Шарон Вагнер
Както някога (3)

3

Употребих доста време, за да се наглася. И накрая, когато хвърлих един заключителен поглед в огледалото, бях много доволна. Моята рокля беше с идеална кройка и богата бродерия. Оставих косите си свободно да падат на едната страна, а от другата ги прибрах назад и ги закрепих с няколко червени и златни клипса, които добре отиваха на рубиновата брошка, която носех като единствено украшение. Похлопах на вратата на Сам. Като не получих отговор, я отворих и през нейната стая стигнах до съседното помещение. Там намерих Сам и Филис сърдечно да се поздравяват. Филис ме погледна и аз ясно можах да видя смущението в нейното лице, когато тя ме позна.

— Андре — извика Филис, — боже господи, та ти изглеждаш просто като филмова звезда! Пък аз мислех, че писателките са едва ли не длъжни да бъдат небрежно облечени.

Сам се усмихваше, но и в нейните черти прочетох изненада.

— А пък аз си мислех, че съм любителка на роклите — каза тя иронично. — Как бихме могли да се наречем двете: огън и лед ли?

— Не е лошо — отбеляза Филис. — Дайте ми малко време и аз да облека нещо друго. После ще съм готова да ви разглеждам с удоволствие. Едно е сигурно: тази вечер на никой друг няма да обърнат внимание, освен на вас.

— О, не зная — вметнах аз, — та ти също изглеждаш великолепно! Защо искаш да се преобличаш?

— Тогава поне ме изчакайте мъничко, една минута, да освежа грима си и да си оправя прическата — отвърна Филис. Тя си взе чантичката с грима и забърза към банята.

— Недей чак толкова много да бързаш — извика Беатриче отвън, — и аз съм с намерение от една грозна гъсеница да се превърна в красива пеперуда.

— Да ти помогна ли да си направиш фризурата? — попитах я.

Тя веднага се съгласи и аз отидох при нея да й помагам.

Кафявата рокля на Беа подчертаваше нейните рамене и добре оформени гърди, докато талията и ханша сполучливо прикриваше.

— Само ако още малко по-хубавичко ти направя прическата, Джеймс ще бъде много горд с тебе.

— Охо, здравейте! — извика Марица, която тъкмо идваше от стаята си. — Все още старите похвати, Андре, така ли?

Изгледах я и установих, че нейните фини черти бяха станали по-остри и по-сурови. Косите й имаха топъл меден цвят, който подчертаваше кафявото на очите й.

— Какво ще кажеш, Беа? — попитах аз и й поднесох огледалото.

— Ох, ако само можех да си намеря един фризьор, който има такива постижения, каквито правиш ти! — каза тя.

— Готови ли сме вече? — попита Сам откъм вратата. Нейният поглед се впи в златистия костюм на Марица. — Хънтър и Джеймс чакат ли оттатък в трапезарията?

Марица и Беатриче кимнаха. Филис излезе от банята. Тя изглеждаше напълно преобразена, макар само да бе подновила грима си и да си бе вързала един шал. Но промяната вероятно се дължеше на перуката й, която имаше тъмнозлатист оттенък. Заслизахме по стълбището. При това разговаряхме за преживени някога партита, у нас се надигаха хиляди спомени. Само аз още веднъж погледнах назад и във въображението ми се яви шестото момиче, по-едро от нас и по-миловидно — Бетси Потър. Насила прогоних този образ и си наложих да се усмихна.

Бетси я нямаше, ала някъде сред навалицата в трапезарията ще чака Хънтър Коул, а той беше причината, поради която аз въпреки всички колебания дойдох в Спрус.

Сградата, в която се намираше трапезарията, бе на стотина метра далеч от кулата, но никой, изглежда, не бързаше да стигне там, макар навън да беше хладно. Наблюдавах Марица и се питах какво ли чувства тя, в случай че изобщо може да има чувства. Тя държеше главата си високо изправена, в оскъдната светлина косите й изглеждаха почти сиви. Не ми бе потребно да виждам лицето й, за да зная, че си е поставила своята непроницаема усмивка. Какво ли се криеше зад нея този път? Трябваше да призная пред себе си, че никога не бях обръщала достатъчно внимание на тази усмивка. Може би е следвало да проявявам по-голяма бдителност в това отношение и своевременно да бъда предупредена за някои изненади, които Марица ми бе подготвяла.

— Прочетох всичките ти книги — каза Беа до мене. — А пък филмът ти го гледахме дори два пъти.

Усмихнах се.

