Александър Драганов
Изумруда на Базилиска (26)

Глава XXVI
Завръщането на Прокълнатия

— Това не е възможно — промълви Чарли, — просто не е възможно.

— Великият крал Александър… — понечи да каже Джефри.

— … лорд Дакавар — допълни Чарли.

— Да, да — раздразнено отговори Санарос, — неприятни спомени от доста дългия ми живот. Но това е минало. Сега сме само ние тримата.

Прокълнатия приближи момчетата, които бяха пребледнели от ужас.

— Как… — отвори широко очи Чарли и Санарос се засмя.

— Да, как е много добър въпрос. Дълга история. Както знаете, някога бях убит, предаден от собствения си рицар, който се жертва за така наречения велик крал, в действителност момче, по-глупаво и от вас самите. Опитах се да измамя древното пророчество, но уви…

Прокълнатия отпусна ръце. Изглеждаше някак обезверен.

— Векове кроежи и изпипване на нещата отидоха на вятъра — въздъхна. — На всичко отгоре бях ликвидиран в Ралмия, убит, при това, като че ли навеки. Но аз мога да чакам. Събудих моя непотребен син, барон Саркорос. Успях да му внуша налудничавата амбиция да разкъса воала между света на живите и този на мъртвите с Перлата на Феникса. Това стигаше, за да възкръсна. Той явно не го разбра и тръгна на свой ред да прави дете, което провали всичко. След този неуспех прецених, че е по-добре да изчакам. Но когато амбициозен млад елф на име лорд Асмоел започна да експериментира с черната магия и не успях да се сдържа. Свързах се с него и успях да си отмъстя на елфите, като покварих част от тях напълно. Граф Вайлъс например е един от най-добрите слуги, които съм имал някога. Голям сладур беше. Междувременно Асмоел успя да създаде фалшива Перла на Феникса с Изумруда на Базилиска. Този изкуствен талисман се оказа достатъчно силен, за да ми позволи да се промъкна в Ралмия. Изумруда обаче няма силата да вдигне армията от живи мъртъвци, която ми трябва. Това може да стори само Перлата на Феникса. Затова исках Дракол да ми я донесе. Вместо това я донесохте вие.

Прокълнатия се усмихна.

— Два двойника на онзи Алекс, с които да се позабавлявам.

Чарли вдигна Меча на Дракона с дясната си ръка и Перлата на Феникса с лявата:

— Пропускаш нещо, Санарос — рече момчето. — Перлата е в мен и не смятам да ти я давам. Напротив. В името на всичко свято, унищожи този зъл дух!

Нищо не се случи.

— То в тоя замък няма нищо свято останало — коментира Джефри и вдигна меча си към Прокълнатия. — Деде, не мърдай!

Чарли все пак не се отказа и повтори призива си към Перлата.

— О, я стига — махна с ръка Прокълнатия и артефакта се отскубна от ръката на момчето и полетя право към мястото, където допреди мигове бе стоял Изумруда на Базилиска. — Не си ли чувал, че е опасно да се занимаваш с магии? Перлата на Феникса може да се ползва само с истинска, изгаряща любов. Затова успя да спасиш твоето драконче в снежната пустош, мили мой. Като всичко, което се числи към така нареченото добро обаче, Перлата може да бъде заблудена. Като й попея със заклинанията си, тя се изпълва с истинско съчувствие към умрелите и ги връща към живот.

Прокълнатия приближи Перлата:

— Ето сега например, ще я убедя да върне приятелите на лорд Асмоел. — Старецът махна с ръка към костите, които изпълваха тронната зала и изсъска някакво заклинание на непознат език. — Моят език — усмихна се Прокълнатия, сякаш прочел мислите на момчето. — Някога и орките го ползваха, преди да го забравят при мъдрото управление на потомците на уж великия крал Александър.

Момчетата не го слушаха, а с ужас наблюдаваха как скелетите в стаята се издигат, стиснали разнообразни оръжия в ръце.

— Когато дойде в Ралмия, Алекс въобще не можеше да се бие — каза Санарос. — Я да проверим как е при вас. — Прокълнатия щракна с пръсти: — Убийте ги!

Немъртвите се поразклатиха за секунда-две, сякаш се разкършваха, а след това нападнаха, подскачайки като марионетки. Скелетите бяха шестима и бързо притиснаха двамата младежи.

