Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите трагедии (1)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Hamlet, Prince of Denmark, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 90 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (10 декември 2007 г.)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Хамлет

Издателство „Отечество“, 1985

Валери Петров, преводач

Под редакцията на проф. Марко Минков

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекции от Диан Жон
  3. — Корекция

Трета сцена

Стая в дома на Полоний.

Влизат Лаерт и Офелия.

 

ЛАЕРТ

Нещата ми качени са. При всеки

приятел-кораб и помощник-вятър

не спи, сестрице, а ми пращай вести

за себе си!

 

ОФЕЛИЯ

                        Бъди спокоен, братко!

 

ЛАЕРТ

За Хамлет и за дребните му знаци

на благосклонност, считай ги, сестрице

игра, прищявка, ранна теменужка,

поникнала сред пролетния мъх

на младостта му — чар и дъх за миг,

и толкоз.

 

ОФЕЛИЯ

                Само толкоз?

 

ЛАЕРТ

                                Ти за толкоз

ги вземай сестро! Ний растем не само

във плът и мишци — както се изгражда

телесният ни храм, така израства

и вътрешната служба на духа,

и разума ни. Може би сега

той люби те, без низост и измама

невинния му натиск да петнят,

но сана му претеглила, ти, сестро,

помни със страх, че неговата воля

не му принадлежи, защото той е

подвластен сам на своя произход.

Не е той кой да е, та да отрязва

сам пая си; от неговия избор

зависят силата и здравината

на цялата държава и понеже

е тъй, като избира, той е длъжен

да се придържа строго към гласа

и волята на тялото, чиято

глава е. Затова, ако ти прави

признания, на твоя ум подхожда

да вярваш в тях, доколкото той може

да ги осъществи, което значи,

доколкото в съгласие е с него

гласът на Дания. Мисли си, сестро,

каква шега ще понесе честта ти,

ако, ухо на песните му дала,

отключиш под несдържния му натиск

сърцето си наивно и със него

ковчежето на своето моминство!

Офелио, сестрице, слушай брат си,

дръж в своя тил моминските си чувства,

далече от обстрела на страстта!

Най-строгата девойка е в опасност,

щом чара си разкрива под луната.

Самата добродетел често гине

окаляна. А червеят прояжда

дечицата на пролетта най-често,

докато още в пъпката са скрити,

и най са страшни листните зарази

във младата роса на утринта.

Затуй, сестрице, моля те, внимавай,

далече от съблазън бой се пак

самата наша младост ни е враг!

 

ОФЕЛИЯ

Добрия ти съвет ще взема, братко,

за строг пазач на своето сърце,

ала недей като греховен пастир

на мен да сочиш трудната и стръмна

пътечка към небето, а пък сам

с безсрамието на заклет развратник

да газиш в лекия, разцъфнал друм

на наслажденията, без да помниш

за свойта проповед!

 

ЛАЕРТ

                                Не бой се, сестро!

Влиза Полоний.

Но татко иде. Двоен благослов

е двойна радост… Случай се усмихва

за втори път да се простим със вас.

 

ПОЛОНИЙ

Ти още тук? Върви, върви, Лаерте!

Попътен вятър мачтите е яхнал

и всички тебе чакат! Приеми

благословията ми и вдълбай

в ума си тези няколко съвета:

не давай глас на зрелите си мисли,

а на незрелите не давай ход.

Естествено се дръж, но не простей!

В сърцето си със скоби от стомана

приятеля изпитан приковавай,

но дланите недей да си протриваш

от ръкостискания с още голи,

недоизлюпили се запознанства.

Страни от свадите, но влязъл в тях,

тъй действай, че противникът ти после

от тебе да страни. Удостоявай

със слух мнозина, но малцина — с глас.

Във мненията чужди се заслушвай,

а своето за себе си пази.

За дрехите пари недей да жалиш,

обличай се богато, но със вкус —

човекът си личи от облеклото

а знатните французи в тази област

са най-изискани и на̀й изискват.

Недей да даваш и да взимаш взаем,

защото, който дава, често губи

пари и дружба, а пък, който взима,

се учи на разхита. И най-важно:

бъди на себе си във всичко верен

и както ден след нощ от туй ще следва,

че няма никога да се окажеш

неверен и към другите. Върви!

На добър час! Помни какво ти казах!

 

ЛАЕРТ

Почтително си взимам сбогом, татко!

 

ПОЛОНИЙ

И време е. Слугите те очакват.

 

ЛАЕРТ

Прощавай, сестро! Заключи в ума си

съвета ми!

 

ОФЕЛИЯ

                        Той вече е заключен

и ти ще отнесеш ключа му.

 

ЛАЕРТ

                                        Сбогом!

 

Излиза

 

ПОЛОНИЙ

Какво ти каза брат ти, дъще моя?

 

ОФЕЛИЯ

За принца нещо, господарю мой.

 

ПОЛОНИЙ

И много правилно! До мен достигна,

че напоследък принцът ти отделял

премного частно време и че ти

си му отвръщала със щедър прием.

Ако това е тъй — а точно тъй

ми бе предадено, и при това

като предупреждение. — аз чувствувам,

че май не ти е ясно какво искат

от тебе твойта чест и мойто име.

Догде сте стигнали? И само правда!

 

ОФЕЛИЯ

О, господарю мой, от него аз

получих напоследък многобройни

прояви на привързаност.

 

ПОЛОНИЙ

                                Какво?

Привързаност? Ха! Дрънкаш празни думи

като дете, което не познава

опасността! И ти му вярваш, значи,

на тези — как нарече ги — прояви?

 

ОФЕЛИЯ

Не знам какво да мисля, господарю.

 

ПОЛОНИЙ

Щом ти не знаеш, аз ще те науча:

мисли, че грош не струват всички тези

прояви и привързаности! Ум

попривържи, Офелио, че инак —

за да завършим фразата в духа

на тази духовитост — току-виж,

привързал ми едно хлапе на скута!

 

ОФЕЛИЯ

Но, господарю, чувствата си принцът

изливаше във най-почтена форма!

 

ПОЛОНИЙ

Да, точно: външна форма! Хайде, хайде!

 

ОФЕЛИЯ

И думите си, господарю, той

подкрепяше с безбройни свети клетви!

 

ПОЛОНИЙ

Да, мрежи за гугутки! Ха, да помним

как щедро, щом кръвта кипи, душата

във заем дава клетви на езика!

Недей за огън взима, дъще моя,

тез мълнии, които заслепяват,

ала не топлят и угасват в миг,

едва изказани! От днес нататък

дарявай по-скъпернически свойто

девическо присъствие! Цени

съгласието си над всяка първа

покана за беседа! А за принца

помни едно: че той е твърде млад;

и друго: че отпусната е нему

по-дълга връв, отколкото на теб.

И тъй, не слушай клетвите му, дъще —

не са те, както външно се представят,

защитници на каузи почтени,

а ходатаи на сластолюбиви

попълзновения, които лъхат

с лъха тамянен на светите връзки,

та лесно да подлъгват. Значи, ясно?

От днес не бих желал да губиш време

за празни приказки със принца Хамлет.

Това е заповед. Сега върви си!

 

ОФЕЛИЯ

Ще бъде волята ви, господарю!

 

Излизат