Джон Варли
Гореща линия Офиучи (8)

ОСМА ГЛАВА

Моите способности бяха в област, твърде различна от тази, в която работеше екипът от учени. Туийд беше ме внедрил сред тях или с цел да открия нова насока на научно търсене, или просто за да поразмътя умовете и активизирам дейността им. Засега, обаче, можех само да гадая защо бях се оказала полезна за бъдещите му планове. Не се разтревожих, не чувствувах изгаряща нужда да му помогна да победи Нашествениците. Предполагам, симпатизирах на крайната му цел и то — съвсем абстрактно, но не допусках, че идеите му бяха реализируеми. Да удържиш победа над Завоевателите бе равносилно на това да изнамериш устройство, неподчиняващо се на основния закон на гравитацията!

Част от колегите ми по неволя се занимаваха с къде-къде по-смислени неща. Ако въобще за работата тук можеше да се твърди, че бе израз на здрав разум. Показаха ми чертежи и неголеми действуващи експериментални модели на нови оръжейни системи, подготвени до етап „начало на производство“. Очакваха само преизбирането на Туийд и достъпа му до правителствените финансови ресурси, които той бе управлявал на времето. С очите си видях потресаващи приложения на теорията на нулевото поле. Например, с помощта на специално устройство се излъчваше на голямо разстояние сферично поле, в което трябваше да попадне някой от Нашествениците. След това полето се свиваше до размери един атомен диаметър и се изключваше. Не бих могла да си представя живо същество да можеше да издържи! Действуваше досущ като микроводородна бомба.

Прегледах копия на нападателни космически кораби, подобни на онези, дето бяха строени в дните преди инвазията. А също и най-различни оръжия и техника, като се почнеше от бойни скафандри със сервоуправление и се стигнеше до пушки, танкове, гранати, двукомпонентни бомби, в това число — и неутронни. На хартия Посейдон надминаваше по ниво на техническата военна мисъл всяка друга планета от Осемте свята!

Но по кого щяхме да стреляме?

* * *

Лило вършеше действителна работа не повече от час всеки ден. През повечето време симулираше и престояваше в лабораторията, само за да отчете присъствие. Научи много и интересни неща, но само през първия месец. Съхраняваха множество проби от атмосферата на Юпитер, всички те трябваше да бъдат анализирани. Генетичката знаеше малко за типовете органична материя, които можеха да се срещнат там. Беше чела ръкописи за проведените в древността изследвания в епохата преди Нашествието. Към тази информация имаше малко добавки от химици и специалисти по космически форми на живата материя, които бяха уловили някакви спори и микроорганизми. Преди година нещо голямо и тежко, подобно на голяма мишка, беше се сблъскало със сондата на автоматичния робот.

На структурно ниво от съществото не бе останало много. Представляваше капка желе, замръзнала в метан и амоняк. На клетъчно ниво, обаче, се оказа много интересно. Лило се заинтригува и първата седмица работеше по дванадесет до четиринадесет часа на ден. Направи карта на хромозомната структура на наличните неповредени клетки. Изследваният обект се оказа сходен на животните, събрани от други сонди на планетата Уран.

Работеше с Чия, специалист по неорганична материя, който изучаваше вероятните химически свойства на юпитерианския организъм. Като взеха предвид и някои висши форми на живот на Марс, стигнаха до извода, че гигантските същества, населяващи газовите облаци на планетите, включваха в биологичния си цикъл катализатори и полимери по начин, използуван на времето на Земята само в някои петролни рафинерии. Образецът, с който се занимаваха, не правеше изключение. В края на третата седмица генетичката успя да клонира една от клетките и откри следи от система за възпроизводство. Клетъчната мембрана се разрасна в огромна прозирна сфера, изпълнена с водород, живя активно няколко часа в специална камера, имитираща атмосферните условия на Юпитер, след което се сви рязко. Оказа се, че формираният балон се състоеше от поливинилна пластмаса. От вътрешната му страна се забелязваше кръстообразна подутина с костна структура.

По-нататъшната работа бе рутинна. Пося тъканна култура от останките на съществото и опита да изнамери начин да го унищожи впоследствие. Налучкваше. Ако си имаше работа със същество с водно-кислороден баланс, можеше да го атакува като просто съставеше картина на гените му и синтезираше съответен антивирус. Но юпитерианските организми представляваха бяло петно в науката. Почти цялата й работа със земни форми на живот можеше да се моделира с помощта на компютър, но в базата данни, с която разполагаше, липсваше всякаква информация относно извънземни гени. За да ги нападне, й се наложи да видоизменя генната структура в различни точки и след това да изчаква, за да види резултата.

— Туийд би искал да създадем някаква порода насекоми или нещо подобно, които да убиват юпитерианци — изтърси неочаквано един ден Чия. — Ще успеем ли с настоящия опит?

— Вероятно е! — Лило сви рамене. — По-скоро — не! Ако се натъкна на метод за сигурно ликвидиране на това същество, то същият способ едва ли ще подействува и на интелигентните представители на Юпитер!

Разговаряха в резервоара за земеделски култури, заобиколени още от Катей и Жасмин, главната планетоложка. Лило бе създала подобрен сорт бекон и сега всички те си цапаха ръцете с нов щам пържолодървета. Бяха коленичили на топлата, черна почва и трансплантираха миниатюрните филизи. Горе, в централната част, светеше ярка светлина, а по-нататък се виждаше окачването на въртящия се цилиндър. Носеха черни очила и бяха намазали телата си с лосион против ултравиолетови лъчи. Потяха се, но прекарваха весело.

