Джон Варли
Гореща линия Офиучи (18)

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Катей и аз преместихме Вафа в една от каютите и решихме да споделим другата. Тъкмо привързахме пазачката с колан към леглото и в космическия кораб започнаха да се извършват някои преобразувания. Леглото се премести от пода на кърмовата преграда. В солариума резервоарът с рибите се изпразни.

Потеглихме с малка тяга. Ускорението бе едно джи, с каквото бях привикнала на Плутон. Умивалникът и климатичната инсталация се обърнаха на сто и осемдесет градуса. Живеехме на стената. Когато се придвижвахме, осветлението винаги избързваше пред нас и не ни заслепяваше очите.

Отвън коридорът приличаше на вертикална шахта. Летяхме вече цяло денонощие. Свикнах с измененията, дори за толкова кратко време.

* * *

Прекарваха в своите кабини почти през цялото време. Джавлин не се вестяваше. Лило се изкачи по осемметровата стълба, която се показа от стената, и отиде в солариума. Тук обстановката не бе така задушевна, както преди. Органът висеше на тавана, на повече от десет метра над главата й. Видя ново стълбище. Покатери се и мушна глава, за да огледа контролната зала. Бе празна. Предположи, че едва ли щяха да видят Джавлин, преди корабът да спре ускорението. Тя се придвижваше наоколо в система от тесни канали, където тримата пасажери не можеха да я последват.

Катей и Лило виждаха Вафа през коридора и отворената врата на каютата й. Тя не благоволи да ги посети. Само се разхождаше с нервни крачки. Затворничката също се разтревожи. Трябваше да поеме част от вината за ситуацията. Може би пазачката подозираше тайна сделка между нея и собственичката на ракетата? Щеше да направи живота й непоносим!

Скучаеха. Единственото развлечение бе спането. Прекараха една бордова „нощ“, по време на която осветлението навсякъде бе намалено.

Джавлин им се обади сама след повече от двадесет и четири часа от старта. Появи се на плосък телевизионен екран, този път закрепен на тавана в каютата им.

— Може и да ме намразите, но сега е момента да се вземат важни решения, деца! — каза тя. — Нека всички сложим своите карти на масата и разкрием скритите си мотиви. По всяка вероятност желаете да научите защо с такава готовност приех да ви взема на тази малка екскурзия?

— Имаме някаква смътна идея. Все пак, би ли уточнила! — Лило хвърли поглед през коридора.

Вафа застана до вратата и се облегна. Заслуша напрегнато.

— Да. И така, аз познавам себе си много добре. На въпроса „Защо взех вас, напълно непознатите?“, мога да отговоря: „Поради своята своенравност!“. Направих го, само защото не е в мой стил да го извърша. Когато станете на възраст колкото мен, ще започнете да се самонаблюдавате. Ще трябва да опитвате да вършите и несвойствени неща поради единствената причина, че са просто нови. В противен случай „хващате ръжда“!

— Откъде си толкова сигурна? — запита Катей.

— Не съм. Но досега с тази тактика постигнах задоволителни резултати. Трябва да бъда последна глупачка, за да изменя стила си. На въпроса „Защо искам да отида при горещата връзка?“, в смисъл с или без вас, отговорът е: „Заради интерес, възникнал през последните няколко месеца!“.

Вафа бързо се вмъкна в стаята и вдигна поглед към монитора.

— А защо се интересуваш? — попита.

— По същите причини, по каквито и вие. Всеки би се заинтригувал, не смяташ ли?

— Откъде знаеш за случая? Информацията е ограничена за малцина…

— По-големи основания имам да запитам как така знаете вие! — Джавлин вдигна вежда. — Но тая свои предположения за това. Известно ми е всичко за Връзката. Във всяко време по пътя на сигнала от Офиучи се намира все някой и друг ловец на черни дупки. Не може да се намеси и затова само слуша. Разговаряме един с друг. Възможно е разговорът да се проточи в продължение на години, но ние разполагаме с достатъчно време, тъй като не бързаме. Обществото на ловците знаеше за последното съобщение, пристигнало по горещата връзка, още преди бордът на директорите на „Старлайн“ да го бе получил. Обсъждаме го вече в продължение на няколко месеца. Загрижени сме. Затова ще направя проверка.

— Искаш да се убедиш, че преводът е точен?

