Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il Principe, (Обществено достояние)
Превод от италиански
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 36 гласа)

ГЛАВА XVIII
ПО КАКЪВ НАЧИН ВЛАДЕТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА УДЪРЖА ОБЕЩАНИЯТА СИ

Колко похвално е владетелят да бъде верен на обещанията си и да живее честно, а не с хитрости, разбира всеки. Но между съвременните владетели велики неща извършиха тези, които не държаха много на обещанията си, умееха да омотават в хитростта си хората и, в края на краищата, взеха връх над онези, които държаха на лоялността.

Трябва да знаете, че има два начина за борба: единият — посредством закона, другият — посредством силата. Първият начин е присъщ на човека, вторият — на животните. Много пъти само първият начин е недостатъчен, налага се да се прибегне към втория. Един владетел трябва да умее да си служи с начините и на животните и на човека. На същото нещо учат иносказателно и древните писатели, които пишат, че Ахил и мнозина други владетели са били възпитавани от Хирон Кентавъра. Това ще рече, че владетелят трябва да умее да си служи както с оръжието, свойствено за човека, така и с оръжието, свойствено на животното. Ако си служи само с едното, рискува да изгуби властта си.

Понеже владетелят е принуден да си служи с начините на животните, той трябва да вземе за образец лисицата и лъва. Лъвът лесно влиза в клопката, а лисицата е безсилна пред вълка. От лисицата владетелят ще научи да подушва клопката, а от лъва — да не се бои от вълците. Който разчита само на лъвското, не разбира нищо от политика. Умният владетел не трябва да държи на думата си, щом си вреди, ако я удържи, и щом причините, които са го накарали да я даде, вече не съществуват. Ако всички хора бяха добри, това наставление не би било достойно за препоръчване, но понеже са лоши и не биха удържали думата, която биха ти дали, то и ти няма защо да оставаш верен на думата, която им даваш. При това за един владетел никога не липсват законни причини, с които да се оправдае, когато не си удържа думата. Могат да се дадат безбройни примери и да се покаже колко поети задължения са били погазени от князете, между които най-големи успехи са имали тези, които са си служели най-добре с хитростта и измамата. Необходимо е само човек да умее да скрива истинските си намерения. Хората са толкова глупави и толкова погълнати от ежедневните си грижи, че оня, който иска да мами, винаги ще намери кого да измами. Аз не искам да премълча един от примерите от ново време. Александър VI през целия си живот си служи само с измами и винаги намираше хора, които да мами. Не е имало друг човек, който така майсторски да уверява и с толкова люти клетви да обещава неща, които после да не изпълнява. Той винаги е постигал чрез измамите си онова, което е желаел, понеже добре е познавал наивността на хората.

Не е необходимо за един владетел да има всички тези качества, но е необходимо да изглежда, че ги има. Ще се осмеля дори да кажа, че когато ги има и винаги ги проявява, те са опасни, а когато изглежда, че ги има, са полезни. Князът трябва да изглежда, че е милостив, верен на обещанията си, добър, чистосърдечен, религиозен и да бъде такъв, но да се владее толкова, че в случай на нужда да може и да умее да измени тези качества в противоположността им. Трябва да се разбере, че владетелят, особено новият, не може да проявява всичките добродетели, защото често, за да спаси държавата си, му се налага да действа против верността, милостта, добротата и религията. Така че той трябва да бъде винаги готов да се нагажда към промените на съдбата и, както казах по-горе, да постоянства в доброто, когато може, и да умее винаги да прибегне към злото, щом се наложи.

Владетелят трябва много да внимава да не казва думи, които не изразяват изброените добродетели. Да се стреми да прави впечатление на човек, изпълнен с милост, вярност, честност н религиозност. Най-необходимо му е да изглежда религиозен, защото хората съдят повече с очите си. Всички могат да видят това, което изглеждаш, но малцина могат да доловят това, което си в действителност. И тези малцина не дръзват да се противопоставят на мнението на мнозинството, което има при това зад себе си силата на властта. Когато се касае до онези дела на хората, особено на владетелите, за които няма човешки съд, към който да се обърнем, ние съдим по резултатите. Щом владетелят успее да победи и спаси държавата, средствата му ще бъдат преценени за почтени и ще бъдат похвалени. Масата се води от онова, което вижда и от успехите, а светът е маса и отделните личности придобиват значение само тогава, когато мнозинството не знае на какво да се опре. Един княз, наш съвременник, чието име е неудобно да споменавам, винаги проповядва мир и вярност, а в действителност е заклет враг и на едното, и на другото, и ако ги съблюдаваше, отдавна щеше да изгуби славата или държавата си.