опити… Благоговейната му благодарност след това и смущението му на сутринта, когато се преструваше, че между тях нищо не се е случило. Всичко се бе оказало доста потайно и нелепо и Лорел нямаше основания да очаква, че със Сет ще е по-различно. Но по някакъв начин очакваше да е така.

Тя вдигна очи към него. Не се чувстваше замаяна от алкохола, но топлината се разнасяше из тялото й, а вероятно и развързваше езика й. Никак не беше убедена, че щеше да се чувства така непринудено със Сет, ако не беше уискито.

— Щом ще бъдем откровени един към друг, моят приятел Питър ме посъветва да те попитам нещо, и изглежда сега е най-подходящият момент.

— Не ми харесва много това начало, но хайде, питай.

— Защо мъжете ходят в публични домове?

За миг очите му светнаха от изненада, но после пак се развеселиха.

— Мисля, че ще е по-добре да ми дадеш чашата си.

— Не ставай смешен. И не се опитвай да ме покровителстваш, знаеш какво имам предвид. Попитах и Питър, но той ми отговори, че ти си бил експертът по въпроса.

— Очерня ме зад гърба ми, така значи? — промърмори Сет, като вдигна чашата си. — Все пак ще се наложи да го застрелям.

— Мислех си, че поне ти ще ми отговориш.

— А пък аз си мислех, че ти си жена, която знае отговора.

Тя се намръщи.

— Нямах това предвид. Това всеки го знае. Исках да кажа — защото дори и женените мъже ходят. — Тя вдигна глава към него. — Защо?

За момент Сет се поколеба дали да се разсмее, или да приеме въпроса й сериозно, дали да й отговори, или просто да не й обърне внимание. После отпи нова глътка уиски и каза дълбокомислено:

— Повечето мъже нямат жени-приятели. Нали разбираш, жена, с която от време на време да могат да седнат и да си поприказват. А понякога е толкова приятно да си с жена, пред която не трябва да се преструваш.

Лорел бавно кимна.

— Разбирам. Въпреки това ще ти бъда благодарна, ако сега, когато вече сме женени, престанеш да ходиш у мис Елзи.

Очите му присветнаха.

— Ревнувате ли, мисис Тейт?

— Съвсем не — с достойнство отвърна тя. — Просто няма да е прилично. И без това вече скандализирахме обществото, така че не е необходимо да прибавяме към списъка и личните ти навици. Освен това… — Тя отпи още малко от питието си. — Не мислиш ли, че ние двамата се разбираме доста добре? Не виждам причина да не мога да ти бъда приятел, въпреки че съм ти жена.

Тези думи объркаха Сет, изпълниха го с изненада и копнеж, които постепенно се превърнаха в очаквана сигурност. Приятел! През целия си живот не бе имал друг приятел, освен Полковника, и мисълта, че тази жена може да му бъде приятел, му беше също толкова странна, колкото и тази, че тя е негова съпруга. Но въпреки това постепенно и двете започваха да му харесват и може би точно това го учуди най-много от всичко.

Той остави чашата си настрана, приближи се и седна до нея на леглото. Докосна нежно лицето й, обърна го към себе си и нежно я целуна по устните. През цялото това време не престана да я наблюдава, тя също го гледаше. После той се усмихна.

— Може ли да те попитам още нещо? — рече тя.

Той не отмести очи от нейните и не я пусна.

— Защо пък да не може, питай.

— Начинът, по който ме целуваше онази вечер — това на някое място като заведението на мис Елзи ли си го научил?

Той взе чашата от ръцете й и я постави на масичката до леглото. Погали устните й с палец, като я накара леко да ги открехне. Близна ги с върха на езика си и леко всмука долната й устна; прокара език по зъбите й, по чувствителната вътрешност на устата, й. После покри напълно устата й със своята и Лорел потъна в прегръдката му, все по-широко разтваряйки устни, с приятното усещане, че той е в нея.

Цялата гореше, обзе я слабост, зави й се свят. Едва когато той най-сетне отдръпна глава, Лорел осъзна, че самата тя го беше прегърнала и лежеше облегната на възглавниците, а той я придържаше отзад. Останала без дъх, тя промълви:

— По-добре все пак да ти припомня, че мис Елзи ми каза, че от мен няма да излезе много добра жена за удоволствия.

Той продължи да докосва с устните си лицето й, шията й — и всяка милувка беше като жигосване.

— Е, значи добре съм направил, че не съм се оженил за нея, нали?

