Уилям Шекспир
Хамлет ^[0] (8)

Втора сцена

 

КРАЛЯТ

Здравейте, Розенкранц и Гилденстерн!

Освен желанието ни горещо

отново да видиме, подбуда

да бъдете поканени тъй спешно

бе нуждата от вас. Навярно вие

сте чули, че принц Хамлет стана жертва

на странно превращение. Таз дума

употребяваме, понеже той

наистина и вътрешно, и външно

превърнал се е в друг. Каква причина

могла би — извън бащината смърт —

да го разстрои тъй, съвсем не можем

да си представим. И затуй ви молим,

понеже заедно сте расли с принца

и близки сте с младежкия му дух,

да постоите в двора ни със цел,

увличайки го във забави, някак

да разузнаете при сгоден случай

дали не го измъчва нещо скрито,

което, щом разкрие се, да може

да бъде излекувано от нас.

 

КРАЛИЦАТА

Той, господа, за вас говори често

и аз съм сигурна, че на света

двамина други няма, към които

така да е привързан. Ако вам

угодно е за малко между нас

да поостанете зарад доброто

и здравето на нашата надежда,

престоят ви ще бъде награден

по начин, съответствуващ на кралско

благоволение.

 

РОЗЕНКРАНЦ

                        Кралю, кралице,

по силата на висшата си власт

вий можехте да облечете свойто

желание във форма на повеля,

а не на просба.

 

ГИЛДЕНСТЕРН

                        Но покорни вам,

ний слагаме в нозете ви със радост

готовността си, опната да служи

на ваши милости!

 

КРАЛЯТ

                                Благодарим,

любезни Розенкранц и Гилденстерн.

 

КРАЛИЦАТА

Благодарим, любезни Гилденстерн

и Розенкранц. И, моля незабавно

идете при нещастния ми син!…

Съпроводете вие господата

до принца Хамлет.

 

ГИЛДЕНСТЕРН

                                И дано небето

направи ни приятни и полезни

за син ви, ваша светлост

 

КРАЛИЦАТА

                                Чул ви господ!

 

ПОЛОНИЙ

Кралю, посланиците от Норвежко

се върнаха с отлични новини.

 

КРАЛЯТ

Ти винаги до днес си бил баща

на благи вести.

 

ПОЛОНИЙ

                        Вярно ли, кралю?

Все пак бих искал да ви заверя,

че своя дълг обрекъл съм на вас,

тъй както своята душа на бога;

и струва ми се — или съм отвикнал

да душа, както досега, следите

на хорските дела, — че съм открил

причината за лудостта на принца.

 

КРАЛЯТ

Е, казвай! Казвай! Искам да я чуя!

 

ПОЛОНИЙ

Посланиците първом, като гозба,

а мойто ще е сладкото след тях!

 

КРАЛЯТ

Така да бъде! Сам ги покани!

Гертруда, мила, той твърди, че знаел

отде извира смутът на сина ви.

 

КРАЛИЦАТА

Аз мисля, че причината е само

във прясната кончина на баща му

и спешния ни брак.

 

КРАЛЯТ

Ще проверим.

Приятели, здравейте! Волтиманд,

какво ми носите от моя брат,

норвежкия владетел?

 

ВОЛТИМАНД

                                Искрен поздрав

във отговор на вашия, кралю.

Едва изслушал ни, той прати вест

на своя братов син да спре веднага

започнатите набори. Той смятал,

че Фортинбрас се стяга да напада

поляците, но след проверка схвана,

че туй са подготовки срещу вас

и разгневен, че злоупотребяват

с безсилната му старост, заповяда

на Фортинбрас да се яви пред него;

той покори се, беше смъмрен строго

и се закле, че нивга вече няма

да мисли за война със ваша светлост.

Зарадван, старецът му отреди

годишно трийсет хиляди корони

и с войнството, което бе събрал,

заръча му да тръгне срещу Полша,

със таз молба, отправена към вас,

да му осигурите мирен преход

през вашите владения, съгласно

условията тук.

 

КРАЛЯТ

Отлични вести.

Ще прочетем във подходящо време

това писмо и ще му отговорим

подир обсъждане. Но отсега

благодарим ви за добрия труд.

