Уилям Шекспир
Хамлет ^[0] (20)

Първа сцена

 

ПЪРВИ ГРОБАР

А бива ли да бъде погребана по християнски, като желателно си е търсила смъртта?

 

ВТОРИ ГРОБАР

Казано е — значи, бива. Затова копай и много недей да знаеш! Кралски следовател е заседавал на нея и е заключил: християнско погребение.

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Е, как може? Освен да се е удавила при самозащита.

 

ВТОРИ ГРОБАР

Сигур, щом е тъй наредено.

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Трябва да е било „se offenendo“, не може иначе. Защото всичко е в туй: ако аз се удавя желателно, значи, съм извършил деянието, а пък всяко деяние има три аспекта: извършване, сторване и направяне. Сиреч удавила се е желателно.

 

ВТОРИ ГРОБАР

Ама чувай, приятелю гробарю…

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Не ме прекъсвай! Тука е водата — така! Тука е човекът — а така! Сега ако този човек отиде към тая вода и се удави в нея, после — каквото ще да казва — това е, сам е отишъл. Запиши си го! Така. Но ако водата тръгне към него и го удави, значи, не се е удавил сам. Сиреч, който не е виновен за смъртта си, той не си е съкратил живота.

 

ВТОРИ ГРОБАР

А по закона така ли е?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Така е я! По следователския закон.

 

ВТОРИ ГРОБАР

Искаш ли да ти кажа нещо? Ако тая не беше от благородниците, нямаше да я погребват по християнски.

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Взе ми го от устата. Не е право, дето големците имат предимство да се давят или бесят, а пък техните братя-християни — не. Подай лопатата. А пък ако е въпрос за благородство, най-старият род е на градинарите, ковачите и гробарите. Ние водим занаята си от Адама.

 

ВТОРИ ГРОБАР

Че той благородник ли е бил?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Той е бил първият, който е имал родословно дърво.

 

ВТОРИ ГРОБАР

Ами, имал!

 

ПЪРВИ ГРОБАР

А бе ти езичник ли си? Светото писание не си ли чел? Онова дърво с ябълката ако го е нямало, какъв род щеше да се получи? Значи, е било родословно дърво. А пък Адам е работил земята като нас. И ще те питам още нещо. Ако не ми отговориш, казвай си молитвата!…

 

ВТОРИ ГРОБАР

Питай!

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Кой строи по-здраво от зидаря, корабния майстор и дърводелеца?

 

ВТОРИ ГРОБАР

Тоя, дето дига бесилките, защото неговата постройка надживява хиляди наематели.

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Добре го рече тоя път. Бесилката е добра. Но за кого е добра тя? За тези, дето вършат грях. А ти извърши грях, защото рече, че бесилката е по-здрава от черквата. Сиреч ти си добър за нея. Казвай друго!

 

ВТОРИ ГРОБАР

Кой строи по-здраво от зидаря, корабния майстор и

дърводелеца?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Да, кажи ми това и разпрягай!

 

ВТОРИ ГРОБАР

Ще ти го кажа като нищо!

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Е, хайде, казвай!

 

ВТОРИ ГРОБАР

Не мога, дявол да го вземе!

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Хайде, стига си си напъвал мозъка! Бавно магаре и с бой не бърза. Друг път, ако някой те запита туй, дето аз те питам, ти му кажи: „Гробарят“. Защото къщите, дето той ги строи, траят до второто пришествие. Сега бягай до Йохен^[1] и ми донеси половница пиво.

 

„На младини с моми, с моми

си поживях добре

и казвах си: — «Ами! Ами!» —

щом чувах, че се мре.“

 

ХАМЛЕТ

Този приятел не си ли дава сметка за работата, която върши? Гроб копае, а пее!

 

ХОРАЦИО

Навикът му е притъпил чувството.

 

ХАМЛЕТ

Така е. Ръката, която няма спинове, е най-чувствителна.

 

ПЪРВИ ГРОБАР (пее)

„Но Дъртата със стръв, със стръв

преряза моя дял

и сякаш че такъв, такъв

човек не е живял!“

 

ХАМЛЕТ

Този череп е имал някога език и също е можел да пее. А как само го запокити, разбойникът му! Сякаш е челюстта на Каин — първоубиеца. Това може да е тиквата на някой политик, който е мислил, че ще надхитри бога, а сега, ей го, този простак е надхитрил него. Не е ли тъй, Хорацио?

