Николо Макиавели
Владетелят (12)

ГЛАВА XI
ЗА ЧЕРКОВНИТЕ ДЪРЖАВИ

Остава ми да поговоря за черковните държави, при които трудностите са при придобиването им. Те се придобиват благодарение на способностите или щастието, а се запазват както без едното, така и без другото. Тези държави се управляват по стари религиозни традиции, които имат такова голямо значение, че владетелят се задържа на власт независимо как действува или как живее.

Само черковните владетели имат държави, без да ги бранят и поданици — без да ги управляват. На държавите, дори и да не са защитени, не могат да им се отнемат поданиците, макар че те не са управлявани, не държат на това, нито пък искат и могат да се откъснат от тях. Само тези държави са сигурни и щастливи.

Тези държави се управляват от Божи наредби, които човешкият ум не може да проумее, и аз няма да се занимавам с тях, за да не мина за дързък и тщеславен.

Ако някой ме запита как светската мощ на църквата е нараснала толкова много при Александър VI,^[1] че да накара френския крал да затрепери, да го изгони от Италия и да сломи венецианците, докато преди, не само силните италиански държави, но и всички барони и сеньори, дори и най-нищожните, не са обръщали никакво внимание на светските работи, то, макар всичко, което ще кажа да е известно, не смятам за излишно да го припомня пак.

Преди френският крал да навлезе в Италия, тя се владееше от папата, венецианците, неаполския крал, миланския дук и флорентинците. Всички владетели се грижеха главно да не би въоръжен чужденец да нахлуе в Италия и някой от тях да не разшири владенията си. Най-големи подозрения будеха папата и венецианците. За обуздаването на венецианците всички останали трябваше да се съюзят, както беше при защитата на Ферара. За обуздаването на папата си служеха с римските барони, които бяха разделени на две враждуващи партии: едната, в която се числяха привържениците на Орсини, и другата — в която бяха привържениците на Колона. Тези две партии се биеха пред самите очи на папата и с това пречеха на папската власт да се засили и затвърди. Понякога се намирал смел и ловък папа, като Папа Сикст,^[2] но нито благоволението на съдбата, нито мъдростта му са успявали да сложат край на тези междуособици. Причина за това е бил краткият живот на всеки папа. Ако през десетте години, колкото средно е папствувал, папата е смогвал да обезсили Колона, неговият заместник е бил приятел на привържениците на Орсини и е давал възможност на привържениците на Колона да се съвземат. Тази е била причината, поради която папската власт в Италия е била тъй малко зачитана.

При такива обстоятелства беше провъзгласен за папа Александър VI. Никой друг папа не е успял да докаже какво е в състояние да направи папата с помощта на парите и на хората. Аз вече обясних какво постигна той чрез дук Валентино и възползвайки се от навлизането на французите. Той си беше поставил за задача да засили не църквата, а Дука, но въпреки това извършеното от него засили църквата, която след неговата смърт и след смъртта на сина му, наследи плодовете на усилията му.

След него за папа бе избран папа Юлий, който завари църквата засилена. Тя владееше от една страна Романи, а от друга страна — партиите на Орсини и Колона бяха смазани от Александър VI. Освен това завари един начин за събиране на средства за съкровищницата, който не беше прилаган преди предшественика му. Юлий реши да продължи и разшири делото на Александър VI. Той намисли да завладее Болоня, да смаже венецианците и да изгони французите от Италия. Всички тези намерения той извърши с успех и се прослави, защото вършеше всичко за засилването на църквата, а не за засилване на частно лице. Партиите на Орсини и Колона остави в това положение, в което ги завари при провъзгласяването си за папа. Между тях имаше личности, способни да предизвикват раздори, но не посмяха, защото се бояха от силата на църквата и нямаха свои кардинали. Именно кардиналите с амбициите си бяха причина за несъгласията и раздорите между двете партии.

Сегашният папа Лъв^[3] завари църквата на върха на нейната мощ. И ако другите са я засилвали с мощта на оръжието си, той ни обещава да я издигне до още по-голяма сила и слава с добротата и безкрайните си други добродетели.