— Не, не! — Джавлин се засмя. — Няма съмнение за верността на компютърния превод! Заплашват ни, така е! Единственият мотив вие да желаете да отидете на космическата станция на „Старлайн Инкорпорейтид“ е да се доберете до оригинала на радиограмата. Е, аз пък го съхранявам в моя компютър! От неделя до сега го проверихме пак по шест различни начина. Не сме наясно само какво означава израза „Сурови наказания!“. Трябва да разберем. Бях… да го наречем, избрана да отида на място и да видя с очите си. Ако офиучите притежават сила, с която да осъществят заплахата си, то ние, обществото на ловците, трябва да се пренасочим към някои други купувачи на черни дупки…

Лило се шокира. Вафа се възмути.

— Просто така, а? Да се обърнете, накъдето духа вятърът?

— Горе-долу…

— На кого ще продавате? — изсумтя пазачката. — На офиучите? Или на Нашествениците?

— На който и да е, стига цената да е добра!

— В такъв случай плюя на вас и цялото ви общество! Изменяте на расата ни!

— Пикая на твоята раса, Свободна Земна жителке!

Лило бързо се намеси.

— Очаквате ли някакво второ съобщение? Например, предвещаващо нови наказания?

— Възможно е! Но не такава е целта на моята мисия!

— Тогава не разбирам! Какво би постигнала с подобно пътешествие?

— Дойдохме си на думата! — Джавлин се усмихна. — Зоната е необятна! Сключихме сделка да ви закарам до някоя точка по протежение на предаването от Офиучи. Може и да сте имали предвид най-близката, но не уточнихте, спомняте ли си? Сега ви предлагам да отидем на място, отдалечено на половин светлинна година от Слънцето, също в зоната на горещата връзка. Очаквам, че там ще бъде много интересно!

— Но защо?

— Ще се срещнем с офиучите лице в лице!

Вафа се зачуди, Катей се усмихна като на неумела шега. Лило остана сериозна. Тъй като я заболя вратът да се взира нагоре, последва примера на учителя и се излегна на пода, вперила очи в монитора на тавана. Сключи ръце зад главата си и зачака търпеливо обяснението.

— Вероятно проявявате любопитство относно защо считам, че местонахождението им е точно там? — Джавлин изглеждаше леко разочарована от липсата им на конкретна реакция.

— Права си! — Катей реши да го обърне на шега.

— О-кей. Обществото на ловците на черни дупки има малко по-различно виждане за проблема, отколкото ръководството на „Старлайн“. Космическата станция на компанията е разположена напречно в средата на пространството, в което силата на сигнала, идващ от Офиучи, е максимална. Стратегията им е логически издържана, тъй като съобщенията са изкривени в голяма степен. Недостатък е, че тяхното полезрение е доста стеснено, тъй като слушат от една неподвижна точка в Космоса!

Моите колеги по професия кръстосват линията за гореща връзка във всички възможни посоки, както и на различни отстояния от Слънцето. Което означава — и по-близо, и по-далече от звездата Офиучи 70 — в сравнение със станцията на „Старлайн“. Какво се случва с нас, ловците? Когато засечем сигнала, започваме да слушаме. Нашите компютри отбелязват координатите на местата, където прихващаме и изгубваме радиосъобщението.

Преди повече от столетие забелязахме странно явление, което успяхме да си обясним впоследствие. Все още не сме сигурни в своята хипотеза, тъй като данните, с които разполагаме, са получени при различни скорости на космическите кораби и в различни интервали от време. Анализирахме продължително информацията и сега сме уверени в достоверността на направените изводи.

Ще започна обяснението малко по-отдалече. Сигналът, който изпраща един лазер, представлява тесен конус. Върхът му започва от самия лазерен кристал, след което конусът се разширява постепенно. Отпървом засвидетелствувахме паралакс, тоест отместване на сигнала в пространството. От едната страна на конуса изглежда, че сигналът пристига от Офиучи 70, но когато достигнем другата страна на конуса, тя вече се е преместила! Начертахме графики на външната конусовидна повърхност. Събрахме и други доказателства. Съставихме карта на различни градиентни разрези на интензитета на приетата радиограма. И в двата случая получихме един и същи резултат: сигналът от горещата връзка не идва от Офиучи 70, както смятат всички, а от място, отдалечено на половин светлинна година от Слънцето!!! Наистина, посоката е звездния рой Офиучи! Едва ли е случайност. Офиучите са искали да си мислим, че отстоят от нас на много светлинни години. Което ни е въвело в заблуждение и сме допуснали грешки!