Идете да отдъхнете! Таз нощ

ще има пир.

 

ПОЛОНИЙ

                        Приключихме с това.

Владетелю, мадам, да ви разказвам

какво е тронът и какво — дългът,

защо денят е ден, нощта е нощ

и времето е време, би било

прахосване на нощи, дни и време,

и тъй като за мисълта се знае,

че краткостта е нейната душа,

а многословието — тленна външност,

ще бъда крайно кратък: син ви Хамлет

е луд. И „луд“ наричам го, защото

какво е лудост, ако не да бъдеш

какъв, че да не можеш с друга дума

да бъдеш означен освен със „луд“?

Но да оставим…

 

КРАЛИЦАТА

По същество, без толкова изкусност!

 

ПОЛОНИЙ

Мадам, в словата ми изкусност няма.

Говоря ви наистина, че луд е,

а че е луд, е истина и туй е

наистина печално; и печално,

че е наистина… не най-добра

игра на думи, но да я оставим…

Изкусността — аз казах — ми е чужда.

Че луд е, туй е явно, но коя е

причината, която е довела

до тоз ефект или — с по-точна дума —

дефект, защото всички тез душевни

ефекти дефективни имат своя

причина. Де е тя? Щом казах „тя“

и вече отговорил съм къде е.

Подразумейте:

аз имам дъщеря — и казвам „имам“,

защото моя е, — а тя, понеже,

забележете, знае своя дълг,

ми връчи туй. Сами съдете впрочем!

„До идола на моята душа, небесната и одарена с дивна прелест Офелия“ — това е лош израз, отвратителен израз! „Одарената“ — отвратителен израз! Но слушайте нататък! Ето тук: „За да почива до белоснежната й гръд…“

 

КРАЛИЦАТА

И туй писмо до нея е от Хамлет?

 

ПОЛОНИЙ

Търпение, мадам! Чета дословно:

„Съмнявай се, мила, в земята,

във слънцето, в звездния рой,

съмнявай се в правдата свята,

но нивга — в това, че съм твой!

О, скъпа Офелия, не ме бива за стихоплетство.

Не владея изкуството да отмервам въздишките си, но, че те обичам безкрайно, несравнима моя, вярвай ми на това! Сбогом! Твой завинаги, докато тази негова телесна машина му принадлежи.

Хамлет“

 

Това послушната ми дъщеря

предаде на баща си, като вля

във неговия слух кога, къде

и точно как ухажвал я е принцът.

 

КРАЛЯТ

А как го е приела тя самата?

 

ПОЛОНИЙ

Какъв човек съм според вас, кралю?

 

КРАЛЯТ

Човек почтен и заслужаващ вяра.

 

ПОЛОНИЙ

И бих желал такъв да се окажа.

Ала какво — кажете — вие бихте

помислили, ако, усетил как

таз обич вече пърха (а пък аз,

признавам си, усетих я, преди

Офелия за нея да ми каже),

какво си бихте рекли, вий и нейно

величество, кралицата, ако

аз бях решил да съхраня таз тайна

като любовен дневник, тихомълком

намигайки на своето сърце,

или погледнал бих ей тъй, през пръсти

на тяхната любов; какво, кралю,

си бихте рекли, а? Но аз, аз — не!

На свойта хубостница аз веднага

й казах тъй: „Принц Хамлет си е принц!

Над твойта сфера! Няма да го бъде!“

И наредих й да не го приема

и писъмца и дарове да връща,

и тя събра плода на тоз съвет.

А той — отблъснат — явно от това е

изпаднал първо в скръб, след туй във пост,

след туй в безсъние, след туй във немощ,

след туй в побърканост и постепенно

по тази стълба е успял да слезе

до буйното безумие, което

ни натъжава всички.

 

КРАЛЯТ

                                Според вас

дали е тъй?

 

КРАЛИЦАТА

                        Изглежда вероятно.

 

ПОЛОНИЙ

Кога, кралю, било е да съм казал

за нещо, че е тъй, а после то

да е излязло инак?

 

КРАЛЯТ

                                Ни веднъж,

доколкото си спомням.

 

ПОЛОНИЙ (сочи главата и раменете си)

                                Щом е тъй,

свалете туй от туй, ако се лъжа!