Той плъзна ръцете си нагоре по тялото й, прокара пръсти през косите й, свали фибите и разпиля тъмните кичури по възглавницата. Очите му бяха пожар от светлини и сенки. Тя усещаше топлия му дъх върху лицето си. Четеше желанието в погледа му, усещаше допира му по кожата си и бавните, разточителни движения на пръстите му в косите си и гърлото й се сви.

— Да се… събличам ли вече? — прошепна тя.

Той докосна устните й със своите.

— Не.

После пръстите му умело разкопчаха копчетата на якичката й.

Едно по едно телените копчета на корсажа й отстъпиха пред спокойните, търпеливи движения на пръстите му. Всяко следващо разкопчано копче караше сърцето й да бие все по-лудо, докато в един момент си помисли, че то ще се пръсне. Тя затвори очи, като си помисли, че най-вероятно така е прилично да постъпи една дама, но веднага изпита желанието отново да види лицето му, да се взре в очите му. А когато той махна корсажа й и внимателно дръпна връзките на ризата й, тя остана без дъх, заля я такава горещина, че изгуби представа за света наоколо. Той зарови лице в разголената й гръд и започна да я целува.

От този момент нататък Лорел напълно изгуби контрол над себе си. Целувките му възбуждаха у нея желание, което пронизваше слабините й; под затворените й клепачи се стелеше червеникава мараня. Тя стегна прегръдката си, от устата й се изтръгна стон на удоволствие. Удоволствие! Никога не си беше представяла, че може да бъде така…

Спомняше си, че по някое време той бе станал, за да изгаси свещта. Спомняше си как дрехите й падаха една по една под прикритието на тъмнината; как треперещите й пръсти се опитваха да се справят с ширитите на турнюра и на комбинезона й, как дъхът му галеше голотата на кожата й. И когато отново се озова в прегръдката му, усети допира на голите му гърди до своите, а силните му ръце здраво я притиснаха.

На моменти на Лорел й се струваше, че в прегръдките на Сет Тейт лежи някоя друга жена; беше сигурна, че не е възможно тя да изпадне в такава необуздана забрава, да се отдаде така пълно, да желае толкова силно и да получава пълна наслада. Допирът на голите му бедра, мускулести и стегнати, до нейните не я караше да се срамува, а докосването на пръстите му до слабините й разпалваше у нея пожар от желание. Нейните ръце също се движеха неуморно по тялото му, вплитаха се в копринените му коси, опипваха очертанията на мускулестия му гръб, контурите на гръдния му кош, ръцете му, плъзгаха се надолу до стегнатата му тънка талия.

Не беше останала и следа от примирението и търпението, с които Лорел се бе подготвила да приеме изпитанията на нощта. Той се движеше над нея и тя откликваше в отговор, като го притискаше все по-силно към себе си, а устните й оставаха разтворени в очакване на неговите. Той навлезе в тялото й бавно и внимателно, изпълни я със своята сила, и щом се раздвижи, от нея се изтръгна вик на удоволствие и желание. Желанието й нарастваше все повече, ескалирайки във все по-силни спирали на страстта, които я караха да крещи, притискайки го здраво, докато взрив от удоволствие, по-силно от всичко, което някога си бе представяла, разтърси тялото й.

Измина цяла вечност, през която сърцата им биеха лудо, дъхът им пресекваше, разменяха си горещи милувки и шеметни, страстни целувки, преди Лорел да усети как тежестта на Сет се отмества и прегръдката му се отпуска. Тя инстинктивно измърка в знак на протест и се пресегна към него. Миг по-късно той отново бе с нея — придърпа ръцете й и заобсипва с целувки разрешената й коса.

Последва нова, почти безпаметна вечност на всепроникваща жар, на простото чудо да бъде притисната към него, потопена в близостта на едно тяло, което сега чувстваше, че познава така добре, както… всъщност дори по-добре от собственото си. Колко е странно това, мислеше си тя, как простото сключване на един брак може да промени всичко из основи. Пред нея се бяха разкрили светове, за чието съществуване дори не беше подозирала. Един непознат бе станал неин любовник и сега за нея той беше целият свят, всичко, което познаваше и което бе искала да опознае. И все пак всичко бе станало толкова неочаквано, така внезапно, беше толкова изгарящо, че не можеше да бъде истина. Как би могло да е реално това усещане, което изпитваше в момента, докато лежеше в прегръдката му, това усещане, появило се у нея след най-емоционалното, най-разтърсващото и вълнуващо преживяване през целия й живот? Как изобщо би могла отново да се довери на разума си, след като този мъж бе преобърнал целия й свят?