— Трябва да се обадя по радиото! — извика унило Вафа.

— Предвидих това! Чакай да видя дали мога да ти услужа, телефонният номер на Туийд бе някъде тук из моите файлове…

Вафа смрази с поглед двамата си спътници. Лило тъкмо понечи да протестира, но Джавлин я прекъсна.

— Те не са ми казали нищо. Проверих записите на телефонните ти разговори, които си водила, преди да се качиш на борда, и установих, че си се обаждала многократно до Луната. Бях сигурна, че си членка на Партията на Свободните Земляни и ти го потвърди преди минута. Изпълняваш сляпо заповеди и не мислиш самостоятелно! На кого друг би могла да се обадиш, ако не на шефа си?

— Това не е твоя работа! — викна Вафа. — Предизвикваш ме. Ние наехме този космолет и…

— Не ти ли е хрумвало, че не бива да държиш такъв език на своя капитан? В случай, че не си забелязала, контролирам напълно кораба си. Дори не можете да проникнете в залата за управление на полета! Можеш да пъхнеш главата си, но не и тялото! „Кейворайт“ ще лети, накъдето аз заповядам, а ти ще си затваряш устата от сега нататък, ако желаеш да не намаля порциона кислород в каютата ти!

Лило скочи на крака и смуши силно Вафа в ребрата. Пазачката не й се озъби, което показваше колко много бе израснала през последния месец в разбиранията си за ситуацията.

— Ние все пак трябва да направим наново своите сметки — каза Катей. — Удълженото пътуване, за което спомена, ще изисква по-големи разходи, а никой от нас няма толкова пари в наличност! Наистина Туийд трябва да ни разреши!

— От една страна си прав, от друга — грешиш! — отвърна спокойно Джавлин. — Осъзнайте, че положението ви е коренно различно. Зная причината за присъствието на Вафа! — Направи гримаса. — Единствено тя е лоялна на бившия президент на Луната! Ако трябва да се доверявам все още на инстинктите си, вие двамата не сте! Е, дотук! Не намирам оправдание за робството, а от друга страна няма да се подчинявам на заповеди на някого си, отдалечен на шест билиона километра! Свържи се с шефа си, но няма да го питаш за каквото и да било. Ще му продиктуваш моите условия! Слушай внимателно, защото не желая да повтарям!

Предай му: „Космическият кораб «Кейворайт» се отправя към предавателя, осъществяващ горещата радиовръзка.“ Тук можеш да включиш обяснението, което ви дадох. Той е умен. Ще се досети. „Ето защо разходите за пътуването ще възлязат на сума, четиристотин пъти по-голяма от първоначално дискутираната. В скоро време от катапултната площадка на Плутон ще бъде изстрелян дроунтанкер с гориво, който за кратко време ще развие ускорение девет джи. Ще се стикова с нашата ракета след двадесет милиона секунди. Без извършването на тази маневра не бихме имали достатъчно гориво за обратния път. Известно ви е, че този тип космически танкери са предназначени за еднократна употреба. Това е причината за драстичното увеличение на цената.

Ако вие, господин Туийд, желаете да бъдете представляван на тази експедиция, депозирайте на моята сметка в банка «Лоуел» сумата, която моите банкери ще ви съобщят. В случай, че откажете да платите, интересите ви ще се считат за анулирани, а корабът ще продължи по предначертания курс. Ще поканя вашата агентка Вафа да се завърне самостоятелно и ще я изхвърля зад борда. Подписано от Председателя на «Асоциацията на ловците на черни дупки» със седалище в Лоуел — факт, който можете свободно да проверите.“

— Не можеш да искаш това от мен! — Вафа стисна юмруци до потичане на кръв, вените на врата й се издуха.

Катей изглеждаше напълно удовлетворен. На Лило й се искаше да ликува, но бе още рано. Докосна леко пазачката по рамото. Ако тя избухнеше, можеше да се окаже фатално!

— Слушай, Вафа! — изшептя. — Трябва да действуваш в посока на най-доброто за интересите на Туийд, нали! Не прави, което ти е на ума! Пусни ме! — Захващането на ръката й се поотхлаби за момент.