Вий обстоятелства ми дайте само

и аз причината им ще измъкна

от ядката на земното кълбо!

 

КРАЛЯТ

А как да проверим това докрай?

 

ПОЛОНИЙ

Вий знаете, той често се разхожда

по таз галерия.

 

КРАЛИЦАТА

                        Със часове!

 

ПОЛОНИЙ

По нея ще му пусна дъщеря си,

а ние ще се скрием зад гоблена.

Следете го! Ако не се окаже

умопобъркан от нещастна обич,

да бъда прост кравар, а не пръв съветник!

 

КРАЛЯТ

Добре. Съгласен. Да направим опит!

 

КРАЛИЦАТА

Той иде, скръбен, с книга във ръка!

 

ПОЛОНИЙ

Излезте, моля ви! По-бързо! Бързо!

Ще го изпитам още тук, сегичка!

Простете!

Как се чувствувате, принц Хамлет?

 

ХАМЛЕТ

Добре, слава богу.

 

ПОЛОНИЙ

Познавате ли ме принце?

 

ХАМЛЕТ

Много добре. Вие сте продавач на риба.

 

ПОЛОНИЙ

Аз? Съвсем не, принце?

 

ХАМЛЕТ

Тогава ви пожелавам да бъдете честен като тях,

 

ПОЛОНИЙ

Как честен, принце?

 

ХАМЛЕТ

Е, да. Наистина както е тръгнал светът, сега да си честен, значи да си един от десет хиляди.

 

ПОЛОНИЙ

Напълно вярно, принце.

 

ХАМЛЕТ

Защото, щом слънцето плоди червеи в едно умряло псе, то едно късче мърша, добро за целуване… Имате ли дъщеря?

 

ПОЛОНИЙ

Имам, принце.

 

ХАМЛЕТ

Не я оставяйте да се разхожда пол слънцето. Зачатието е благословено, но не за нея. Отваряйте си очите, приятелю!

 

ПОЛОНИЙ (настрани)

Е, какво ще кажете? Прави-струва, все около дъщеря ми! А пък отначало не ме позна. Каза, че съм бил продавач на риба. Здравата е хлътнал, здравата! И аз на младини страдах много от любов. Почти като него. Ще го заговоря отново… Какво четете, господарю?

 

ХАМЛЕТ

Думи, думи, думи.

 

ПОЛОНИЙ

Но за какво се разправя там?

 

ХАМЛЕТ

Кой с кого да се разправя?

 

ПОЛОНИЙ

Искам да кажа: какво им е съдържанието?

 

ХАМЛЕТ

Клевети, господине. Този безобразен сатирик, разправя, че на старците брадите били сиви, а лицата — сбръчкани, че от очите им се изцеждал сливов клей и китова амбра^[1] и че притежавали в голямо количество отсъствие на разсъдък, придружено от силно развита слабост на кълките. Все неща, господине, в които аз съм напълно и всячески убеден, но които според мене не е прилично да се печатат. Защото и вие, уважаеми, някой ден ще станете стар като мене, ако можете да се движите назад по рачешки.

 

ПОЛОНИЙ (настрани)

Че е лудост — лудост е, но има система в нея!… Тук духа, принце. Искате ли да отидете по на закрито?

 

ХАМЛЕТ

Да, в гроба.

 

ПОЛОНИЙ

Там наистина е закътано. (Настрани.) Колко на място са понякога отговорите му! При лудостта често се срещат такива находки, каквито рядко биват раждани от здравия ум. Ще го оставя и още сега ще помисля как да уредя срещата между него и дъщеря ми… Почтени принце, разрешете ми да си взема сбогом от вас.

 

ХАМЛЕТ

Вземете си го, моля ви! От нищо друго не бих се лишил тъй охотно. Освен от живота си, освен от живота си.

 

ПОЛОНИЙ

Сбогом, принце

 

ХАМЛЕТ

Тези досадни стари глупци!

 

ПОЛОНИЙ

Принц Хамлет ли търсите? Ей го там.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Благодарим ви, уважаеми господине.

 

ГИЛДЕНСТЕРН

Почтени господарю!

 

РОЗЕНКРАНЦ

Любезни господарю!

