Александър Драганов
Изумруда на Базилиска (2)

Глава II
Историята на Дракол

Вие, надявам се, сте чели внимателно сценария за така наречения ни филм и вече трябва да знаете, че преди много векове Ралмия бе изправена пред гибелта си. Тогава зъл дух, известен като Прокълнатия, успя с измама да заеме поста на кралски магьосник под името Санарос и да избие цялото кралско семейство със скверните си заклинания. В своята надменност обаче той сглупи и реши да манипулира древно пророчество, което гласеше, че човек от друго селение ще сложи край на властването му.

Той призова едно невинно момче от света — наречен Земя — и го изпрати на гибелно пътешествие, но момчето оцеля и в крайна сметка надви Прокълнатия, след като вся раздор между него и верния му палач — Рицаря на Смъртта лорд Дакавар. Момчето остана в Ралмия и стана велик крал, запомнен от историята като Александър. Векове по-късно негов потомък успя да спаси Ралмия отново, успявайки да запази доброто в душата на могъщ маг, носел в себе си кръвта на Прокълнатия и злия му син — барон Саркорос. Така Ралмия се изплъзна от пътя на гибелта или поне така си мислехме. Минаха години, хората се умножиха по нашите земи, градовете станаха по-големи, отделните народи в Кралството процъфтяваха, а дори и най-непристъпните места вече бяха покрити с пътища.

Преди три века, когато започнаха нашите беди, едва ли някой е предполагал, че можем отново да бъдем тласнати по пътя на хаоса. Тогава обаче в кралството на елфите се роди един млад вълшебник, талантлив, но жаден за власт и сила. Той започна да се рови из най-различни заклинания. Добрата магия на собствения му народ, която пази природата и равновесието не му стигна и той започна да се интересува от черните свитъци от времето на Прокълнатия, търсейки отговорите на ужасяващи загадки и древни тайни, които трябваше да си останат скрити. Някъде в този период древни духове на злото — останки от същността на самия Прокълнат, може би, или пък на неговия син, го обсебили, като изкривили съзнанието му и го накарали да полудее. Така този елф, който се зовял лорд Асмоел, се превърнал в зло същество на черната магия, макар че в началото никой да не го разбрал. Той се върнал при своя народ, надянал маската на загрижен учен, тревожещ се за бъдещето на елфите. „Твърде много другаруваме с хората“, говорил той. „Ние сме висша раса и трябва да се отделим от останалите.“

Прекрасният народ се разделил в мнението си за Асмоел. Едни го смятали за безумец, други — за велик пророк, но никой не го отчел като сериозна заплаха, докато не станало късно. Симпатизантите на Асмоел решили да го последват и злодеят решил, че иска да напусне континентална Ралмия и да се засели някъде, където елфите ще могат да живеят сами. От скръб по тези, които не прозрели словата му — или поне така рекъл тогава — нарекъл себе си и последователите си черни елфи.

Черните елфи се оттеглили от континента на кораби, за да се заселят на далечен остров във вътрешността на морето. Официално, защото търсели уединение от другите раси. Истината обаче била друга. Далеч от околните лорд Асмоел спокойно се отдал на покварата, увличайки и последователите си в нея. На остров Кобник, както кръстили новото си леговище те се отдали на пъклени изследвания на черни магии, които скоро започнали да стоварват върху бедната Ралмия. Изпървом започнали да никнат раздори между хората, а старите съюзници се карали помежду си. Светлите елфи се затворили в горите си, а джуджета, орки и гоблини отново започнали безкрайните си разпри в Планините на Забравата. Пътищата, свързващи отделните точки на Ралмия след векове на разцвет помръкнали и обрасли в шубраци, а отдавна забравени чудовища отново се показали на белия свят — тролове, блатни духове. Драконите, по принцип защитници на небето, станали хищни и опасни.

Но това било само началото на злобата, която Асмоел подготвял за света. Той знаел, че докато Перлата на Феникса е на сигурно място в Кралския Дворец, той нивга не ще успее да ни сломи. Първоначално сигурно е искал да я открадне, но спомените за края на Санарос Прокълнатия и неговия подъл син са го разубедили от такъв ход.

Затова лорд Асмоел започнал да прави отровно копие на Перлата. Той изтръгнал очите на Базилиск — зло чудовище от древността и ги слял с магия в едно гнусно кълбо, наречено Изумрудът на Базилиска. С него той започнал да отваря полека вратата към отвъдното, бавна и тягостна магия, която продължава и до ден-днешен. Мнозина черни елфи, отвратени от господаря си, избягали от остров Кобник, за да потърсят прошка в Ралмия и да разкажат за ужасния план на своя господар.

Ако лорд Асмоел успее да слее световете на живите и мъртвите в едно, той ще обрече всички на уродливо полусъществувание, в което той е всевластен господар.

Аз дълго се чудих как да предотвратя това. Военна експедиция срещу остров Кобник е невъзможна. Дори по някакъв начин да убедя враждуващите раси, че в името на общата заплаха трябва да си подадем ръка, трудно флот би могъл да приближи острова незабелязан, а бъде ли забелязан Асмоел веднага ще призове ужасни морски чудовища, които да го защитят от всяка атака. Затова стигнах до извода, че е по-добре да изпратим малка група герои, която да стигне до Изумруда и да го унищожи.

И тук реших да рискувам, избирайки героите. Смели джуджета имаме, а също така и мъдри елфи, непокорни орки и доблестни рицари. Но това не ни е спасявало в миналото. Момче от вашия свят ни спаси.

Великият крал Александър.

Но вашият свят е огромен. Как мога да разбера кой е като него и кой не? Попаднал веднъж на Земята бях страшно объркан, докато не забелязах това ваше изобретение, филмите. Защо не, рекох си и направих кастинг за роля, вдъхновена от истинската история на краля, който ни спаси преди векове. Започнах да издирвам някой, който да е досущ като Алекс, така че да повтори подвига му. Намерих вас двамата.

Сега ще трябва да се изправите срещу лорд Асмоел.