Учителят дойде съвсем близо до тях и прошепна:

— Права е! Сдържай се! Премисли! Наистина, Джавлин изненадва шефа, но пък му предлага добра сделка! Освен това ще те лиши от живот, ако не привикнеш да й се подчиняваш, а и Туийд няма никога да достигне офиучите и не ще узнае намеренията им…

— Не може да ме убие! Тази капризна, недоразвита малка…

— Разсъди, преди да кажеш нещо необмислено, Вафа! Корабът е неин. Дори не можеш да проникнеш в стаята й! Нямаш и оръжие, а с какви средства разполага тя, можем само да гадаем. Спомни си, че тя те победи с голи ръце! Преглътни гордостта си и приеми нещата, каквито са. Правиш го заради Туийд, запомни!

Бавно и мъчително Вафа пусна ръката на Лило. Раменете й хлътнаха. Свлече се на пода и се хвана за главата.

Генетичката вдигна поглед към екрана и безизразното лице на Джавлин. Излезе в коридора, изкачи се по стълбата и влезе в солариума. Там светна друг екран, досами краката й.

— Благодаря ти от сърце! — промълви тихо и сълзи покапаха от очите й.

Дори не си направи труда да ги избърше.

— Няма нищо! Все някога трябваше да изясним отношенията си!

— Още не е свършило! Точно за това исках да те попитам. Хрумна ми, че можеш да изхвърлиш всички ни в Космоса… след като получиш парите…

— Няма да го направя! — Джавлин сви рамене. — Трябва да рискувате! Не бих спестила пътни разходи по този начин! Не е в стила на ловците на черни дупки! Няма да разваля договора! Споразумяхме се да ви закарам на горещата връзка и ще го изпълня!

— Но защо?

Джавлин малко се обърка.

— Ще срещнем извънземна цивилизация, може би. Струва ми се, че лично аз не съм много лоялна към човечеството. Затова не е редно да отида сама. Стори ми се, че съм длъжна да взема със себе си и представители на човешката раса. Ако мога!

Лило прихна.

— Представители! Ловец на черни дупки, убийца, учител, лишен от професионални права, и осъдена на смърт престъпничка.

— Ти ли си такава? Ще трябва да ми разкажеш за себе си, но някой ден по-нататък! Ще разполагаме с много време!

Лило се задави от ридания. Пареше я нужда да сподели с някого болката си. Не можа да разкрие сърцето си на Катей, може би щеше да успее с Джавлин!

— Ами Вафа? — изплъзна й се неволно.

— Не зная. Ще я взема с нас, ако се държи добре. Но не бих счела, че съм прекратила договора с Туийд, ако ми се наложи да я убия като бясна кучка, в случай че заплаши сигурността на кораба!

— Значи, такава била работата! Загрижена съм за нея! Тя не умее да разсъждава абстрактно. Отвлечени понятия като добро и зло мога да й обясня само като изгодно или обезпокояващо за Туийд! Ако я убиеш, бившият президент ще загуби. По дяволите! Защо ми трябва да се опитвам да я спася? Толкова пъти се е заканвала да тури край на живота ми! Вече е застреляла две от моите клонинги!

— За да я унищожиш, просто остави събитията да се развиват от само себе си — отбеляза Джавлин. — Започне ли конфликт с мен — това ще бъде края й. Какво мислиш?

— Права си! — Лило въздъхна. — Не зная дали мразя да видя смъртта й или се страхувам да не си отида от този свят, преди ти да се отървеш от нея. Ситуацията е взривоопасна! Знаеш ли какво измислих! Вафа не е способна да не се подчини на директна заповед на Туийд! Към твоето послание към бившия президент прибави още едно изискване. Да й заповяда да не наранява нито теб, нито мен или Катей. Така ще бъде психически облекчена, че е освободена от обязаностите си да ни пази. Той трябва изрично да наблегне на факта, че тя е неговата единствена представителка на кораба и че всичко зависи от нея. Необходимо е да се върне жива, за да може да му докладва, следователно нека живее мирно и тихо сред нас!

— Съгласна съм! Тогава тя дали ще постъпи по очаквания от нас начин?

— Убедена съм! Ще се успокои и ще приеме новата си роля. Туийд също ще се съгласи. Не ще остане доволен, но пък няма друг избор, нали?

— И аз виждам развоя на събитията в този план! — рече самодоволно Джавлин.

Лило се усмихна плахо. Най-сетне посмя да повярва, че бе свободна! Бе затворена зад стените на космическия кораб, но живееше на свобода!

— Между впрочем, колко време ще пътуваме?

— Още около триста милиона секунди.

— Колко прави обърнато в стандартни земни месеци?

— Приблизително сто и двадесет. Или кръгло — двадесет години!