 

ХАМЛЕТ

Ха, Гилденстерн! Я, кой бил! Розенкранц! Приятели от детство, как живеем?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Обикновено. Като простосмъртни.

 

ГИЛДЕНСТЕРН

За щастие, умерено щастливи.

Не може да се каже, че сме чак

пискюл на шапчицата на Фортуна^[2].

 

ХАМЛЕТ

Но не сте и подметка на обувката й?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Не сме и това.

 

ХАМЛЕТ

Тогава се навъртате нейде около талията й, а? Или към средата на нейната благосклонност?

 

ГИЛДЕНСТЕРН

Да, близко сме до мишената й.

 

ХАМЛЕТ

И мишкувате там и двамата? Ами да, тази богиня на щастието е една мръсна блудница!… Какво ново?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Нищо ново, господарю. Само това, че светът е станал честен.

 

ХАМЛЕТ

Тогава наближава Второто пришествие! Но новината ви не е вярна. Позволете да ви поразпитам по-подробно. С какво, драги мои приятели, сте разгневили толкоз тази ваша Фортуна, та ви е пратила тук в затвора?

 

ГИЛДЕНСТЕРН

Как в затвора, господарю?

 

ХАМЛЕТ

Дания е затвор.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Тогава е затвор и целият свят.

 

ХАМЛЕТ

И то образцов, с безброй килии, клетки, ями. Дания е една от най-лошите.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Ние не мислим така, господарю.

 

ХАМЛЕТ

Тогава тя за вас не е затвор, защото няма нищо, добро или лошо, което да не е направено такова от нашето мислене. За мен Дания е затвор.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Тогава честолюбието ви я прави такава. Тя е твърде тясна за духа ви.

 

ХАМЛЕТ

О, боже, аз бих могъл да седя затворен в орехова черупка и пак да се чувствувам владетел на безкрайни простори! Ако нямах лоши сънища!

 

ГИЛДЕНСТЕРН

Които сънища са именно честолюбието ви, защото честолюбецът е човек, чиято същина е само сянката от един сън.

 

ХАМЛЕТ

Самият сън е вече сянка.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Именно. И за мен честолюбието е нещо толкоз въздушно и празно, че е само сянка от сянка.

 

ХАМЛЕТ

Тогава просяците са хора от плът и кръв, а пък монарсите и прославените герои — само техни разтегнати сенки. Но нека идем при другите придворни. Защото, честна дума, аз не съм способен да разсъждавам.

 

ДВАМАТА

Приемете услугите ни, господарю!

 

ХАМЛЕТ

По никакъв начин! Не искам да ви приравня със своите служители, защото, честно казано, съм обслужван отвратително. Но за да останем в утъпкания път път на приятелството, кажете: какво ви е довело в Елсинор?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Желанието да ви навестим, господарю. Нищо друго.

 

ХАМЛЕТ

Какъвто съм бедняк, беден съм и откъм признателност. Но благодаря ви, скъпи приятели, при все че май ви плащам за стотинка-две благодарност в повече. Не са ли пратили да ви извикат? По собствен почин ли сте дошли? Сами ли се сетихте? А? Хайде, хайде! Да си говорим откровено! Казвайте, казвайте!

 

ГИЛДЕНСТЕРН

Какво да казваме, господарю?

 

ХАМЛЕТ

Каквото щете, но без извъртане! Пратили са да ви викат — виждам в погледите ви едно признанийце, което неопитната ви срамежливост не може да прикрие. Зная: добрите крал и кралица са пратили да ви извикат.

 

РОЗЕНКРАНЦ

С каква цел, господарю?

 

ХАМЛЕТ

Това вие ще ми кажете. Но заклевам ви в нашето другарство от училище, в съзвучието на младостта ни, в неугасналата обич помежду ни и във всичко, което някой друг, по-красноречив, би прибавил към това, бъдете честни и искрени с мен: извикаха ли ви, или не?

 

РОЗЕНКРАНЦ (настрани, към Гилденстерн)

Какво ще кажете?

 

ХАМЛЕТ (настрани)

Ясно като бял ден!… Хайде, по-бързо, ако ме обичате!

 

ГИЛДЕНСТЕРН

Извикаха ни, господарю.