Чарли посрещна ударите на четирима, с почти затворени очи, доверявайки се на инстинкта си и на Меча на Дракона. Не след дълго премина в контраатака и Меча на Дракона пръсна черепа на първия скелет, а после на втори, на трети. Последният скелет явно бе принадлежал на велик фехтувач, тъй като завъртя сабята около себе си в умопомрачителен стоманен вихър. Щом оръжието му се кръстоса с Меча на Дракона обаче, Чарли успя да вземе предимство и след минута-две яростна размяна на удари пръсна костеливото създание на части.

В това време Джефри бе успял да срази единия от двамата скелети, които го бяха нападнали и го обезглави с един-единствен точен удар. Другият скелет обаче имаше дълга алебарда, която въртеше като бойна тояга. Той държеше Джеф настрана и непрекъснато го удряше по доспехите, карайки го да размахва безпомощно Меча насам-натам, неспособен да достигне противника си. Скелетът успя притисне Меча на Леда към земята с острието на алебардата си и стовари дървената дръжка в главата на Джефри, като свали шлема му и го просна на земята, замаян.

Немъртвият вдигна алебардата за последен удар, който така и не дойде — Чарли го посече в гръб и прекрачи разпадналите се след удара му кости, за да приближи падналия си приятел.

— Добре ли си, Джеф?

— Това нещо, което Сианна казва — младежът изплю една кървава храчка на земята, — че съм добър като тебе, просто не е вярно.

— Остави ме тогава да довърша това. — И се извърна към Прокълнатия: — Сега ще умреш, старче!

— О — отвърна Санарос, — така ли? И как ще стане това, миличък?

— Не се прави на самоуверен. Чел съм историята на Великия Крал Александър. Ти си го нападнал чак когато е захвърлил Меча на Дракона. Аз няма да го направя. — Чарли пристъпи към Прокълнатия.

— Ааа, така значи — Санарос направи крачка назад, а очите му почервеняха. — Е, уверявам те, че нещата просто така се случиха, със и без Меча, за мен разлика няма и за да не бъда голословен…

Червените светкавици изхвръкнаха от очите на Прокълнатия, удариха се в Меча на Дракона и преминаха през него като през проводник, преминавайки и през самата броня на Чарли.

Момчето изкрещя от болка и падна на колене.

— Неприятна изненада, нали, мили мой? — Прокълнатия потри ръце и приближи. Очите му изстреляха нов залп мълнии, които блъснаха младежа в гърдите и го събориха по гръб.

— Истината е — бавно каза Санарос, — че нищо в Ралмия не може да ме спре.

От очите му отново изригнаха мълнии. Чарли зави от болки.

— Остави го на мира, боклук скапан! — Джефри опита да се изправи на крака. Санарос го погледна и пусна залп светкавици и по него, връщайки го във вертикално положение.

— Тц, тц — поклати глава Прокълнатия. — Ниско и нарастващо ниско е нивото на героите в Ралмия.

Светкавиците отново изригнаха към Чарли, вдигайки го във въздуха, за да го стоварят до приятеля му. Двамата запълзяха назад в опит да се измъкнат, докато не стигнаха каменната стена зад гърба си.

— Съжалявам, Чарли — изпъшка Джефри. От ъгъла на устните му се стичаше струя кръв. — Не можах да ти помогна.

— Не се притеснявай, приятелю. Важното е, че се познавахме. За мен беше чест.

И Чарли немощно вдигна Меча на Дракона пред себе си.

— За мен също — Джеф на свой ред вдигна Меча на Леда и кръстоса леденото острие с оръжието на приятеля си.

— Оо, колко мило — изсмя се Санарос. — Като за скулптура сте. Е, сега ще ви увековеча завинаги.

Очите на Прокълнатия отново изстреляха гибелните си заряди и удариха двата Меча точно там, където се бяха кръстосали. Металът почервеня и засъска, започвайки да бълва пара.

В този миг Перлата на Феникса грейна с всичка сила и от нея изскочи светъл лъч, докосна кръстосаните оръжия и изчезна.

— Какво беше това? — попита Санарос.

Кръстосаните Мечове грейнаха в пурпурно зарево и изстреляха към Прокълнатия обратно всичките светкавици, с които ги беше заредил. Санарос изпищя, ударен от собствената си зла магия. Тя го превърна в черното същество, което бе всъщност, тъмен призрак с червени очи, който напразно опитваше да се върне към живот…

… и избухна. Шепа пепел застина за миг във въздуха, преди да се посипе по земята като сняг.

Мечовете на Джефри и Чарли се строшиха с трясък.