Ричард Бенет
Търсене на бога (6)

Глава 3
Какъв е всъщност Бог?

Повечето хора поне веднъж в живота си са се запитвали: Какъв е всъщност Бог? При все че Бог е дал отговор на този въпрос, все още някои предпочитат да си създават собствени представи и да се осланят на фантазията си, вместо да прочетат в Библията какво е казал Бог за Себе Си.

Такива хора обръщат наопаки едни от най-важните думи на Библията. Докато Бог казва: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие“ (Битие 1:26), те заявяват: „Да създадем Бога по нашия образ, по наше подобие“, и така „разменят славата на нетленния Бог срещу подобие на образ на смъртен човек“. (Римляни 1:23) Всеки измислен от хората Бог е напълно безсилен, а понякога даже комичен. Колкото и да е умен един човек, той със земната си мъдрост никога не може да открие живия Бог. „… светът с мъдростта си не позна Бога…“ (1. Кор. 1:21) Ако Бог можеше да бъде намерен от човешки разум, Той би бил твърде малък, за да бъде Бог. Освен това, ако човешката мъдрост беше необходима, за да се намери Бога, то онези, които не са много интелигентни, щяха да го търсят по-трудно. А това не е така.

Напротив, духовната мъдрост е достъпна за всеки, и то в еднаква степен и за изпадналата просякиня, и за университетския професор, тъй като тя не е резултат от някакво академично обучение. Тя е за всички, които са достатъчно смирени, за да разберат, че в търсенето си на Бога те са зависими от Неговата помощ. „Ако на някого от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро.“ (Яков 1:5) Този вид мъдрост не е земна, а от небето, „която нито един от владетелите на този свят не е познал… А ние получихме не духа на света, а Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог ни е подарил.“ (1. Кор. 2:8,12)

Библията не е някаква религиозна хипотеза. Тя е преди всичко автентичен разказ за това, как Бог се е открил на човека. И само Бог може да ви даде духовната мъдрост, от която се нуждаете, за да разберете кой е Той и какво би искал да направи във вашия живот.

Ако го помолите за това, Той ще ви се разкрие чрез святото Си слово.

По време на нашите пътешествия ние срещнахме на най-необичайни места дълбок духовен интерес и разбиране, и то у хора, от които никога не бихме очаквали това. Веднъж например срещнахме група африкански момчета в джунглите на Кения. Те се интересуваха само от разговори за вярата и искаха да научат повече за Бога. Жаркото слънце бързо изчезна зад хоризонта и настъпи краят на един дълъг, изпълнен с напрежение ден. Когато седнах да си почина на един камък край прашното шосе на Кения, чух шум в храстите. Обърнах се и видях как слаб лунен лъч се отразяваше в големите черни очи на едно десетгодишно африканско момче. Скоро то седна до мен на камъка. Бързо се сприятелихме. Другите момчета чуха гласовете ни и дойдоха отнякъде, за да разберат за какво говорим. Силно впечатление ми направиха техните познания за Библията.

„Защо Бог не е разрешил на Мойсей да види лицето Му?“, запита ме моят млад приятел. Поразен от подобен въпрос, аз зададох на Джоел контравъпрос — дали може да си спомни молбата на Мойсей, преди Бог да му каже: „Ще Ме видиш изотзад, но лицето Ми няма да се види.“ (Изход 33:23) Той отговори отрицателно.

„Тогава ще ти припомня“, продължих аз. „Тогава Мойсей каза: Моля Те, покажи ми славата Си!“ (Изход 33:18) С други думи, Мойсей помолил Бога да му покаже какъв е в действителност. Бог обаче е знаел, че с тази молба Мойсей иска нещо невъзможно, понеже Неговото величие далеч надхвърля онова, което човек би могъл да обхване или да разбере. Неговото сияйно величие, святост и светлина са тъй унищожителни, че Бог предупреждава: „Не можеш да видиш лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.“ (Изход 33:20)

Мойсей не е знаел колко непосилно би било да види Божията слава. Но тъй като Бог се открива и иска да привлече хората при себе си, той показал на Мойсей само толкова от Себе Си, колкото пророкът е можел да издържи. Ако Бог не бе постъпил така, Мойсей щеше да бъде изпепелен от Неговото величие. И въпреки че Бог скрил от него пълнотата на славата Си, пак, като преминавал покрай него, му осигурил и допълнителна защита в процепа на една скала. (Изход 33:22)

Момчетата, които живееха на екватора, знаеха много добре, че не бива да гледат срещу ярката светлина на обедното слънце, без да пазят очите си. Известно им беше също, че в тъмна нощ светлината привлича пеперудите. Когато ги запитах какво става, когато пеперудите твърде много се приближат до източника на светлината, те в хор ми отговориха: „Загиват.“ Те съзнаваха опасността от излагането на прекалено силна светлина.

Опитах се да намеря още един пример, който би могъл да онагледи отговора на техния въпрос. Моите малки приятели бяха виждали пелените, с които любещата и грижлива майка повива бебето си. Тогава им разказах и за пелените, с които Бог е повил земята. (Йов 38:9) (Учените говорят за озонов слой. Тази чувствителна обвивка от алотропен кислород филтрира вредните ултравиолетови слънчеви лъчи. Естествено, без слънцето на планетата Земя не би бил възможен никакъв живот. Божията грижа обаче ни пази от прекалената доза слънчева енергия и от нейните канцерогенни последици.)