 

ХАМЛЕТ

А пък аз ще ви кажа защо; и моята догадка ще изпревари вашето признание, тъй че от клетвата за мълчание, която сте дали на краля и кралицата, няма да падне и косъм. Не зная защо, напоследък съм загубил цялата си веселост, зарязал съм напълно телесните упражнения и изобщо съм изпаднал в такова мрачно настроение, че тази прекрасна сграда — земята — ми се вижда гола канара; този опнат над нас прозирен шатър на въздуха — можете ли да си представите? — този дивен свод над главите ни, този величествен покрив, обсипан със златни огньове; всичко това е за мен само едно гадно скупчване на зловонни пари. Човекът! Какво великолепно творение е той! Колко благороден е с разума си; колко безкрайно богат откъм способности, изрази, движения; колко изумително съвършен в действията си; колко приличен на ангел в своята прозорливост; колко подобен на бог! Върховна красота на света! Венец на всички живи твари! И какво е за мен тази квинтесенция на праха? Той не ме радва… И жените също, колкото и да се усмихвате.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Господарю, не съм помислил нищо подобно!

 

ХАМЛЕТ

Тогава защо се засмяхте, като казах: „Той не ме радва“?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Помислих си, че щом човекът не ви радва, кой знае какъв постен прием ще получат от вас актьорите, които настигнахме по пътя. Те идат насам, за да ви предложат услугите си.

 

ХАМЛЕТ

Този, който играе кралете, е добре дошъл — негово величество ще получи своята дан от мен; странствуващият рицар ще може да употреби своите меч и щит, любовникът няма да въздиша безвъзмездно; жлъчният ще бъде оставен да изкара ролята си докрай; смешникът ще разсмива тези, които имат гъдел в дробовете си; а дамата ще може да си казва мисълта без задръжки, защото инак белият стих ще куца. Що за актьори са?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Точно вашите любимци — столичните трагици.

 

ХАМЛЕТ

И защо са тръгнали на обиколка? Постоянният театър им е давал повече слава и печалба.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Мисля, че има някаква забрана поради последните нововъведения.^[3]

 

ХАМЛЕТ

А ползват ли се още със славата, която имаха, когато бях в града? Трупа ли се все така публиката за тях?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Съвсем не, господарю.

 

ХАМЛЕТ

Защо? Да не ся почнали да ръждясват?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Не, господарю, те се стараят както по-рано, но в последно време са се излюпили в столицата едни дечурлига, такива едни ястребчета-голишарчета^[4], които надкрещяват в спора всички и обират общите одобрения. Те сега са на мода и така огракват театрите на простолюдието — те така ги наричат! — че мнозина, носещи шпага на кръста, не смеят да надзърнат в тях, защото се плашат от пачето перо на някой драскач.

 

ХАМЛЕТ

Деца ли? Че кой ги покровителствува? Отде получават заплати? И не си ли мислят, че ще трябва да играят и след като им загрубеят тънките гласчета? После, като пораснат и се превърнат в обикновени актьори — което навярно ще стане, ако не си намерят по-добър занаят, — няма ли да кажат, че техните драматурзи са им навредили, като са ги карали да грачат срещу собственото си бъдеще?

 

РОЗЕНКРАНЦ

То беше голяма врява и от двете страни, а и хората не смятаха за грях да ги насъскват едни срещу други. По едно време никой не си даваше парите за представление, в което поети и актьори не си разменяха по някой в зъбите.

 

ХАМЛЕТ

Как е възможно това?

 

ГИЛДЕНСТЕРН

О, падна голямо изцеждане на мозъци!

 

ХАМЛЕТ

И децата, казвате, са на път да удържат победата?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Да, господарю, дори и над Херкулес, макар той да носи целия глобус на гърба си.^[5]

 

ХАМЛЕТ

Всъщност нищо чудно, щом като моят чичо е крал на Дания и тези, които му се плезеха вчера, докато баща ми беше жив, днес плащат по двайсет, четиридесет, петдесет, сто дуката за портретчето му в миниатюра. Дявол взел го, трябва да има нещо свръхестествено в това! Да можеше науката да се докопа до него!

 

 

ГИЛДЕНСТЕРН

Ето ги актьорите!