Всичко се оказа прекалено много за нея, за да може да го обмисли и в момента й се искаше да се остави единствено на чувствата си.

Сет прокара пръсти през косите над слепоочието й и отметна встрани кичурите, които бяха паднали върху лицето й и го покриваха като воал. Тя усети целувката му по бузата си и почувства как устните му се извиват в усмивка.

— Е, мисис Тейт — дрезгаво прошепна той, — смятате ли, че този път ви харесва да сте омъжена?

Тя се усмихна скришом, заровила глава в рамото му и още по-силно се притисна към него.

— Мисля, че с времето бих могла да се науча да го понасям — отвърна тя.

— Хм, и колко време смяташ, че ще ти е необходимо?

Лорел повдигна глава и протегна ръце към него.

— Само още един миг — прошепна тя.

 

 

— … и тогава старият Коди подскочи и рече: „Койот ли? Как не, по дяволите! Това беше Шорти, който се опитва да прекоси кактусовото поле в тъмното без ботуши!“.

Лорел избухна в смях.

— Тази история истинска ли беше? Не може да е истинска. Мисля, че си измисляш поне половината.

Сет само се усмихна и се пресегна да вземе пурата, която бе загасил преди половин час.

Вече почти се зазоряваше и Лорел бе прекарала последните два часа да слуша невероятните истории на Сет за живота на Запад или да му разказва за абсурдите на обществото в Чарлстън, като от време на време двамата си разменяха милувки, прегръщаха се или просто лежаха в тишината. Никой не беше спал и Лорел бе открила нещо съвсем ново за нея: че за една нощ един мъж и една жена могат да се любят повече от един път. Вече дори започваше да се чуди има ли изобщо някаква граница за това колко пъти може да се повтори, защото точно когато се умълчаваха и тя започваше да се унася в прегръдката му и да си мисли, че сигурно и той вече е уморен, желанието отново се пробуждаше и набъбваше и, колкото и невероятно да изглеждаше, всеки път, когато се любеха, беше по-хубаво от предишния.

Но това не беше нито най-важното, нито най-удивителното нещо, което Лорел научи през тази нощ. Много повече от самия акт я удиви това колко лесно и изцяло може той да промени живота на хората. Вярно, че преди да се омъжи за Сет, тя го уважаваше. И действително — нямаше смисъл да отрича това сега — винаги го бе намирала за привлекателен, възбуждащ, тайнствен, интригуващ. Дори имаше неща, които харесваше у него. Но сега… сега вече можеше да сподели и смеха му. Сега можеше да сподели с него неща, които не би казала дори и на Питър, и знаеше, че той няма нито да я осъди, нито да я укори — просто ще я разбере.

Сякаш веднъж щом се премахнеха физическите бариери, заедно с тях отпадаха и всички останали, и за тия няколко часа Лорел се сближи със Сет Тейт повече, отколкото с което и да било друго човешко същество. Значи в крайна сметка, в това е същността на брака, помисли си тя. Той се бе облегнал на таблата на леглото, само по панталони. Лорел, облечена в измачканата си нощница, се бе разположила в основата на леглото, опряла брадичка върху скръстените си ръце, с поглед, отправен към него. Изпитваше желанието да го докосне, да почувства под пръстите си познатата тъкан на кожата му, мускулите и сухожилията му, посребрените косми на гърдите… и щеше да го докосне, при това съвсем скоро. Може би най-приятното нещо в това да си женен бе съзнанието, ме винаги има едно после, а очакването само изостряше удоволствието.

Тя каза с известна завист:

— Наистина звучи така, сякаш животът на Запад е много вълнуващ. Няма ли да ти липсва?

Той се поколеба само за частица от секундата, преди да приближи запалената клечка към пурата си, но изразът на лицето му изобщо не се промени.

— Може би някой ден ще направим пътешествие до ония места и ти сама ще можеш да прецениш.

Лорел се усмихна — с удоволствие, защото предложението звучеше вече семейно, но и с тъга, понеже беше невъзможно да го осъществят. Тя поклати глава.

— Знаеш, че няма да мога. Леля Софи, Каролайн… не мога да ги оставя, а те никога не биха напуснали Чарлстън.

Сет присви очи от лютивия дим на пурата, но изражението му беше сериозно.

— Ще се изненадаш колко добре биха могли да се справят и сами, стига само да им дадеш тази възможност.

Лорел се засмя, но си личеше, че се насилва.

— Няма да могат да си извадят и една кофа вода, ако не съм там да въртя ръчката — И не успя да прикрие напълно тревогата в гласа си, когато добави: — Изглежда, не си очаквал, че като се ожениш за мен, все едно че се жениш за цялото семейство.

