Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Lost Wife, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Дафина Китанова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 28 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Интернет
- Корекция и форматиране
- NMereva (2020)
Издание:
Автор: Алисън Ричман
Заглавие: Изгубената съпруга
Преводач: Дафина Янкова Китанова
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Атанаска Парпулева
ISBN: 954-26-1237-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6308
История
- — Добавяне
Епилог
На една маса в задната част на ресторанта дълги лъчи лунна светлина огряват възрастна двойка. Бъдещите младоженци танцуват.
Ръкавът й сега е дръпнат нагоре. Не шестте сини цифри карат стария мъж да заплаче, а малката кафява бенка на кожата над тях. Той трепери, протягайки пръста си да я докосне, тази подобна на стафида форма, която бе целувал преди цяла вечност.
— Ленка… — Той повтаря отново нейното име. Устата му едва го изговаря. Било е заседнало там цели шестдесет години.
Тя го гледа с очи, видели твърде много призраци, за да вярват, че той е този, за когото го смята.
— Аз съм Лейни Готлиб — протестира колебливо.
Тя докосва шията си, украсена с огърлица от дребни перли, принадлежала някога на елегантна червенокоса жена в Прага. Поглежда към американската си внучка с очи, пълни със сълзи.
Той е на път да се извини, да каже, че навярно се е объркал. Че в продължение на години е виждал лицето й в метрото, в автобуса, в една жена на опашката в бакалията. Сега той се страхува, че накрая е загубил и разсъдъка си.
Тя дърпа надолу ръкава си и го поглежда право в очите. Изучава го, както художник изучава отдавна изоставено платно. В съзнанието си тя боядисва бялата му коса черна и проследява извивката на челото му.
— Съжалявам — най-после казва тя с треперещ глас и сълзи в очите. — Не са ме наричали Ленка почти шестдесет години. — Покрива устата си и под ветрилото на белите си пръсти прошепва неговото име: — Йозеф.
Той трепери. Тя отново е пред него — призрак, оживял по чудо. Любов, която му е върната на старини. Изгубвайки способността си да говори, той вдига ръка и покрива нейната.