 

ХАМЛЕТ

Господа, добре дошли в Елсинор. Да си стиснем ръцете! Хайде! Гостоприемството си има съответните церемонии. Позволете ми да ги изпълня с вас, ето така, за да не би любезността ми към актьорите — която, казвам ви, трябва да проличи ясно — да ви се стори по-топла, отколкото тази към вас. Добре дошли! Но моят чичо-татко и моята стринка-майка много се мамят.

 

ГИЛДЕНСТЕРН

В какво, скъпи господарю?

 

ХАМЛЕТ

Аз съм побъркан само при северо-северозападен вятър, но щом духа откъм юг, различавам сокол от сойка.

 

ПОЛОНИЙ

Здравейте, господа.

 

ХАМЛЕТ

Чувай, Гилденстерн!… И ти също!… Дайте по едно ухо насам. Това голямо кърмаче там още не е излязло от пеленките си.

 

РОЗЕНКРАНЦ

А може би отново си е влязло в тях — нали казват, че старците се вдетинявали.

 

ХАМЛЕТ

Сега ще ви предскажа нещо: ще ми съобщи за актьорите. Внимание!… Прав сте, драги. Наистина понеделник сутрин беше…

 

ПОЛОНИЙ

Почтени принце, имам новина за вас.

 

ХАМЛЕТ

Почтени старче, имам новина за вас. Когато Росций беше актьор в Рим…

 

ПОЛОНИЙ

Пристигнали са актьори, принце.

 

ХАМЛЕТ

Дрън-дрън!

 

ПОЛОНИЙ

Пристигнаха! Аз ги докарах!

 

ХАМЛЕТ

Как? Цяла трупа на едно магаре?

 

ПОЛОНИЙ

Най-добрите актьори на света, отлични за всякакви представления: трагически, комически, исторически, идилически, идилическо-комически, историко-идилически, трагическо-исторически, трагико-мито-историко-идилически, със спазване на трите единства и съвсем свободни. За тях нито Сенека^[6] може да бъде твърде тежък, нито Плавт^[7] — прекалено лек. Отлични са и когато ги лови законът за словото, и когато могат да си отпуснат езика. Нямат равни на себе си, казвам ви!

 

ХАМЛЕТ

О, Йефтай^[8], съдниче Израилев, какво съкровище имаш!

 

ПОЛОНИЙ

Какво съкровища, принце?

 

ХАМЛЕТ

Как какво?

„Щерка имаше Йефтай,

любеше я той безкрай…“

 

ПОЛОНИЙ (настрани)

Пак за дъщеря ми!

 

ХАМЛЕТ

Не е ли така, стари Йефтай?

 

ПОЛОНИЙ

Ако на мен викате Йефтай, аз наистина имам дъщеря и много я обичам.

 

ХАМЛЕТ

Не, не следва това.

 

ПОЛОНИЙ

А какво следва, принце?

 

ХАМЛЕТ

Ами това:

„… ала господ — пожела

и съдба я стигна зла…“

И после:

„… стана с нея туй, което

често става под небето…“

Останалото ще трябва да си го потърсите сам в първата строфа на тази благочестива песничка, защото ето, идват тези, които по занаят скъсяват времето на хората.

Добре дошли, добре дошли, драги мои! Заповядайте всички! Радвам се, че изглеждаш добре, друже! Здравейте, приятели! Я гледай каква брада си пуснал, откак те видях за последен път! Да не е нарочно, за да ми се надсмиваш скришом зад нея тук в моята Дания? О, драга ми госпожице^[9] и повелителко, кълна се в света Богородица, че сте се извисили до нейното небе с цял венециански ток! Дано златното ви гласче не е вече пропукано като невалидна монета. Приятели, всички сте добре дошли! Да започваме! Веднага, като френски соколари, пускаме по първото пиле, което се мерне! Един монолог веднага! Хайде, покажете си изкуството! Един монолог с повечко патос!

 

ПЪРВИ АКТЬОР

Кой например, благородни господарю?