Той се поколеба, загледан съсредоточено в края на пурата. После каза спокойно:

— Изглежда, много неща не съм разбирал. — И преди тя да успее да му зададе някакъв въпрос, попита: — Яздиш ли?

Лорел примигна от внезапната смяна на темата.

— Да, разбира се. Английска езда, странична езда…

Той се усмихна.

— Ами простото западняшко яздене? Ще ти купя кон. Също и за себе си. Харесал съм си един алест скопен жребец и една малка дореста красавица за тебе. Предполагам, че освен това ще трябва да взема и една двуколка за дамите. Проклет да съм, ако разбирам как могат да ходят някъде пеша в тази жега.

Лорел приседна на петите си, събрала длани като дете, което се опитва да потисне радостта си в Коледното утро, а внезапно напиращите сълзи, които тя прогони, примигвайки с клепачи, само подчертаха жизнерадостните искрици в очите й.

— Не, не мога да ти позволя да направиш това. Два коня и впряг — та това прави най-малко петстотин долара, без да смятаме колко би струвала една кола… Сет, да не си се побъркал? — Удоволствието, което допреди миг заливаше лицето й, сега бе заменено с ужас. — Не, в никакъв случай. С това темпо ще се разориш за нула време.

Сет се засмя, протегна ръка, улови я за края на нощницата и я придърпа съм себе си.

— Защо не ме оставиш аз да бера грижата за това?

Лорел поклати глава в знак на несъгласие, а погледът й беше малко отнесен.

— Ще трябва аз да се погрижа за тия неща. Ти не знаеш какво значи да си беден…

— О, често ми се е случвало да бръкна в дисагите за брашно, а да открия само прах.

— … близките ти да зависят от тебе, едва да свързваш двата края и всеки път, точно когато си мислиш, че вече не си на червено, пак да се случва по нещо… — И тя отново непреклонно поклати глава. — Не, това трябва да бъде и моя грижа и аз няма да ти позволя така да пилееш парите си, Сет. Трябва да бъдем внимателни.

Сет осъзна, че предпочита очарованото дете, което се бе зарадвало на вестта за подаръка, пред тази притеснена, навъсена жена. И ненадейно пожела с такава отчаяна сила, че сам се изненада от себе си, да премахне завинаги безпокойството й и отново да върне малкото момиченце.

Той здраво обхвана раменете й, както си стояха близо един до друг.

— Финансовите юзди вече не са в твоите ръце, Лорел — каза той, но не грубо. — И аз ще ти купя дорестия кон.

Видя колко усилия й струваше да прехапе език и да не му отвърне. Искаше му се да намери начин да я убеди, че не бива да се тревожи, че вече може да се отпусне и да се осланя на него, че отсега нататък той ще се грижи за нея… Но не можа да намери нужните думи, а и да ги беше намерил, нямаше да знае откъде да започне. Може би, защото никога досега, през целия си живот не бе искал да се грижи за някого, нито пък му се беше налагало да го прави.

Почувства как тя си наложи волята да се отпусне и да му се усмихне. После положи длан на гърдите му, от което по цялото му тяло се разля топлина и нова вълна от желание, и каза:

— Защо не ми разкажеш още нещо за живота си в Дивия Запад? Не ме е грижа дали ги съчиняваш, но твоите истории са много по-добри от булевардните романчета на Питър. Сигурен ли си, че не знаеш някоя за полковник Айк и Пийч Брейди? Питър може да ги публикува във вестника си.

За миг всичко у Сет застина; дори ръката, с която бе понечил да загаси пурата си, увисна във въздуха. Настоящето се сблъска с миналото, а той се оказа притиснат по средата. Но после светът, който за малко се бе преобърнал, постепенно отново се намести.

И Сет отговори спокойно, като претегляше думите си:

— Да, всъщност наистина знам една история. Може би някой ден ще ти я разкажа. Но сега… — Той се пресегна да загаси пурата си и положи Лорел на възглавницата под себе си. — Мисля, че ще е по-добре да изпратим на леля ти една бележка да не ни чака днес.

Лорел обви ръце около врата му и примижа от удоволствие при допира си с него.

— Това — въздъхна тя — звучи прекрасно.

Много по-късно, като я държеше в обятията си, Сет целуна пръстите й и промълви:

— Как се чувстваш?

Отговорът й го развълнува.

— Сигурно — промълви тя и се притисна по-плътно до него, като прехвърли ръката си през гърдите му. — Чувствам се сигурно.