Децата много се заинтересуваха от Божиите пелени, когато аз с прости думи се опитах да им обясня, че те ни защитават от опасни изгаряния. Не знам дали разбраха всичко, което им разправих, но малките им сърца реагираха с радост на Божията любов и величие и след това ние прекарахме прекрасно и ценно за всички нас време в обща молитва. Очевидно те от собствен опит познаваха грижата, която бе почувствал Мойсей, търсейки Бога.

За да разберем по-добре Неговата същност, Бог ни е казал Своите имена. В Библията имената винаги се смятат за нещо важно, тъй като изразяват характерни черти на тези, които ги носят. Всяко име, което се употребява, за да се назове Бог, има някакво специално значение и показва някаква неповторима страна на Божествената Му личност.

В Стария Завет Бог се нарича предимно с три имена: Яхве (Йехова), Елохим и Адонай. Всяко от тях има свой особен смисъл. Първото име, което се употребява, е Елохим. То се споменава повече от две хиляди пъти. Макар че името Яхве по значение стои над всички, очевидно Елохим има стойност, която Бог не иска да пропускаме. Каква е тя?

В нашия език множественото число се употребява, когато говорим за повече от едно лице или предмет. Единствено число употребяваме, когато се отнася за един човек. Еврейският език в смислово отношение е по-прецизен, понеже в него може да се използва двойствено число — когато става дума за двама — и множествено число, когато говорим за повече от двама. Разликата между двойствено и множествено число (между „две“ и „три“ или повече) е от голямо значение за това първо име Елохим, употребено в Библията като име на Бога.

Елохим не е нито единствено, нито двойствено число. Познавачите на еврейския език ни казват, че то е множествено число — т.е. за повече от двама. Елохим обаче е сложна дума и се състои от други имена. Едната съставна част на Елохим е Ел, която има същия корен като арабската дума „аллах“. Ел безспорно е единствено число и с това се подчертава друго нещо, което Библията казва за Бога: „Слушай, Израилю! ГОСПОД е нашият Бог; ГОСПОД е един.“ (Второзак. 6:4)

Така в първия стих на Библията, в който Бог се открива на човека, ние се запознаваме с Божията концепция за трима в един и един в трима. „В начало Бог (Елохим) създаде небесата и земята.“ (Битие 1:1) Това единство на трима понякога се нарича и Троица или Триединство.

След това първо загатване за Триединството на Бога малко по-надолу стигаме до разказа за сътворението на човека. Тук концепцията за Триединството на Бога е съвсем ясно изразена и подсилена. И Бог каза: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.“ (Битие 1:26) „Ние“ безусловно означава множествено число. Но още в следващото изречение се казва: „… мъж и жена ги създаде“. (Битие 1:27) „Създаде“ ясно се отнася за едно лице. Четем за „един“ и „повече от един“, като и двата израза се отнасят до Бога, който вече е назован Елохим.

Земната мъдрост е безсилна да разбере такъв Бог. Затова „ние получихме… Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог ни е подарил.“ (1. Кор. 2:12) След това първо указание какъв е Бог в действителност, Той постепенно ни разкрива все повече и повече от Своето тайнствено Триединство и вечното Си величие.

Цялостното разбиране на този аспект на Бога — „трима в един“ и „един в трима“, по-късно ще ви помогне повече да цените измерението на Божията любов.

За да ви улесни по-добре да схванете величието на Неговата любов, в Библията Бог се разкрива постепенно. Там Той ни се представя като Бог Отец, който същевременно е Бог Син и Свети Дух. И въпреки това Той ни се явява като един Бог, който е вечен.

Нашият човешки разум може да прави само повърхностни догадки за такава концепция. И тъй като за човека е невъзможно да се извиси и да намери живия Бог, Сам Той е направил първата стъпка и е позволил на човека да Го познае.

Пълното откровение на Божественото величие, светлина и святост е трябвало да остане скрито от очите на Мойсей. Но в личността на Бога Син Елохим е позволил на човека да види Неговата същност толкова, колкото може да разбере и понесе „Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Иисус Христос.“ (2. Кор. 4:6) Забележете, че това е имал предвид Йоан като апостол и свидетел на Умрелия и Възкръсналия, когато е писал: „… и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца“. (Йоан 1:14)

По-късно Йоан пише за своята съвсем лична среща с Бога, която е издържал, и могъл да ни разкаже само защото Бог му се е явил не пряко, а в човешки образ в лицето на Иисус! Той обаче не оставя никакво съмнение, че това е била среща с Бога на вечността. Тази изключителна среща е можела да бъде чута, видяна и усетена. „Пиша ви за това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което гледахме и ръцете ни попипаха.“ (1. Йоаново 1:1) Този разказ на Йоан не е безлично богословие, а лично свидетелство за неговата среща с живия Бог.

Може би ще запитате: „А какво общо има всичко това с мен?“ Йоан не се бави с отговора. „И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост.“ (1. Йоаново 1:4) И сега вие държите в ръцете си тази книга, защото някой е поискал и вашата радост да бъде пълна.

Подобна радост може да настъпи в живота ви само като последица от лично и истинско общуване с Бога. Както съобщава Йоан: „Това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас, а пък нашето общение е с Отца и неговия Син Иисус Христос. И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост.“ (1. Йоан 1:3,4)

Както светлината ни привлича в тъмна нощ, така и сиянието на Божието величие притегля хората. Ако искате да узнаете какъв е Бог всъщност, помолете го като Мойсей: „Покажи ми Славата Си!“ Няма да останете без отговор!