Ричард Бенет
Търсене на бога (16)

Глава 9
Какво ще стане по-нататък?

Спасението е подарък. То не може да се купи с нищо и не може да се заслужи с никакво наше постижение или действие. Господ Иисус вече е направил всичко.

След като сте предали живота си на Бога и сте Го помолили за прошка, чрез вярата си вие сте станали истинско Божие дете. (сравни Йоан 1:12)

Естествено е сега да се запитате: „А какво ще стане по-нататък?“ Щом приемаме Христос, трябва да съзнаваме факта, че Той е не само наш Спасител, но и Господар на живота ни и трябва да се държим по съответния начин. Ясно е, че щом човек е приел Господ Иисус Христос като Спасител, неговият досегашен живот е вече минало. Този човек сега вече живее за Бога.

В глава трета посочихме три главни имена, с които в Стария Завет се нарича Бог. Едно от тези имена е Адонай. Адонай означава Господ в смисъл че Той е мой „Господ и учител“.

Когато апостол Петър говори за Господ Иисус, употребява същото понятие, което се означава от името Адонай. Той предупреждава вярващите, че Христос е изцяло техен „Господ и Учител“. „Но пазете свят в сърцата си Христос като Господ…“ (1 Петр. 3:15) Това означава давайте Му повече място и пълна власт. Когато наричате Иисус „Господ и Учител“, става дума по принцип за две неща: а) изискването на Христос за безусловно послушание, б) вашето право на ръководство и подкрепа. Някой веднъж беше казал много уместно, че влизането в Божието царство не струва нищо, обаче годишната вноска на хората, които безвъзмездно са получили опрощение и в които живее Христос, струва всичко.

Противно на широко разпространеното мнение, истинската свобода означава не право да върша каквото си искам, а сила да правя това, което трябва.

Много жалко би било, ако по вашия път към небето не се насладите на грижата, която Бог полага за вас. Едно е сигурно — че личността, която живее във вашето сърце, е дорасла за всяко изпитание, на което може да бъдете подложени.

Преди много години познавах едно седемгодишно момченце, болно от рак на кръвта. На всеки три месеца то трябваше да ходи на лекар, който да му поставя инжекция в гръбначния мозък. При едно от посещенията лекарят го запитал защо не плаче като другите момчета и момичета, когато иглата прониква в канала на гръбначния мозък. „Не те ли боли?“, запитал лекарят. „Боли ме — отговорил Дарил, — но нима не знаете, че преди да ме докосне иглата, тя трябва да мине през ръката на Иисус.“ Това е истинска жива вяра!

След като с вяра сте приели Господ Иисус, скоро ще забележите, че можете да водите променен живот, със съвсем други мащаби — живот, който се харесва на Бога. „Както сте приели Христос Иисус, Господа, така и ходете в Него.“ (Кол. 2:6) Ясно е, че както християнинът е започнал своя път с Бога, така трябва и да го продължи!

От момента, в който ви е дал живот в Христос, Бог иска и да знаете, че вярата е връзката между това, от което се нуждаете, и неограниченото изобилие на Този, който сега живее в сърцето ви.

Господ Иисус се е завърнал на небето, но Той не се е разделил с вас. Той е Бог — и Той живее във вас. Той може да се справи с всяко изискване във вашия живот, с всяко натоварване и всяко изкушение. Той ще ви даде сили за всичко, което ви е необходимо. Само трябва да Му се доверите с радост.

Вярващият всекидневно осъзнава пълната си зависимост от Христос. Така, както моето спасение зависи от Него (понеже Христос е умрял на кръста, за да понесе наказанието за моите грехове), по същия начин и моят победоносен живот е напълно зависим от Неговия обитаващ в мен живот и от Неговата власт. Както с вяра съм приел Христос, така и единствено с вяра мога да живея с Него.

Всички чудесни неща, които Бог е приготвил за вярващите, могат да се намерят у Него. Христос е нашата чистота в един свят на неморалност и грях. Той е нашата победа в един свят на изкушение и духовна борба. И понеже Господ Иисус Христос живее в нас, чрез нашия живот Неговата любов може да достигне до необичани и самотни хора. Единственият живот, който Бог одобрява, е животът на Христос. Удивителен е фактът, че „Христос живее в мен“. (Гал. 2:20)

Може би сега ще запитате: „Как може това, което Бог ми е предоставил на разположение в Христос, да се прояви в мен и да стане действено?“ Това е добър въпрос, тъй като той отчита голямата разлика между чисто интелектуалната вяра и практическата вяра. От този въпрос проличава и искреният стремеж към действена вяра. Простият отговор е, че животът на Христос в нас ни е подарен в отговор на нашата благодарност. Най-добрата възможност да изразите своята спасителната вяра в Христос е благодарността към Него за опрощаването на вашите грехове. Благодарете на Господ Иисус Христос за вашето спасение! Благодарете на Господ Иисус, че живее във вашето сърце! Когато дойде изкушението — а това непременно ще стане — благодарете Му, че Той е победителят, и че за вас Той е точно това, от което се нуждаете, че Той винаги е с вас, когато имате нужда от Него. Апостол Павел казва: „Без вяра не е възможно да се угоди на Бога.“ (Евр. 11:6) Обаче ако с вяра Му благодарите, ще водите такъв живот, който Го радва. „Благодаря Ти, Господи Иисусе, че Ти Си моята праведност, моята чистота, моята сила, моята съдба, моята победа. Твоята любов изпълва сърцето ми с обич към грешниците. Благодаря ти, Господи Иисусе!“

И най-сетне, ако се поставите на разположение на Господ Иисус, тъй като сега Той живее във вас, ще изпитате неизразима радост, когато видите, че чрез вас Бог привлича към Себе Си и други хора. Когато дарите на Бога живота, който още ви остава, спомнете си думите на апостол Павел: „Всичко мога чрез Онзи, който ме укрепва.“ (Фил. 4:13)

„А Бог на мира, който чрез кръвта на вечния завет възведе от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Иисус, нека ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като изработва във вас това, което е угодно пред Него, чрез Иисус Христос, на когото да бъде слава за вечни векове. Амин.“

(Евр. 13:20, 21)