 

ХОРАЦИО

Тъй е, принце.

 

ХАМЛЕТ

Или на някой придворен, който е казвал: „Добро утро, ваша милост! Как се чувствувате, ваша светлост?“ Или на уважаемия еди-кой си, който е хвалил коня на още по-уважаемия еди-кого си, за да си го изпроси. Не е ли тъй?

 

ХОРАЦИО

Може да бъде тъй, принце.

 

ХАМЛЕТ

Може като нищо! А сега е под ведомството на негово благородие Червея, оголен и цапардосан от гробарската лопата. Това е превращение, в което си заслужава човек да вникне по-дълбоко. Нима отглеждането на този приятел е струвало толкоз малко, че сега да го бива само да играем на кегли с него? Моите собствени кости ме заболяват при тази мисъл.

 

ПЪРВИ ГРОБАР (пее)

„Гробарю стар, копай, копай

за чужд и за съсед

и бързай, че комай, комай

е близо твоя ред!“

 

ХАМЛЕТ

Още един. Защо да не е това пък черепът на някой правник? Къде са тогава неговите извъртания и отводи, неговите аргументи и прецеденти, неговите тълкувания и основания? Защо търпи този грубиян да го налага по темето с калната си лопата, а не го подведе под отговорност за нанасяне на телесна повреда? Хм. Или може би той е бил на времето си хищен закупвач на земи, който е трупал ипотеки, давности, изтекли срокове, гаранционни документи, изпълнителни актове. И какво? Това ли е срокът на сроковете му, това ли е изпълнението на всичките му изпълнителни, да види тиквата си изпълнена със земята, за която толкоз е ламтял? Нищо повече ли не са могли да му гарантират всичките гаранции — двойни и тройни — освен тази нищожна площ колкото два разгърнати договора. Само крепостните му актове не могат да се поберат в такава тясна дупка, няма ли за самия владелец да има поне още малко земя, колкото да си завре кокалите в нея?

 

ХОРАЦИО

Нито педя повече, принце.

 

ХАМЛЕТ

Пергаментите не ги ли правеха от овча кожа?

 

ХОРАЦИО

Да, принце, или от телешка.

 

ХАМЛЕТ

Овци и телета са тези, които дирят сигурност в такива изписани кожи. Ще го заприказвам този веселяк… Чий е този гроб, драги?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Мой, господине.

„… и бързай, че комай, комай

е близо твоя ред!“

 

ХАМЛЕТ

Сигурно ще е твой, щом лежиш вече вътре в него.

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Вие, господине, лъжете вън от него, че аз лежа вътре в него. Но макар да не лежа вътре в него, то й си е мой, защото аз съм го изкопал.

 

ХАМЛЕТ

Ти си изкопал тоя, защото не си се докопал до своя. Но гробовете са за мъртвите, не за живите. И затова жива лъжа е, че гробът е твой.

 

ПЪРВИ ГРОБАР

И тя живо ще отскочи от мен към теб, господине, защото…

 

ХАМЛЕТ

Добре, добре! За кого копаеш този гроб?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Не е „за кого“, господине.

 

ХАМЛЕТ

За коя тогава?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

И „за коя“ не е.

 

ХАМЛЕТ

Че за какво го копаеш тогаз?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Виж „за какво“ е добре. Копая го за нещо, което е било преди жена, но е умряла, бог да я прости!

 

ХАМЛЕТ

Гледай го, хитреца, как държи на точността! Човек трябва да си мери думите с него, иначе ще ни съсипе от двусмислици. От три години, Хорацио, наблюдавам колко изтънчени са станали времената. Селякът вече така е застигнал придворния, че току му настъпва слиновете по петите… От колко време си гробар?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Ами че от оная година, господине, когато покойният ни крал Хамлет надви Фортинбрас, оня норвежкия.

 

ХАМЛЕТ

А кога беше то?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Че как да не го знаете! Всеки глупак го знае. Това беше точно в деня, когато се роди младият Хамлет^[2], тоя, дето се побърка и го пратиха в Англия.

 

ХАМЛЕТ

А, да! А защо го пратиха в Англия.