 

ХАМЛЕТ

Веднъж те чух, изпълняваше един, който май не беше още игран на сцена или ако е бил, то най-много един-два пъти, защото пиесата не би се харесала на широката публика — беше като чер хайвер за простака; но чудесна драма според мен и според други по-добри познавачи: сглобката на сцените й беше много добра и всичко беше построено с простота и майсторство. Помня, някой казваше, че й липсвали соленички подправки, за да бъдела по-апетитна, а също и някои ефекти, които да приповдигнат стила й, но прибави, че според него този начин за писане бил чиста работа: толкова солиден, колкото и лек; и много повече истински хубав, отколкото само изящен. Особено ми хареса едно място. Там, където Еней^[10] разказва на Дидо-на за войната и именно за смъртта на Приам^[11]. Ако не се лъжа, почваше така… чакай, чакай… „Суровий Пир^[12] като Хиркански^[13] тигър…“ Не, не беше така. Но почваше с Пир.

„Суровий Пир, чиито щит и броня

по цвят напомняха нощта в червото

на коня, що измами Илион^[14],

сменил бе сякаш бойната си багра

от черна в пурпурна. Потънал цял

в кръвта на старци майки и дечица,

запекла се от жара на стените,

огряващи със грозна светлина

смъртта на своя цар, сред плам и чад,

с очи, досущ като рубини адски,

синът Ахилов диреше навсякъде

столетния Приам…“

Карай нататък!

 

ПОЛОНИЙ

Бога ми, принце, отлично рецитирахте. С чиста дикция и правилно разбиране.

 

ПЪРВИ АКТЬОР

„… И ей го там

в неравен бой с ахейци. Вехтий меч

на плочите издрънква, непокорен

на слабата десница. Пир замахва,

но не сполучва — острието само

край власите на стареца просъсква,

но толкоз силно, че от този съсък

той губи свяст. И сякаш чула, Троя

накланя кули пламнали и рухва

с ужасен трясък, който поразява

слуха на Пир. И — чудо! — мечът, вдигнат

над снежната Приамова глава,

остава тъй — мъстителят замръзва,

изписан сякаш на завеса, спрял се

във безразличие.

Но както често случва се пред буря

да млъква всичко, вятърът да стихва,

в небето облаците да застиват,

да е замряла цялата земя,

и изведнъж невероятен трясък

да раздере простора — тъй и Пир,

от свойто вцепенение събуден,

избухна с двойна ярост. И едва ли

стоварял се е млатът на циклопа^[15]

по щита Марсов със такава сила,

с каквато Пир стовари своя меч върху Приама!

О, блуднице Фортуно! Богове,

вземете колелото й^[16] и всичко —

дъги, наплати, спици — натрошете

на късчета, а облата главина

по склона олимпийски търколете

във преизподнята!"

 

ПОЛОНИЙ

Много е дълго.

 

ХАМЛЕТ

Ще го пратим на бръснаря заедно с брадата ти да ги поокастри и двете… Моля те продължавай! На негова милост дай му шутовски танци или някоя солена шега, инак захърква. Продължавай! Това за Хекуба^[17].

 

ПЪРВИ АКТЬОР

„О, кой видял царицата плачевна…“

 

ХАМЛЕТ

„Царицата плачевна“?

 

ПОЛОНИЙ

Много е добре. „Царицата плачевна“ — добре е.

 

ПЪРВИ АКТЬОР

„… насам-натам да тича босонога

и да гаси жарта с обилни сълзи,

покрила с дрипел царствена глава,

що вчера диадема бе красила,

и в уплаха си скрила със постилка

съсухрений си многораждал скут,

кой туй видял, с език, от злъч отровен,

не би издал присъда за жестокост

срещу Фортуна? О, ако Олимп

би бил свидетел на мига страхотен,

когато зърна тя, в игра злорада,

да кълца Пир Приамовия труп,

ужасният й вой би просълзил

очите на небето, би покъртил

безстрастните му жители!…“

 

ПОЛОНИЙ

Вижте го, той смени цвета си! И очите му плуват в сълзи! Стига толкоз!

 

ХАМЛЕТ

Добре. Друг път ще ми кажеш останалото… Уважаеми, погрижете се за цялата трупа да бъде удобно настанена. Чухте ли ме? Да се отнасяте с тях добре, защото те са конспектът на времето ни, неговият летопис в съкратено издание. По-добре за вас ще е да ви лепнат следсмъртно лоша епитафия на паметника, отколкото да са ви хвърлили приживе добра подигравка от сцената.

