Николо Макиавели
Владетелят (17)

ГЛАВА XVI
ЗА ЩЕДРОСТТА И СКЪПЕРНИЧЕСТВОТО

За да започна с първото качество, ще кажа, че би било хубаво да минаваш за щедър. Но ако проявиш щедростта си както подобава, ще те сметнат за скъперник. Ако я проявяваш така, че да минаваш пред хората за човек с широка ръка, ще трябва постоянно да бъркаш в държавното съкровище. След като изразходваш всичките си средства, ако все още искаш да те смятат за щедър, ще трябва да обремениш народа си с тежки данъци и да прибягваш до всички възможни средства за набавяне на пари. Това ще стане причина да те намрази народа и след като обеднееш, няма да бъдеш уважаван от никого. С щедростта си ти си облагодетелствал малцина, а си засегнал мнозина и при най-малка опасност рискуваш да загубиш властта си. И ако след като разбереш грешките си, решиш да се поправиш, ще те упрекнат в скъперничество.

Следователно, щом един владетел може да прояви щедростта си по такъв начин, че да не му бъде призната, ако е разумен, не трябва да обръща никакво внимание на това, че ще го нарекат скъперник. С течение на времето, когато стане ясно, че благодарение на пестеливостта, приходите на княза са му достатъчни, може да се защити от врагове и дори да осъществява полезни мероприятия, без да облага народа си с данъци, ще започне да се оценява като щедър от онези, на които не отнема нищо и които са мнозинството в държавата. В скъперничество ще го обвинят само тези, на които не подарява нищо, но те са малцина.

В наше време велики неща извършиха само владетели, които се славеха като скъперници, докато щедрите се провалиха. Папа Юлий, който се домогна до папския престол благодарение на щедростта си, после разбра, че за да може да воюва, ще трябва да се откаже от всякаква щедрост. Френският крал можа да издържи толкова войни, без да товари поданиците си с някакви извънредни данъци, защото можа да посрещне извънредните си разходи със спестяванията си. Сегашният испански крал, ако минаваше за щедър, нямаше да може да извоюва толкова победи.

Ако един владетел иска да не изпада в положение, при което би му се наложило да ограбва поданиците си, да може да се защитава и да не рискува да обеднее и да стане предмет на презрение на поданиците см, не трябва да се бои от това, че щял да мине за скъперник. Скъперничеството е един от онези пороци, върху които се крепи неговият престол. Някой може да ми възрази, че Цезар е достигнал до властта благодарение на щедростта и че много други, които са били и са минавали за щедри, са се издигнали много високо. Ще отговаря, че трябва да се прави разлика между тези, които вече са станали князе, и тези, които се стремят да станат. В първия случай щедростта е вредна, а във втория, естествено, е необходима. Цезар бе от тези, които се стремят да достигнат владетелския престол. Но, ако след като стана владетел, беше живял по-дълго и не се откажеше от щедростта си, щеше да изгуби властта си.

Друг може да забележи, че много владетели са извършили велики неща с войските си, при това са минавали за много щедри. Ще отговаря, че владетелят харчи от своите средства и от тези на поданиците си, или от средствата на други. В първия случай владетелят трябва да бъде пестелив, а във втория не трябва да се спира пред всяка щедрост. Владетели, които се движат с войските си и живеят от плячкосване н налози, трябва да бъдат щедри, защото войниците им няма да бъдат привързани към тях. И с това, което не е твое и на поданиците ти, можеш да разполагаш нашироко, както са правили Кир, Цезар и Александър. Владетелят трябва да пести своето. Заграбеното от враговете трябва да пръска щедро, понеже само така засилва и поддържа предаността на войниците си. Няма друга добродетел, която да се самоизяжда, както щедростта. Колкото повече я практикуваш, толкова по-мъчно става практикуването й. Ти обедняваш и изпадаш в унизително положение или, за да не обедняваш, облагаш поданиците си с непосилни данъци и това става причина да те намразят. Владетелят трябва да се бои най-вече да не си навлече презрението и омразата на народа, а щедростта неизбежно ги предизвиква. По-разумно е да минаваш за скъперник, отколкото за щедър. В първия случай ще имаш само лошо име, но няма да бъдеш мамен, а във втория — освен лошото име, ще си спечелиш и омразата на народа.