Ричард Бенет
Търсене на бога (13)

В началото на 40-те години медицинската наука отбеляза голям напредък в областта на очната хирургия. Стана възможно да се присади здрава ретина от току-що починал човек на окото на слепец. Д-р Сангстър ни разказа за резултата от първата операция на око, на която присъствал и самият той.

Рано преди изгрев-слънце той придружавал двама души до красивия Съри Даунс в Англия — една слепородена жена и очния хирург, който я лекувал. В дните след операцията нейните очи били защитени от светлината с помощта на много пластове превръзки, които постепенно, една след друга, били сваляни. Тя вече усещала една чувствителност към светлина, която била нова за нея, и била много развълнувана. Преди изгрев-слънце била свалена и последната превръзка от очите на тази жена, която никога не била виждала. Изгревът този ден бил великолепен. Утринното слънце се появило на хоризонта. Сенките се скъсили, а нежната красота на зелените листа изпъквала на фона на околната свежест. Птиците весело подскачали в търсене на закуска в росната трева. Всичко това представлявало за жената един прекрасен спектакъл. И докато сълзите се стичали по нейните бузи, тя извикала: „Наистина, вие се опитахте да ми опишете всичко това, обаче никога не съм си представяла, че може да бъде толкова прекрасно!“ После замлъкнала, изпълнена с благоговение пред величието на Божието творение.

Как бихте могли да опишете червения цвят на човек, който никога не е имал зрение? Или да предадете чара на слънчевия залез на някого, чиито очи никога не са реагирали на светлината? Сигурно това би било невъзможно. Думите, които описват видима красота, нямат голямо значение за слушател, лишен от зрение. Съвършенството на една картина, сиянието на човешкото лице или великолепието на един пейзаж не могат да се опишат със звуци. Необходимо е зрение.

Същото важи и по отношение на Бога. Веднъж говорих с един студент по медицина, който се готвеше за последния си изпит в болницата Гай в Лондон, и се опитах да му опиша Божията любов. „Това просто не мога да го видя“, отговори той. Аз разбрах, но продължих разговора. „Не, не мисля, че можете, понеже приличате на човек, който живее в тъмна стая. Знам какво значи това, тъй като и аз също съм живял в духовен мрак. Сега обаче съм навън, където грее слънцето на Божията любов. Дейвид, за да разберете любовта на Бога, трябва да се махнете от затъмненото помещение и да излезете на Неговата светлина.“ Този ден Дейвид коленичи, поиска прошка от Господ Иисус за греховете си и го помоли да влезе в Неговия живот. Няма да забравя думите му, когато се надигна: „Никога не съм предполагал, че това би могло да бъде толкова великолепно!“

Също както нашите очи дават възможност красотата на Божието творение да се превърне в човешки опит, така и духовният поглед запознава човешката душа с реалността на Божието присъствие, Неговата сила, Неговата любов. Винаги е тъжно да се усети липсата на духовна действителност, когато един духовен слепец говори за Бога.

След като Господ Иисус е отишъл на небето, Той в едно пророчество чрез апостол Йоан поставя на хората в град Лаодикия в Мала Азия една ужасяваща диагноза за духовното им състояние. Той им казва, че не знаят, че са слепи. (Откр. 3:17) Можете ли да си представите слепец, който не осъзнава в какво състояние се намира? Съобразно тази диагноза за духовна слепота Господ Иисус предписва и Своето лекарство: „… да помажеш очите си, за да виждаш“. (Откр. 3:18) И колко важна е тази рецепта! Духовното зрение изисква духовна очна хирургия. И това е дело на Светия Дух.

Когато сте били родени от майка си, това е било естественото ви раждане. Тогава обаче не сте получили духовно зрение и духовно разбиране. За да намерите пътя си, който води навън от духовния мрак към светлината на познанието на Божията слава (2. Кор. 4:6), трябва да се родите втори път. Иисус каза на Никодим: „Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отново.“ (Йоан 3:6,7) „Ако се не роди някой отново, не може да види Божието царство.“ (Йоан 3:3) Следователно, ако искате да видите Божието царство, трябва да бъдете родени отново.

Като всеки човек вие сте се родили с един вътрешен вакуум, който настойчиво изисква да бъде запълнен от Бога с живот. Тази духовна празнота може да бъде изпълнена само чрез активно, съзнателно приемане на възкръсналия Христос и Неговото вътрешно присъствие. Ако го приемете, целта на Неговата смърт ще се изпълни във вашия живот. Той е умрял не само за да бъдат опростени греховете ви, а за да може вашето сърце да се превърне в духовно чист дом, в който Той може да живее. Преди Той да дойде да живее в сърцето ви, е необходимо да ви бъдат опростени греховете.

Веднъж говорих с един млад вярващ африканец и видях, че той гори от желание да съобщи радостната Христова вест на другите млади хора в своята страна. През следващата седмица трябваше да обучавам почти 200 проповедници на различни неща от Божието Слово и затова го поканих да присъства и той. Въпреки че се намирахме на няколкостотин мили от мястото, където трябваше да се състои срещата, аз му предложих да предприеме пътуването по дългите, разбити шосета, за да се срещнем там. Уилиям пристигна направо изтощен, но много радостен, че ще има възможност да научи нещо повече за Бога и за Неговото Слово. Естествено този човек се качи в препълнения африкански автобус не заради самото пътуване. За него то беше средство, за да дойде на конференцията. Истинската цел беше това, което го очакваше в края на пътуването.

Приблизително така стоят нещата и с опрощаването на греховете и пречистването на сърцето ви като единствен начин Иисус да влезе в него и да общува с вас. Опрощаването на греховете ви е предпоставката, но новият живот в Христос и общуването с Бога е Неговото най-голямо желание за вас и това е вашето истинско предназначение. Сигурно и вие не бихте искали да се задоволите с нещо по-малко. Да имате тази лична връзка с Христос, е целта, за която сте създадени.

Знанието, че Христос живее в нашите сърца, ни дава още на тази земя увереността, че вечният живот вече е започнал. В нас е зародишът на един живот, който ще надживее смъртта. Присъствието на Христос внася в живота ви „частица от Небесното царство за вас, за да влезете с нея в Небесното царство“.

„И свидетелство е това, че Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има живота, който няма Божия Син, няма живота.“

(1. Йоан. 5:11,12)

Учудващо ли е, че студентът по медицина Дейвид, след като се помоли на Иисус да му прости греховете и да влезе в живота му, възкликна: „Никога не съм предполагал, че това би могло да бъде толкова великолепно!“