Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Your Quest for God, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,5 (× 2 гласа)

Информация

Корекция
logixoul (2020 г.)
Източник
veren.bg

Издание:

Автор: Ричард Бенет

Заглавие: Търсене на Бога

Преводач: Николай Дерменджиев

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: религиозен текст

Художник: Dieter Otten, Bergneustadt

ISBN: 978-619-7015-53-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10875

История

  1. — Добавяне

Истинската пропаст

В разкриването на личността Си пред хората Бог нищо не е преправил и нищо не е скрил. Преди Божия Син Иисус Христос да стане човек и да се яви на света като безпомощно бебе, Бог е обещал да изпрати голяма светлина, за да помогне на хората, които твърде малко са Го познавали. Той е казал: „Народът, който ходи в тъмнина, видя голяма светлина.“ (Исая 9:2) След това Бог посочва подробности, по които може да се разпознае тази светлина: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде.“ (Исая 9:6) Не би имало нищо особено в тези думи, ако Бог беше казал само, че ще се роди дете. Деца се раждат непрекъснато! Известието, че ще се роди дете, нямаше да е нещо важно, ако не беше свързано с обещанието, че Този Син ще бъде даден от Небето. Това, което някога е било пророчество, сега е исторически факт. Съобщеното от Бога се е сбъднало. На земята се роди Дете, от Небето бе даден Син. Чрез раждането на едно Дете и даряването на Син Бог изпрати светлина на хората, които се лутаха в мрака. И до ден-днешен тази светлина прогонва мрака и съмнението, които ни пречат да видим Бога. За да изтъкне раждането на неповторимото Божие Дете и да го отличи от всички други, Бог е обещал появата на Неговия Син да бъде потвърдена от едно свръхестествено знамение: „Ето, девицата ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил.“ (Исая 7:14) Името Емануил означава „Бог с нас“. Това известие ни дава възможност да се видим колко се различава „благата вест“ съгласно библейското предание от ученията на другите религии.

Другите религии свидетелстват, че човек прави опит да достигне Бога, а Библията показва как Бог слиза при хората. Когато Бог решава да построи на изгубените хора на земята мост към Вечността, Той извършва чудото девица да забременее. Денят, в който Творецът на Вселената се въплъщава във времето и пространството, вече е исторически факт. Божият ангел се явява на Йосиф насън и му казва: „Йосифе, сине Давидов, не се бой да вземеш жена си Мария, защото заченатото в нея е от Светия Дух.“ (Матей 1:20) По-късно, когато Иисус възмъжава, Той потвърждава Своята Божественост, като казва в присъствието на враждебно настроени скептици: „Аз и Отец сме едно.“ (Йоан 10:30)

Астронавтът Джим Ъруин (Аполо XV) пише: „Божието идване на Земята е от по-голямо значение, отколкото отиването на човека на Луната.“ Никое постижение на човека в космическото пространство не може да се сравни с чудото на мига, когато Бог от вечността идва в ограничението на времето.

В допълнение на старозаветното пророчество, че ще се роди Дете и ще бъде даден Син, се дава и по-подробна информация за тази неповторима личност. „… И Името Му ще се нарече: Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на вечността, Княз на Мира. Разширяващата се власт и мирът няма да имат край…“ (Исая 9:6,7) Такава внушаваща страхопочитание комбинация между власт и мъдрост е необходима предпоставка за дейността на един истински властелин на света. Ние и сега търсим авторитети, които не само знаят какво е правилно, но и могат да го осъществят. Възможно е някои наистина да знаят какво трябва да се направи, но в историята никой не е притежавал властта и мъдростта да доведе света в състояние на вечен мир.

Князът на мира притежава и двете — и знанието, и силата да донесе на света постоянен мир. Един ден Иисус Христос ще се завърне с цялото си величие и сила, за да управлява тази планета. Когато този ден настъпи, всички фабрики за оръжие ще бъдат затворени, всички атомни бомби ще бъдат унищожени, а граничарите и войниците ще бъдат изпратени завинаги у дома си!

В своята история човекът е доказал колко безнадеждно неспособен е да управлява себе си и себеподобните си. Мирът и справедливостта за всички трябва да почакат до настъпването на момента, когато Князът на мира сам ще поеме царската власт! Тогава хората ще „изковат мечовете си на плугове и копията си — на сърпове; народ против народ няма да вдигне меч и няма вече да се учат на война“. (Исая 2:4) И в онова мирно време „земята ще бъде пълна с познаването на славата на ГОСПОДА, както водите покриват морето“. (Авакум 2:14) Друг завършек на историята, който да задоволи Бога на вечността, не може да има.

Но още преди настъпването на този ден ясно ще се види дълбоката и конкретна пропаст между хората. При бъдещия голям разрив ще става дума за личността на Иисус Христос. Затова е много важно точно да знаете кой е Той, защо е дошъл и какво е направил за вас, когато е бил на земята.

Книгата Битие и Евангелието от Йоан започват по подобен начин. В Битие четем: „В начало Бог създаде небесата и земята.“ (Битие 1:1) В Евангелието от Йоан четем: „В начало бе Словото… и Словото бе Бог… Всичко чрез Него стана.“ (Йоан 1:1,3) Бог, който в Битие се нарича Елохим, в Евангелието от Йоан се обозначава като „Словото“. Елохим е Словото и Той е приел човешко тяло, за да живее сред творението Си.