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Ами че защото му хлопаше дъската. Пратиха го да се оправи, ама и да не се оправи, там не е страшно.

 

ХАМЛЕТ

Че защо?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Ами защото няма да личи. Те в Англия всички са смахнати като него.

 

ХАМЛЕТ

А той защо се е смахнал?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Вследствие особена причина, казват.

 

ХАМЛЕТ

Каква особена?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Ами такава — че мръднал.

 

ХАМЛЕТ

Но на каква почва?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

На датска, на каква! На тази, дето вече трийсет години я копая. Аз от ей толчав съм си гробар.

 

ХАМЛЕТ

Колко време трябва да пролежи човек в земята, докато изгние?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

То ако не е загнил предсмъртно — че напоследък ни докарват едни само циреи от оная, едва изтрайват да ги заровим! — но иначе ако не е, може да ти изтрае едно осем-девет годинки. Кожар ако е, изтрайва и десет, че и отгоре!

 

ХАМЛЕТ

А защо той повече?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Защото кожата му на него е така ощавена от занаята му, че не пропуска водата, а — това да си го знаеш, господине — когато умреш, от тази пуста вода най-много ще ти се разложи кучето тяло!… Ето, тоя череп е лежал двайсет и три години.

 

ХАМЛЕТ

Чий е бил?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

На един кучи син, голям обесник беше! Познайте на кого е!

 

ХАМЛЕТ

Не мога.

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Чумата да го тръшне, шегобиеца му смахнат! Веднъж ми изля цяла бутилка рейнско на главата. Този череп, дето го гледаш, ваша милост, беше на Йорик, кралския шут.

 

ХАМЛЕТ

Този?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Точно той.

 

ХАМЛЕТ

Дай да го видя. (Взема черепа.) Бедни ми, Йорик! Аз го познавах, Хорацио. Беше човек с неизчерпаема духовитост, с блестяща фантазия! Колко пъти ме е носил на гърба си! А сега какво отвращение извиква в мен! Чак ми се повдига! Тука са били устните, които съм целувал хиляди пъти. Къде са твоите шеги сега? Твоите премятания, твоите песни? Къде са твоите мълнии от остроумие, които караха цялата трапеза да избухва в смях? Не ти ли е останала нито една от тях, колкото да се ухилиш на това, как си се ухилил? Добре си увесил челюст, приятелю! Хайде, изтичай до спалнята на прекрасната дама и й кажи, че ако ще да си слага и цял пръст белило, пак накрая ще стане като тебе. Разсмей я с това, ако можеш… Хорацио, кажи ми едно нещо.

 

ХОРАЦИО

Какво, принце?

 

ХАМЛЕТ

Как мислиш, дали Александър Велики е изглеждал така в пръстта?

 

ХОРАЦИО

Без разлика, принце.

 

ХАМЛЕТ

И така е смърдял? Пфу!

 

ХОРАЦИО

Точно така, принце.

 

ХАМЛЕТ

До каква долна служба можем да паднем, Хорацио! Защо да не проследим мислено царствения прах на Александър, докато го видим как запушва дупката на някоя бъчва?

 

ХОРАЦИО

Би било малко изкуствено, принце.

 

ХАМЛЕТ

Никак, честна дума! Трябва само без предубеждения да се следва пътят на вероятностите. Ето така: Александър умира. Александър е погребан. Александър се превръща в прах. Прахът е земя. От земята правим замазка. Защо сега с тази замазка, в която Александър Велики се е превърнал, да не можем да затулим една бъчва с пиво. Или да замажем един зид.

„От вятър може би ни пази зиме

тоз, който нявга Цезар бе на име;

пред него в ужас тръпнеше земята —

сега затулва дупка във стената.“

Но тихо! Стой! Кой там пристига? Кралят.

Кралицата. Придворните. Кого ли

погребват? С тъй сакато опело?

Това е знак, че клетникът, отчаян,

живота си самичък е отнел.

Изглежда, знатен. Скрий се да ги видим!

 

ЛАЕРТ

А другите обреди?

 

ХАМЛЕТ

                        Този там

е младият Лаерт. Добро момче.

 

ЛАЕРТ

А другите обреди?

 

СВЕЩЕНИКЪТ

                        Опелото

бе разширено, докъдето можем.