 

ПОЛОНИЙ

Ще се отнеса към тях според заслугите им, принце.

 

ХАМЛЕТ

Господи, помилуй! По-щедро, по-щедро, човече! Ако се отнасяме с всекиго според заслугите му, кой ще отърве камшика? Отнесете се с тях според собствените си чест и благородство! Колкото е по-малка тяхната заслуга, толкоз по-голямо ще е вашето великодушие. Отведете ги!

 

ПОЛОНИЙ

Елате, господа!

 

ХАМЛЕТ

Вървете с него, приятели! Утре ще гледаме представление

Чувай, стари приятелю, можете ли да изиграете „Убийството на Гонзаго“?

 

ПЪРВИ АКТЬОР

Да, господарю.

 

ХАМЛЕТ

Ще го покажем утре вечер. А ако потрябва да допиша десетина-петнайсет стиха и да ги вмъкнем в текста, ще можете ли да ги заучите дотогава?

 

ПЪРВИ АКТЬОР

Да, господарю.

 

ХАМЛЕТ

Отлично! Последвайте този господин и внимавайте — не му се подигравайте прекалено!

Добри приятели, оставям ви до довечера. Добре дошли в Елсинор.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Благодарим, господарю.

 

ХАМЛЕТ

Така. Добър ви път! Най-сетне сам!

Какъв съм аз подлец и жалък раб!

Нима не е чудовищно, че този

актьор в една измислица, в една

игра на мнима страст успява тъй

да подчини душата си на свойто

самовнушение, че тук пред мене

ликът му побеля и всяко нещо —

сълзите в погледа, плачът в гласа,

чертите, сгърчени в ужасен израз,

движенията, всичко — бе напълно

във съответствие с това, в което

се бе вживял! И за какво? За нищо.

Зарад Хекуба!

Каква му е Хекуба, той на нея

какъв и е, та тъй реве? Какво

би сторил, ако имаше дълбока

причина да се мъчи, като тази,

която имам аз? Той би удавил

във сълзи сцената и би потресъл

с ужасна реч ухото на тълпата,

той би влудил виновния, изпълнил

невинния със ужас, хвърлил в смут

незнаещия! Да, очи, уши

той щеше да смрачи и заглуши!

А аз,

един поплювко, мухльо, се развявам

като мечтател, глух към своя дълг,

и не обелвам зъб, не, не дори

когато един крал е бил лишен

тъй подло от имот и от живот!

Дали не съм страхливец? Хайде, хора,

кой иска да ме нарече „негодник“

и да ми пукне тиквата на кръст?

В лицето ми да духне снопче косми,

отскубнато от моята брада?

Да ме ощипе за носа? Насила

да ми натика титлата „лъжец“

във дън гръцмуля? Кой ще го направи?

По дяволите! Ще го понеса!

Аз имам дробче колкото на гълъб^[18]

и жлъчка, бедна, за да вгорчиви

обидата във мен, защото инак

със мършата на този негодяй

да съм нахранил всички лешояди

на Дания! Ах, подъл, кървав, сластен,

покварен, долен, мръсен, гнъсен урод!

О, мъст!

Ама какво магаре съм! Брей смелост!

Родителят ми дивен е убит,

а аз, синът, когото с вик зоват

към мъст небе и пъкъл, се лигавя

като сълзлива уличница, кряскам

като пияна курва! Пфу, позор!

Не те е срам! На работа, мой ум!

Хм!

Дочувал съм, че хора с черна съвест,

присъствувайки на някаква пиеса,

понякога тъй бивали смутени

от майсторството й, че там, на място,

признавали престъпното си дело.

Злодейството, макар и безезично,

умее да говори. Ще накарам

таз трупа да представи сцена, сходна

с коварното убийство на баща ми,

пред моя чичо. И ще го следя,

ще бръкна в раната му — ако трепне,

ще знам какво да правя. Не е чудно

духът да е от пъкъла изпратен!

Лукавият умее да приема

примамлив лик и може би използува

това, че съм нездрав и меланхолен —

а той е мощен тъкмо при такива, —

за да ме вкара в грях. Аз искам друг,

по-силен довод. Сцената! Със нея

ще впримча аз душата на злодея!