„И Словото стана плът и пребиваваше между нас.“ (Йоан 1:14) Нека прочетем това невероятно твърдение в цялостната му връзка: „В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало… Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна. При Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца — на тези, които вярват в Неговото име… И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“ (Йоан 1:1–3,10–12,14) „Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.“ (Йоан 1:18)

По въпроса дали Иисус е самият Бог, духовете се разделят. В известен смисъл това не е изненадващо. Когато Иисус казва: „Аз и Отец сме едно“ (Йоан 10:30), някои хора намират в Него отговора на своето търсене на Бога. Други Го отхвърлят, понеже не могат да си представят, че Бог се е принизил до такава степен, да се въплъти в Христос и да стане човек. Някои са привлечени от Иисус, други Го отхвърлят. Едни Го последват, други се опитват да Го убият.

Още по времето, когато е живял на земята, Иисус е бил причина за раздяла на хората и това е така и до днес. Той Го е казал съвсем ясно: „Който не е с Мен, той е против Мене.“ (Матей 12:30)

Естествено, първоначалната отрицателна реакция не задължително трябва да бъде последната дума.

Нека се запознаем с един човек, който от противник на Иисус е станал негов последовател. Савел е бил еврейски равин с многообещаваща кариера. На младини той толкова много е мразел последователите на Иисус, че ги е преследвал и даже е одобрявал избиването им. Но след като станал християнин, през целия си живот славел Иисус като свой Господ и Учител. Той с радост понесъл много страдания за верността си към Христос. Каква е била причината за тази промяна?

Савел е бил запознат с гръцкия превод на Стария Завет. Той е бил преведен от 70 учени и затова се е наричал „Септуагинта“. И понеже е бил учен, е знаел, че еврейската дума Яхве (Йехова) е преведена с гръцката дума Кириос, което значи Господ.

Веднъж, на път за Дамаск, където смятал да преследва християните, Савел видял една „голяма светлина“. Тази светлина била така ярка, че той временно ослепял. Интуитивно знаел, че се намира в Божието присъствие. Той попитал: „Кой си Ти, Господи?“ (Деяния 9:5) — като употребил гръцката дума за Яхве. Бог отговорил: „Аз съм Иисус, когото ти гониш.“ (Деяния 9:5) В този ден Савел разбрал, че Яхве и Иисус са едно.

Това откровение превърнало Савел от враг на Иисус в апостол Павел. От този ден нататък той посветил живота си напълно на Господ Иисус Христос. Затова, въпреки че е трябвало много да страда за вярата си, той прекарал остатъка от дните си, като разпространявал радостната вест, че Бог е посетил земята. Реалността на присъствието на Иисус в неговия живот го превърнала в най-големия мисионер на всички времена. По отношение на Господ Иисус Христос писмата му са изпълнени с увереността: „… чрез Него бе създадено всичко…“ (Колосяни 1:16)

Както виждаме, Иисус Назарянинът не е бил само Божи пророк, както учи ислямът, нито някакъв син на Бога в смисъла, който влагат мормоните, Свидетелите на Йехова и други. Има хора, които в стремежа си да се подсигурят от всички страни и да угодят на всички предпочитат да игнорират това, което Бог е разкрил за Себе Си. Това се нарича „синкретизъм“ и може да се дефинира като опит да се съчетаят различни и отличаващи се една от друга насоки на вярата.

Например хиндуистите признават Иисус, като просто го нареждат сред многобройните си други богове. Добре е да припомним как Богът на Илия, живият и истинен Бог, е излязъл срещу езическите идоли на Ваал. Той ги е помел в праха пред Себе Си. Точно по същия начин всеки създаден или измислен от човека бог трябва да бъде унищожен пред Господ Иисус Христос, понеже Иисус е Бог Син, вечно единен с Отца и Светия Дух.

Щом разберем, че Иисус Христос е Бог, няма да ни е трудно да повярваме в Него като роден от девица, в Неговите многобройни чудеса, в Неговата смърт и Неговото Възкресение, в Неговото Възнесение и Неговото предстоящо връщане на земята с власт и величие. И понеже Иисус Христос е истинският Бог, Създател на Вселената с всички нейни закономерности, Той е по-велик от всички закони, които е сътворил.

По отношение на личността на Иисус Христос хората се разделят и образуват две семейства. Това разделение няма нищо общо с богатството или бедността, с разтрогнати бракове или с политически възгледи. То е възникнало тогава, когато Бог е посетил земята, и е много по-дълбоко от всяко друго, което дели хората един от друг.

Тази констатация не е преувеличена и не изопачава действителното положение, понеже Самият Господ Иисус казва: „Ако Бог беше вашият Отец, вие щяхте да Ме любите, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме изпрати. Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето слово. Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше от началото човекоубиец и не стоеше в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, от своето си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.“ (Йоан 8:42–44)

Учудващо ли е да чуем, че има както братство на вярващи, така и братство от хора, чийто баща е дяволът? Не всеки е дете на Бога. Семейството на Бога или семейството на Сатана — това са двете вечни алтернативи за вас и за мен.

Колкото и реална да ви се струва вашата представа за Бога, възможно е да грешите. Лъжа е да се твърди, че няма значение в какво вярва човек, стига той искрено и твърдо да вярва в него. Вие можете да вземете отрова и твърдо да вярвате, че това е лекарство, но въпреки това ще умрете!

Човечеството е разделено на две семейства. Всеки човек принадлежи към едното или към другото — към семейството на Бога или към семейството на дявола. От изключително значение е да знаете към кое семейство принадлежите вие. Първата стъпка да станете член на Божието семейство е да познаете Бога и какво Той е направил, като е дал Своя Син Иисус за нас.

Името Иисус означава „Яхве е спасение“. Затова ангелът каза на Йосиф, мъжа на Мария, да му даде името Иисус, „… защото Той е, който ще спаси народа Си от греховете му.“ (Матей 1:21)