При тъй неясна смърт, ако редът ни

не беше изменен от висша воля,

до праведния съд тя би лежала

в неосветена пръст и вместо химни

чирепи, камъни и тръне щяха

с проклятия към нея да хвърчат.

А ней бе разрешен венец девичи,

саван в цветя и погребален звън.

 

ЛАЕРТ

И толкоз?

 

СВЕЩЕНИКЪТ

                Толкоз. Бихме осквернили

свещения обред, ако изпеем

за нея „Упокой“ като за всички,

починали във мир.

 

ЛАЕРТ

                        Тогава нека

лежи в пръстта и росни теменужки

от чистото й тяло да поникнат!

Но знай от мен, духовнико бездушен,

че моята сестра ще стане ангел,

а ти ще виеш в пъкъла!

 

ХАМЛЕТ

                                Какво?

Красивата Офелия?

 

КРАЛИЦАТА (хвърля цветя)

Цветя за цветето! Прощавай, мила!

Аз виждах в теб жена за моя Хамлет

и готвех се с цветя да украся

леглото ви, не хладния ти гроб.

 

ЛАЕРТ

О, тройно зло, десетократно тройно

се струпай над проклетата глава

на оня, който със злодейско дело

лиши я от сияйния й разум!

Недейте я засипва! Още миг!

Да я прегърна за последен път!

Сега затрупайте ни, жив и мъртва,

дорде пръстта надхвърли Пелион^[3]

и вдигне се над облачния лоб

на древния Олимп.

 

ХАМЛЕТ (излиза напред)

                        А кой е този,

чието отчаяние безмерно

достига светилата на небето

и те като слушатели се спират

омаяни? Туй аз съм — Хамлет Датски!

 

ЛАЕРТ

Душата ти да грабне сатаната!

 

ХАМЛЕТ

Не е добра молитвата ти! Махай

ръцете си от гърлото ми! Знай, че

макар и да не съм свадлив, във мене

тук вътре има нещичко опасно,

което те съветвам да избягваш!

Ръцете долу!

 

КРАЛЯТ

                Да се разтърват!

 

КРАЛИЦАТА

О, Хамлет! Хамлет!

 

ВСИЧКИ

                        Господа!

 

ХОРАЦИО

                                Недейте!

Спокойно, принце!

 

ХАМЛЕТ

Аз по тоз въпрос

ще се разправям с него, докогато

склопя очи!

 

КРАЛИЦАТА

                По кой въпрос, о, синко?

 

ХАМЛЕТ

Обичах аз Офелия. Ако

четирсет хиляди рождени братя

сберяха обичта си, пак не биха

я изравнили с моята! Кажи

какво ще сториш ти от скръб по нея?

 

КРАЛЯТ

Лаерте, той е луд!

 

КРАЛИЦАТА

                        Търпете го, за бога!

 

                        ХАМЛЕТ

По дявола, кажи, какво ще сториш?

Ще стенеш? Ще гладуваш? Ще се биеш?

Ще късаш дрехи и оцет ще пиеш?

Ще плачеш? Крокодили ще ядеш?

И аз ще го направя. Идваш тук

да цивриш! Да ме предизвикваш с туй,

че си готов да скачаш във гробове!

Ако заровят теб, и аз готов съм!

И щом със планини ще се хвалотрим,

то нека върху нас насилват пръст,

дорде могилата опърли теме

от огъня на пламенната зона^[4]

и стори планината Оса^[5] дребна

като брадавица! Щом искаш, можем

и ний да сме устати!

 

КРАЛИЦАТА

                        Туй е пристъп,

но той не трае дълго. Подир малко

мълчанието като гълъбица,

излюпила златистата си челяд,

над челото му ще сведе спокойно

крилата си.

 

ХАМЛЕТ

                Лаерт, защо със мене

държиш се тъй? Аз винаги съм бил

приятел твой… Но карай да върви!

Каквото и да прави Херкулес,

котакът е котак, а песът — пес!

 

КРАЛЯТ

Хорацио, наглеждайте го, моля!

От снощния ни разговор черпете

търпение! Ще ускорим нещата.

Гертруда, нека да следят за принца!

Жив паметник тоз гроб ще има скоро.

Да си отдъхнем наближава час —

спокойствие и разум дотогаз!