Генетичката обичаше да престоява повечето време на това място. Отглеждаше растения по хидропонен способ, а на специално място смяташе да засади изобретени лично от нея растителни форми, устойчиви на вакуум. Храната беше се подобрила чувствително и тя бе станала много популярна всред затворниците. Колкото обичаше да работи с растения, толкова мразеше да готви. Затова научи Кас и три други деца как се вършеше домакинската работа. Малчуганите се справяха добре, но едвам намираха време поради претоварената си учебна програма.

— Считаш, че юпитерианците съвсем не приличат на уловеното същество? — намеси се Катей.

— Нямам причини да мисля така — отвърна Лило. — Вероятно и Жасмин би изброила ред причини защо не бихме могли да направим подобно допускане.

Последната се пресегна за още едно растение от ведрото и започна да му изравя дупка в почвата. Бе ниска, с широко отворени очи и големи, сръчни ръце. Русата й коса се спускаше на дебели къдрици. Около шията си имаше козина във форма на яка — единствената й козметична хирургическа промяна. През последните две години Катей бе живял в една стая с Жасмин. Двамата проявиха интерес към Лило и я поканиха да заживее при тях. Новодошлата се колебаеше. Не се оплакваше от съквартиранта си Чия, който освен това се оказа и незаменим помощник в работата й. Но приятелството им свърши заедно с приключването на експериментите с юпитерианския организъм. Чия се зае с друга тема, в която Лило не се включи. Оттогава не се виждаха толкова често, колкото й се искаше.

— Все още не можем да знаем със сигурност — включи се в разговора Жасмин и се зае да натрупва пръст около корените на току-що засаденото растение. — Исках да кажа, че това, което научихме с Лило за организмите във високите слоеве на атмосферата на Юпитер, може да няма никакво сходство с живите същества, живеещи в по-долните нива.

— Че как така? — учуди се Катей.

Когато ставаше въпрос за наука, несъзнателно изискваше точни отговори, които не винаги бяха възможни. Дори понякога с весел тон признаваше, че не разбираше нищо по даден спорен въпрос. Нямаше познанията на преподавател във висше учебно заведение, бе само учител в основно училище. Като такъв подтикваше децата самостоятелно да развиват своите способности, да изучават и откриват.

— Знаем немалко за естеството на юпитерианската атмосфера — продължи Жасмин. — Съставена е от различни слоеве. Най-външната обвивка включва водород. По-вътрешните съдържат амоняк, амониев хидросулфид, вода и течен водород. Изброените съставки съществуват в кристално и разтопено състояние, други са физически смесени. Никаква логика не може да докаже, че уловеният юпитерианец би могъл да живее, ако се спуснеше на няколкостотин километра в посока към центъра на планетата.

— Наистина — съгласи се Лило.

— Споменахте, че съществото притежавало мехур, пълен с водород — вметна учителят. — Дали това не е своеобразен „въздушен“ балон, с който плува във водороден „въздух“?

— Основателен въпрос! — Лило прихна. — И аз се питах същото, но се колебаех. Може би би ми помогнало, ако бях наблюдавала няколко фази на развитие на съществото. По всяка вероятност, то се ражда на по-долен слой от атмосферата, напълва с водород своя „балон“ и се издига нагоре към по-интензивната слънчева светлина. Там сигурно изгражда друг механизъм на задържане. За тази цел би могло да поглъща енергия. Кой знае, условията на газовия гигант са жестоки!

— Съществува вероятност на Юпитер да са се развили няколко биосфери — поде пак Жасмин. — Възможно е даже леко да се смесват и „размиват“. Поддържам предположението на Лило, че юпитерианците се изкачват от по-нисък към по-висок атмосферен уровен по време на биологичния си цикъл. Само че изучаването на началния стадий на развитието им би бил особено труден!

— И на теб ли ти се струва, че те са долу! Защо?

— Да, наистина, прав си! Повидимому съществува живот само горе. Но статистически е малко вероятно. Има толкова много потенциално обитаеми равнища. От пробите, донесени посредством завърналите се сонди, можем да различим тридесет и седем обособени атмосферни нива, разположени подобно на слоевете в глава лук. Някои от тях наистина „се размиват“ със съседните им области, което увеличава броя на възможностите. Въпреки това ми е трудно да си представя, че едно същество би могло да издържи навсякъде. На дъното, малко преди сондите да престанат да изпращат сигнали, се е разляла сърцевина от горещ, метализиран водород. Съмнявам се че жив организъм би бил способен да оцелее в такава среда! Но бих се обзаложила, че съседният, по-горен слой вероятно е обитаем!

— От какво се състои коровата обвивка?

— Съдържа течен водород с температура дванадесет хиляди градуса и налягане три милиона атмосфери! Не ме питайте какви форми на живот виреят там! Едва ли ще приличат по нещо на нашия пленник-юпитерианец! Но ако жителите на Юпитер и Нашествениците са способни да обитават тази жизнена среда, то ние никога не бихме могли да ги изследваме!

Обратът на разговора обезпокои Лило. Сблъска се за пръв път с идеята за поразяване на живи цели с военна цел, а никога не бе поставяла работата си в подобна плоскост. Насоката на дейността й: „Убий всеки извънземен!“ не й се понрави.