— Кога ще ми дойдеш на гости? Имам голяма къща и Джей, моят брат, е единственият, който живее с мене в нея. Той посещава университета във Финикс, както ти положително знаеш.

Беатриче кимна.

— Трудно ми е да си представя, че твоите братя и сестри вече са пораснали. Всички те ми изпратиха поздравления за Коледа.

— Навремето много се радваха, когато през лятото ти идваше у дома, за да прекараш ваканцията заедно с нас — казах аз усмихната. Беатриче беше единствената сред моите приятелки от колежа, която се осмелявах да каня у дома.

— И на мене ми харесваше — каза Беатриче искрено, — а най-много ми допадаше това, че ти ме запозна с момчето от насрещната къща. — Гласът й звучеше закачливо, но по нейното лице можех да прочета благодарност.

Ясно си спомнях Джеймс с неговите тъмни къдрави коси и енергична брадичка. Бях по-изненадана от родителите на Беа, когато тя ми призна, че обича Джеймс.

Наистина долавях как раменете на Марица се вдървяваха колкото по-близо бяхме до трапезарията. Прониза ме злорадство. Навярно беше подло от моя страна, но никак не можех да се противопоставя на чувството си, че тя заслужава да бъде малко обезпокоена и да изтърпи разплатата за това, което беше направила. Когато се приближихме до двукрилата бяла врата на трапезарията, неволно забавих крачките си. Изведнъж осъзнах, че бях единствената от нашата група, която не бе очаквана от съпруг. Но не точно това задържаше стъпките ми. Дължеше се на мисълта за него, който щеше да чака вътре, ала Марица. Ето какво все още ми причиняваше болка.

Към нас се запътиха четирима мъже. Аз имах очи само за единия — едър, силно обгорял, с характерно лице, Хънтър Коул изглеждаше като от рекламен плакат. Но въпреки чаровната усмивка, която трептеше на устните му, веднага открих дълбоко вкопаните линии на недоволство по лицето му. В този момент бях само наблюдателка. Забелязах колебанието на Хънтър, преди той да прегърне Марица, видях и отчаянието в нейните големи тъмни очи. След това другите се стълпиха и ме увлякоха към себе си.

Мигът беше отминал.

Едва потапях устни в чашата си с коктейла и участвах в разговорите. Чак когато почти бе станало време да влизаме за вечерята, се случи нещо, което промени всичко. Госпожа Келог беше тази, която разруши очарованието.

— Андре — извика тя и се спусна към мен, облечена в своето старомодно черно копринено манто. — Андре, там има някой, който би искал да те поздрави.

Обърнах се и се вгледах в две сиви очи, които бяха втренчени в мен. Минаха няколко секунди, докато можах да се овладея дотолкова, че да промърморя две-три думи и да схвана това, което госпожа Келог каза по-нататък.

— Това е Нелс Олафсон, моят племенник — обясни тя. — Той пристигна за конгреса на писателите, който това лято ще се състои в Биг Спрус. Нелс, това е Андре Уелс, писателка и някогашно наше момиче от кулата.

— Добър вечер, как сте? — казах аз. Погледнах към него и в този момент много се зарадвах, че избрах за тази вечер най-хубавата си рокля. Усмивката му беше привлекателна и в същото време закачлива.

— В момента чудесно, госпожице Уелс — отвърна той.

— Моля, наричайте ме просто Андре — казах аз. — Като автор ли ще вземете участие в конгреса, господин Олафсон?

— Нелс, моля ви се. Като докладчик върху темата за специализираните книги. — Той погледна към моята празна чаша. — Мога ли да ви донеса още един коктейл, преди да отидем да вечеряме?

Поклатих глава.

— Най-многото чаша шампанско…

— Не е ли същинска мечта? — пошепна ми госпожа Келог. И двете гледахме след него как той се приближи до една друга група, където тъкмо поднасяха шампанско. — Аз просто се чудя, не мога да разбера как Нелс успя да остане толкова дълго неоженен.

Завръщането на Нелс ми спести отговора и в следващия момент госпожа Келог и всички други в това помещение бяха забравени от мене. Имаше толкова много неща, които можех да дискутирам с Нелс. Вечерята беше добра, макар после да не си спомнях точно какво бе менюто в подробности. Но затова пък знаех твърде много неща за Нелс. Като професор по английска литература той беше автор на различни книги, както и на многобройни статии за известни литературни списания. Беше на трийсет и пет години, любител на криминалните истории и първият интересен мъж, когото срещнах, откакто преди десет години бях напуснала колежа в Биг Спрус.